Вирусът под чехъл

Жени, държавни глави на страни, които овладяват успешно пандемията. Колаж от социалните мрежи

Жените лидери вече от седмици са обект на дискусии в социалните мрежи. Популярен фотоколаж включва снимки на германския канцлер Ангела Меркел, дошла на власт през 2005 г. Те често са нюансирани с изображения на Джасинда Ардърн, брюнетка с лъчезарна усмивка, станала през 2017 г. министър-председател на Нова Зеландия, а година по-късно родила дете. До нея виждаме премиера на Исландия Катрин Якобсдотир, филолог и журналист, майка на три деца. Още едно лице, този път от друг континент – Цай Ингвен, президент на частично признатата Китайска република Тайван. И накрая, една след друга – жените премиери на три скандинавски държави: норвежката Ерна Сулберг, датчанката Мете Фредериксен и финландката Сана Марин, оглавила правителството в страната си на цели 34 години.

Обединява ги не само полът. Става ясно, че страните, управлявани от тях, се борят по-успешно с коронавируса. Дали обаче това откроява нова световна тенденция – за женско лидерство в борбата с пандемията?

Този проблем явно не дава мира на потребителите на социалните мрежи, впуснали се в разсъждения за специфичния женски потенциал в действията срещу вируса.

„За тези жени народът е като тяхно дете, те се опитват да го защитят, да го опазят от несгоди – отбелязва посетител на мрежите. – В природата на жените е да бранят децата си, дори в животинския свят виждаме как едни или други животни се мъчат да защитят малките си. Те инстинктивно усещат опасността и някак вътрешно схващат последиците!“ „Лично аз смятам – продължава друг, – че жените лидери се справят къде по-добре от прехвалените „алфа-мъжкари“, способни най-много да лиснат петрол в пламналата глобална икономика!“

Световните медии с учудваща лекота подхващат тези заключения и охотно цитират популярен анализ на Международния институт за мир, според който едно мирно споразумение в дадена страна е по-вероятно да изтрае дълго, ако в постигането му са участвали жени.

Нещо повече, журналистите увлечено, с широки щрихи рисуват примамлив образ на жената ръководителка, от който бих се поласкала, ако се отнасяше за мен: решителна и честна в отношенията със своя народ. Жена със способност за емпатия, отворена за нови решения, която се вслушва в мнението на специалистите. Компетентна – защото е трябвало да вложи повече енергия и сили в пътя си към върха от своите колеги мъже. И скромна при това: в проучване, за което напомня психологът Тереза Хюстън пред американското сп. „Форбс“, 71 на сто от участниците мъже уверяват, че са по-умни от средния американец, но така се възприемат едва 57 на сто от жените.

Жени управляват само една десета от близо двеста държави и ми се ще да вярвам, че всички те наистина притежават някакви специални качества, така че могат да прикрият от коронавирусната беда своя народ, както навярно биха прикрили свое дете.

И все пак, колкото увличаща и да изглежда новата теория, плъзнала из простора на световните мрежи, търсенето на причинно-следствена връзка между успехите в борбата с епидемията и ръководството, поверено в грижовни женски ръце, изглежда не по-уместно от някоя дискусия кои лидери ще излязат по-умни – блондинките или брюнетките.

Далеч по-важно е, че държавите, чиито лидери жени са толкова хвалени днес в социалните мрежи заради успешната борба с пандемията, дават тон и в много други сфери.

Ето само един факт, обясняващ много неща: в рейтинга на СЗО за ефективност на здравните системи страните, управлявани от жени, заемат местата от 11-о до 41-о (Русия впрочем е едва на 130-о място в класацията). В рейтинга на МВФ за БВП на глава от население „великолепната седморка“, за която писах в началото, е сред първите 30 страни. А средната продължителност на живота в тези държави надхвърля 80 години.

Но и това не е всичко. В Индекса за възприятие на корупцията на „Трансперънси интернешънъл“ Дания и Нова Зеландия си делят първото място, Тайван е на 28-о, Исландия – на 11-о, останалите са в първата десетка. Подобно е положението със свободата на печата: Тайван е на 43-о място, останалите – сред първите 15 страни. Накрая, според Световния доклад за щастието (да, има и такъв) тези страни са в първите редове от списъка с „късметлиите“.

Всичко това съвсем не гарантира щастие всекиму. Никакви рейтинги на благополучието, също както и женското лидерство, уви, не са талисман, предпазващ от коронавируса. Но тъкмо в такива държави един пациент има повече шансове да стане от болничното легло, а една жена – да оглави страната.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.