Росбалт: Да простим ли на Пекин заради вируса, за да напакостим на Америка?
Обвиненията срещу Китай, повдигнати при разследване на причините за пандемията, остават недоказани – но Доналд Тръмп явно смята да се възползва от ситуацията и „да натисне“ Пекин. Рано или късно, според това дали ще бъде официално потвърдено или не „зараждането“ на новия коронавирус в китайската лаборатория в Ухан, на КНР ще бъдат наложени санкции. Какви точно – тъкмо това обмислят в момента САЩ, включително в преговори със своите съюзници.
Вече е ясно, че наред с Великобритания и Канада повечето страни от ЕС се канят да подкрепят натиска върху КНР. В коалицията със сигурност ще се включи и Япония – традиционен опонент на Китай в региона. Остава още един голям международен играч – Русия. Въпреки проблемите си в икономиката, тя е запазила мощен военен потенциал, който не бива да се пренебрегва.
Озовал се на кръстопът, Кремъл не бърза да прави категоричен избор. Следвайки вътрешнополитическия принцип за „многото кремълски кули“, той отправя засега противоречиви сигнали и на външнополитическия фронт. От една страна, известният предприемач Олег Дерипаска, запазил голяма част от влиянието, натрупано в края на 90-те, разсъждава за „уханския Чернобил“ и предлага китайците да бъдат, ако не наказани, поне принудени ясно да отговорят на поставените въпроси. От друга страна, Държавната дума – явно подтикната от Кремъл, измества датата на края на Втората световна война от втори на трети септември.
Президентът Владимир Путин подписа съответния закон, който му дава възможност, ако пандемията тръгне към спад до есента, да посети на 2 септември парада в Пекин, а после също тъй пищно да отпразнува събитието у нас, стига да има желание. Геополитическото решение цели да бъде уважен китайският му съюзник; заради него бе жертвана дори паметната дата, посветена на трагедията в Беслан*.
Какъв е проблемът, свързан с избора в тази ситуация? На пръв поглед, след дългогодишната конфронтация със Запада и взаимните санкции, които не бяха вдигнати и след избухването на пандемията, би било естествено да предположим, че Москва ще се хвърли в прегръдките на Пекин, за да се изправят рамо до рамо срещу западното влияние. Но както се казва в подобни случаи, нещата всъщност не са толкова еднозначни.
След поевтиняването на горивата и най-вече на петрола, чието потребление спадна в цял свят и на първо място в Китай, икономическите връзки между Русия и КНР видимо отслабват. Търговският баланс между двете страни се изкривява още повече в полза на китайската икономика. А и за самия Пекин е все тъй ясно, че Русия просто няма как да замени изцяло САЩ или ЕС като пазар за пласмент на китайски стоки. Твърде е ниско жизненото равнище във федерацията, значи и потребителското търсене. От Кремъл може да се получи само военна помощ.
Китай неслучайно реши да не отваря за Русия прозорци, чрез които да бъдат заобиколени американските и европейските санкции. В подобна ситуация, когато Западът осъди Русия след присъединяването на Крим, тя не получи ефективна икономическа помощ от КНР. Сега са още по-малки шансовете да разменим руски услуги в сферата на сигурността срещу някаква подкрепа за отслабващата руска икономика. Китайският управляващ режим е прагматичен и егоистичен във външната си политика и Кремъл неведнъж го е усещал на собствен гръб.
Същевременно ЕС, независимо от всички разногласия с Кремъл, си остава най-големият търговски партньор на Русия. Не са последни в списъка и САЩ, нито Япония. При днешния общ спад в световната икономика и масово намалялото търсене почти на всякакви стоки освен медицинските не е много предвидливо, меко казано, да се караме с потребители на каквато и да било руска износна продукция (най-вече, естествено, суровини и производните им).
Прочее, едно е да имаме военен съюз с Китай, а съвсем друго – икономически. Такъв не са обещавали нито Москва, нито Пекин. Както и предния път, когато САЩ наложиха на Пекин наказателни мита, сега Русия явно предпочита да си затрае – отправя виртуални сигнали в подкрепа и на двете страни, но всъщност нищо не предприема. Неясно остава впрочем ще може ли да се провира „между капките“ и занапред.
Развитието на нещата сочи, че моментът за решителен избор може да се очертае наесен. Реши ли западната коалиция да се възползва от коронавирусната криза и „да сложи Китай на мястото му“, Пекин ще бъде принуден да постави въпроса ребром пред Кремъл и да настоява за по-тесен съюз. Очевидно в ущърб на руската икономика. И тогава ще трябва да направим стратегическия избор.
Да се надяваме този избор да ни донесе неутралитет – или ако не успеем да останем съвсем настрана, то все пак партньорство със Запада. Което е в интерес на повечето хора в Русия. Подобно развитие обаче не е съвсем сигурно, защото руското ръководство най-често поставя геополитиката и отбранителните съюзи по-горе от икономиката и грижите за жизнения стандарт на гражданите.
БТА
* В началото на септември 2004 г. терористи превзеха училище в град Беслан в руската република Северна Осетия, където взеха за заложници 1128 деца и възрастни. По време на атентата загинаха 333 души, включително 186 деца; съобщено бе за още над 1000 пострадали.