Маршал Тито почина преди 40 години след дълга агония

Йосип Броз Тито. Снимка: 24сата

Президентът на Югославия маршал Тито почина на 4 май 1980 г. след дълга агония, дни преди 88-ия си рожден ден. Смъртта на комунистическия ръководител, който отхвърли опеката на Съветския съюз и успя да запази федералната мозайка от народи и религии, предизвика едновременно емоции и тревоги.

АФП припомня някои от информациите си за смъртта и погребението му от онова време.

„Много тежко състояние“, „критична фаза“: в неделя, на 4 май, официалните бюлетини, които всекидневно описваха здравословното състоание на президента Йосип Броз Тито, хоспитализиран от почти четири месеца в Любляна, бяха тревожни.

Новината дойде привечер. „Другарят Тито почина“, се казва в съобщение на Централния комитет на Съюза на югославските комунисти и държавното президентство, адресирано до „работническата класа, до работниците и гражданите, до народите и националностите на Социалистическа федеративна република Югославия“.

Възрастният мъж тежеше не повече от 40 кг., когато угасна. Хоспитализиран през януари поради проблеми с кръвообращението, дължащи се на диабет, след многобройни усложнения левият му крак бе ампутиран.

„Блокиране на бъбреците“, „повтаряща се пневмония“, сепсис“, „вътрешни кръвоизливи“, „лезии на черния дроб“, „коматозно състояние“, се изреждат в съобщенията на лекарите.

Телевизията започна да излъчва дълги предавания в памет на бившия ръководител на югославската комунистическа съпротива, създател през 1945 г. на народната република.

Той прие псевдонима Тито през 1930-те години, след като прекара пет години в затвора за комунистическа дейност, забранена по онова време. Обучаван в Москва, след края на Втората световна война той стана господар на една раздирана от вътрешна омраза страна, чието единство запази с желязна ръка.

Той скъсва със Сталин през 1948 г. и става съосновател на Движението на необвързаните страни.

Тито беше също така любител на пурите и облечен в униформа или бял костюм, обичаше да приема чуждестранни ръководители и холивудски звезди във вилите си на архипелага Бриони в Хърватия или на яхтата си в Адриатическо море.

След смъртта му бе обявен седемдневен национален траур, по време на който по радиото бяха излъчвани погребални песни и симфонии.

На 5 май, понеделник, тялото му бе транспортирано с влак от Любляна до Белград, придружавано от синовете му Жарко и Миша, с кратък престой в Загреб, в родната му Хърватия.

Следвайки го по пътя, югославяните се стекоха масово, често разплакани. Лозунгът във вярност на Тито „Заклеваме се да не се отклоним от твоя път“, отекваше из цялата страна.

По витрините в Белград бяха изложени негови портрети с черни ленти, издигнати бяха огромни червени транспаранти със слогани в негова възхвала: „Тито, името ти е свобода“.

Няколко часа преди пристигането на президентския „син влак“, множество хора се отправиха под дъжда към федералния парламент, където тялото ще бъде изложено за всенародно поклонение.

До сутринта на 8 май гражданите минаваха денонощно пред ковчега, покрит с югославското знаме с червена петолъчка.

Възрастна селянка с черна кърпа, с разкривено от мъка лице, коленичи и се прекръства пред ковчега. Зад нея възрастен селянин, чиито гърди са покрити с ордени, отправя комунистическия поздрав от младостта си.

Ръководители от целия свят дойдоха за погребението на 8 май, включително ръководителят на СССР Леонид Брежнев, на Западна Германия Хелмут Шмит, на Източна Германия Ерих Хонекер и британският премиер Маргарет Тачър.

Тялото бе положено в земятата на хълма Дедине над столицата, под звуците на Интернационала и националния химн. Отекнаха всички сирени в градовете и пристанищата на страната.

Тито избра да почива в двора на частната си резиденция на улица „Ужичка“. На паметната плоча са написани със злато само следните думи: Йосип Броз Тито 1892-1980.

Югославяни и чуждестранни посетители се питаха тогава ще успее ли страната да запази вътрешното си единство и независимостта си. Някои се опасяваха от възраждане на експанзионизма на Съветския съюз, който няколко месеца по-рано нахлу в Афганистан.

В действителност европейските комунистически режими започнаха да падат един след друг от 1989 г.

Югославия, съставена от шест републики /Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Македония/ и две автономни области в рамките на Сърбия /Войводина, Косово/, ще изпадне в икономическа криза и политика, която ще съживи национализма.

Федерацията ще се разпадне в серия от кървави войни през 90-те години, обръщайки окончателно страницата на „титоизма“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.