Само един паметник ли скара Москва и Прага?

В Музея на комунизма в Прага. Снимка: трифтър

Всичко започна с демонтирането на статуята на руски герой от Втората световна война и преименуването на един пражки площад. Сега трима от районните кметове в чешката столица са под полицейска защита поради опасения, че са мишена на руски професионален убиец, носещ смъртоносна отрова, а руско-чешките отношения са в криза.

„Тук има руснак, чиято цел е да ме ликвидира“, заяви неотдавна в телевизионно интервю от тайно убежище кметът на шести район на Прага Ондржей Коларж. През седмицата, в която Съюзниците отбелязаха 75-годишнината от победата над нацистите в Европа, отношенията между Прага и Москва се влошиха заради заради нарастваща според чехите агресивност на Русия в интерпретацията на историята.

В центъра на спора е премахването миналия месец от района на Коларж на статуята на съветския маршал Иван Конев, чиито войски окончателно освобождават Прага на 9 май 1945 г. Районната администрация заяви, че статуята ще бъде преместена в музей и на нейно място ще бъде издигнат нов паметник в чест на освобождаването на града.

Премахването на статуята предизвика възмущение в Русия, която гневно заклейми всички опити да бъде омаловажена нейната решаваща роля в победата над нацистите. Съветският съюз е дал най-много жертви във Втората световна война, но неговото окупиране или освобождаване на територии доведе през следващите десетилетия до подкрепяни от Москва комунистически режими в Източна Европа, включително в Чехословакия.

Руският външен министър Сергей Лавров пражките власти, че нарушават договора за приятелство от 1993 г., който включва ангажимент от страна на Чехия да опазва паметниците на руските герои от Втората световна война. „Това саботира споразуменията, които през последните 30 години бяха твърдата основа на нашите отношения“, каза Лавров.

След като през април руският президент Владимир Путин подписа закон, според който посегателството върху военни паметници е углавно престъпление, наказуемо със затвор до пет години, висшият руски орган за криминално разследване започна следствие за демонтажа на статуята на Конев. Чешкото външно министерство нарече този ход неприемлив.

Статуята на Конев отдавна е източник на напрежение между Русия и Чехия. През 2018 г. чешките власти поставиха нов обяснителен текст на паметника. В него се описва водещата роля на Конев в смазването на антисъветското въстание в Унгария през 1956 г., приноса му в изграждането на Берлинската стена и в подготовката на оглавяваната от СССР инвазия в Чехословакия през 1968 г., която смаза либералните реформи, известни като Пражка пролет. Впоследствие в Чехословакия бе установен твърдолинеен комунистически режим, изцяло предан на Москва, който бе свален едва през 1989 г. с антикомунистическата Нежна революция.

На фона на нарасналото напрежение разследващият седмичник „Респект“ съобщи по-миналата седмица, че чешките разузнавателни случаи подозират, че руснак, който пристигнал с дипломатически паспорт в Прага три седмици по-рано и бил откаран с кола до руското посолство, е бил пратен да отрови Коларж и кмета на град Прага Зденек Хржиб със силно токсичното вещество рицин.

Публикацията се позоваваше на анонимни източници. Външното министерство потвърди само, че руски дипломат е пристигнал в Прага през март. Руското посолство изпрати протестна нота до чешкото външно министерство, в която окачестви обвиненията като безпочвени и предназначени да дискредитират Русия. Министерството отговори, че е неуместно чужда държава да поставя под въпрос основни права като свободата на печата.

Коларж съобщи, че сега е под полицейска защита заедно с Хржиб и Павел Новотни, кмета на пражкия район Ржепорие. Новотни е предизвикал гнева на Москва с намеренията си да издигне паметник за войниците от армията на генерал Андрей Власов. Около 300 от тях са загинали, помагайки на Пражкото въстание срещу нацистката окупация през 1945 г., и са допринесли за освобождаването на града. За Русия обаче тяхната роля е спорна, защото преди това те се се сражават срещу Червената армия на страната на нацистките войски.

„Руснаците все още са неспособни да се изправят пред собствената си история“, каза Новотни пред Асошиейтед прес.

В отделен ход, осъден от Русия, Прага преименува през февруари площада пред руското посолство и го нарече на името на руския опозиционен деец Борис Немцов, убит в Москва през 2015 г.

Лавров се присмя на твърденията за подготвяно покушение в Прага с думите, че не е логично чешките власти да са идентифицирали човек с рицин и да са го пуснали да влезе. Комисията по сигурност в Сената – горната камара на чешкия парламент – окачестви руските действия като „безпрецедентна атака срещу държавния суверенитет“ на Чехия и прикани правителството да реагира съответно, включително като представи план за намаляването на броя на дипломатите в руското посолство, заподозрени в шпионски действия.

Външният министър Томаш Петържичек съобщи, че Чехия е пратила на руската страна нота с искане за консултации по споровете – първото подобно искане въз основа на двустранния договор от 1993 г. „Моля, дайте шанс на дипломацията“, каза той пред депутатите от долната парламентарна камара. „Не е изненадващо, че нашите дългосрочни отношения с Руската федерация не процъфтяват“, каза Петържичек, като цитира руските действия срещу Украйна и други проблеми.

Външните министри на Чехия и Русия не са се срещали от 2005 г. По-миналата седмица говорителката на руското външно министерство Мария Захарова каза, че Русия не иска напрежение между двете страни. „Вярваме, че тези отношения трябва да се развиват при взаимно уважение и винаги е имало почва за това. Големият въпрос е защо сега виждаме цяла редица от действия, които сочат противното“, заяви Захарова.

Максим Саморуков, сътрудник в мозъчния тръст Московски център „Карнеги“ (Carnegie Moscow Center) смята, че чехите са подценили колко е чувствителна Русия по въпроси, свързани с историята, и сега се опитват да успокоят нещата. „Чешкото правителство не е очаквало един местен въпрос като паметника на Конев да излезе извън контрол и да стане голямо препятствие в сътрудничеството с Русия. Сега Чешката република се опитва да понижи тона, но без да изглежда прекалено сервилна спрямо Русия“, каза Саморуков.

Но чешкият генерал Петер Павел, бивш председател на Военния комитет на НАТО, каза пред Асошиейтед прес, че Чехия вече не е руски сателит и че нейното правителство трябва да отговори решително, използвайки своето членство в международни организации като НАТО и ЕС, за да гарантира, че гласът му ще бъде чут.

„В дългосрочен план Русия уважава само силата и руснаците не крият, че респект за тях означава страх. Ние не искаме да плашим Русия, но искаме от тях да ни възприемат насериозно, а това ще стане само ако имаме достатъчно сила и мощ“, каза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.