Париж предпазливо се връща към живота

Париж, Марсово поле. Снимка: ЕПА/БТА

Стрес, мълчание, но и усмивки зад маските. Парижани излязоха предпазливо навън вчера след осем седмици изолация, раздвоени между безпокойството от бъдеще с много неизвестни и щастието, че си връщат живота.

Имаше фрапиращ контраст между потискащото, ледено студено и сиво утро, когато мнозина тръгнаха отново на работа, и слънчевия следобед, превзет с щурм от пенсионери, семейства и гимназисти.

Лека-полека столицата отново се раздвижва. И макар някои основни артерии като улица „Риволи“, която минава покрай Лувъра и Тюйлери, да изглеждаха почти обичайно, на емблематични места като „Шан-з-Елизе“ и подножието на Айфеловата кула в отсъствието на чуждестранни туристи цареше спокойствие.

Коронавирусът отне живота на над 26 000 души във Франция от 1 март досега и Париж остава част от „червената зона“ – четири района в Североизточна Франция, където вирусът продължава активно да циркулира и болниците още са претоварени.

Магазините отново работят, но баровете и ресторантите, а също големите музеи и монументи, остават затворени. Париж не е излязъл напълно от летаргията и маските, които носят повечето хора, илюстрират навлизането в „света след коронавируса“.

Повечето пътници в метрото, с много малко изключения, носят маска, която сега е задължителна в обществения транспорт. Хората избягват да пипат дръжките във вагоните, поглеждат се скришом, някои използват книжни кърпички, за да си отварят вратите. Жена с ужасен поглед казва едва разбираемо под маската си: „Трудно ми е да дишам с това нещо“.

Когато вагоните се напълнят, става очевидно, че безопасната дистанция, за която напомнят разлепените надписи, няма как да се спазва.

„Да си върнеш живота“

Навън, автомобилите пак превзеха улиците и започнаха да се образуват първите задръствания. Постепенно, със завръщането на слънцето, пешеходните алеи по бреговете на Сена биват превзети от жителите на града. Велосипедисти, хора, излезли на разходка и дори такива, дошли на пикник във времето за следобедна закуска, се наслаждават на свободата да повървиш, без да трябва да показваш някакъв документ, за първи път от 55 дни.

„Питате ме как се чувствам, иска ми се да се разплача“, казва актьорът Жан-Марк Едер. „Тежко е два месеца да не виждаш никого. Имах чувството, че живея вътре в себе си, че съм се затворил, хубаво е най-сетне да се отвориш отново и да видиш света“, обяснява той.

Гвелтаз, преподавател по история, е дошъл пеш от предградието Клиши. „Върнах си обратно града, Операта, Лувъра, Сена“, разказа той, прекъсвайки четенето си на слънце. На две крачки оттам двама гимназисти, Ирис и Пол, се прегръщат: „Виждаме се за пръв път от два месеца“.

„Толкова принуди“

Мнозина обаче продължават да изпитват ужас от едно несигурно бъдеще. Пред училище в североизточната част на Париж няколко учители и аниматори подготвят връщането на децата в училище, планирано за четвъртък.

„Ах, колко съм доволна да ви видя отново! Повече не издържах тази самота“, възкликва, грейнала в усмивка, учителката по музика Корали. Тя обаче знае, че няма да може да кара децата да пеят, поради опасността от пръски слюнка. Връщането на децата от 3 до 10 години в училище – мярка, предизвикала най-много въпросителни в последните седмици – изглежда ще е изключително сложно.

„Има толкова санитарни изисквания (без игри, без междучасия, спазване на дистанция…), че не знам какво точно учителите ще могат да правят“, казва началната учителка Сара Родригез.

От безпокойство са обзети и онези, които са наясно, че още дълго няма да могат да се върнат на работа.

„По време на изолацията по някакъв начин всички бяхме в една лодка, имахме едни и същи неволи. Сега на тези, които няма да се върнат на работа, ще им е тежко. Боя се, че те ще се чувстват още по-самотни и изолирани“, споделя трийсетина годишната актриса и режисьор Леа Жирарде.

„Изолацията е един пашкул, период, когато времето е спряло. Сега ще трябва отново да се справяме с всичко: безработицата, загубата на близки, реалността“, казва Кристин, съпруга и майка, която още не знае дали ще запази работното си място като секретарка.

Страхът от „проклета втора вълна на този проклет вирус“ мъчи също мнозина излезли от изолацията. „Ние сме травмирано общество. Има огромен страх, нищо не е приключило. Намираме се на ръба на пропастта и имаме световъртеж, но все пак трябва да се живее“, обобщава Стефан Полонски, доброволец в хуманитарни организации.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.