Не, така няма да се освободим от чумата

Дмитрий Олшански. Снимка: от тв екрана

Има три големи проблема с идеята „Съветският съюз е освободител на народите от кафявата чума, а народите са неблагодарна измет“.
Първият от тях е, че Съветският съюз, след като освободи тези народи, не се върна в своите граници, а постави тези земи под свой контрол.
Можем да кажем: да, но американците също не се прибраха съвсем у дома, а останаха в Европа със своите военни бази, влияние и т.н.
И това е така, но – правилата на играта, които американците предложиха в политиката, икономиката и културния живот в Европа, бяха много по-свободни и по-приятни за европейските народи.
Единствената забрана беше: не можете да вдигате комунистическа революция и да скъсвате отношенията с Америка, а иначе правете каквото искате, ако щете, печелете пари по какъвто и да било начин, ако щете, молете се на Бога, ако щете, снимайте филмите на Пазолини. Купувайте за каквото ви стигат парите, пътувайте навсякъде, докъдето се доберете.
В същото време съветските правила на играта за Европа, въпреки че на злощастния рязански колхозник биха му се сторили отвъдоблачен рай, за самите европейци бяха неприятни и много различни както от това, което техните съседи имаха под американско влияние, така и от онова, което те самите имаха до 1939 г. (нацисткото управление беше много кратко).
Така ние дойдохме и останахме, при това останахме по такъв начин, че мнозина не ни искаха там, а който ни искаше, бързо се разочарова. И това силно подкопа моралния ефект от освобождението.
По-нататък, вторият проблем е, че дори и не най-симпатичният ред предизвиква частично разбиране, при условие, че се възприема като вечен.
Затова мнозина по света са недоволни от американците, но тъй като е ясно, че те няма да се дянат никъде в обозримото бъдеще, човек трябва да запазва определена мяра в негативните си чувства към тях.
А съветското влияние освен че беше дразнещо, но и се провали. Е, ако държиш пушка в ръцете си, дръж я здраво, а ако тя буквално изпадне от ръцете ти от слабост и глупост, тогава – съжаляваме.
Никакви чехи, поляци, унгарци, балтийци и т.н. – не ни изпратиха Горбачов и Елцин, Съветската власт ги направи първи лица, така че няма кого да обвиняваме освен нея.
И накрая, проблем номер три е, че ако вашият ред отначало е бил непопулярен и е загубил конкуренцията, а след това напълно се е сринал, тогава вашите усилия да го защитите не могат да бъдат чисто риторични.
Ако ще защитаваме съветските, имперските, антифашистките, всякакви други ценности от източноевропейците, тогава трябва да го правим не чрез крясъци в токшоу, а чрез скъсване на всички връзки и настъпление по всички фронтове – но готова ли е съвременна Русия за това?
Разбира се, че не е готова.
А човек, който не само е изпуснал старата пушка, но и се преструва, че тя все още е в ръцете му, а в действителност само ругае и плюе, изглежда комично.
У Мел Брукс имаше, спомням си, стар нацист с героична пиеса за Хитлер, Химлер и т.н., който против волята си стана успешен комедиограф на Бродуей.
Страхувам се, че вървим по този път.
Какво да се прави вместо това?
Разбира се, правилният път е да се откажем от желанието да поучаваме, да се заяждаме и да досаждаме на абсолютно чужди хора с миналите си постижения и – по наше мнение – моралния им дълг към нас, който, повтарям, от тяхна гледна точка съветските четиридесет и пет години са зачеркнали.
И – възстановяване на националната история, националната памет, националната държава.
Изобщо без угодничество, разбира се, по отношение на чуждите хора, но – просто без да обръщаме към тях своето ту ядосано, ту умолително, ту поучаващо, ту яростно лице.
Обърнати към себе си и към своите.
Не искате паметник на нашия маршал?
Мълчаливо си го прибираме, поставяме го не в Москва, не, а в онова градче, близо до което някога се е сражавал този маршал, а в същото време – барабани – инвестираме пари в този град.
Музей, знаете ли, хотел, ресторант, хубав път, ремонти в училищата и болниците, човешки заплати.
Но защо да го правим?
Трябва да е обратното: да хвърлим всички пари за разобличаването на чужденците в чуждите вестници, а нашето градче нека си тъне в кал до колене.
Ама че неблагодарни гадове, трябва да ги победим в токшоу.
Не, няма да се освободим от чумата.

Превод е-вестник

Дмитрий Олшански е известен руски публицист. Текстът е от страницата на автора

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.