След пандемията светът ще принадлежи на младите и богатите
Ако и други страни, следвайки примера на Чили, въведат „имунизационни паспорти“ за преболедували от „корона“ и неопасни вече за околните, хората над 65 години ще се превърнат фактически в парии. Просто ще са обречени до края на живота си да стоят под домашен арест.
Светът навлиза в нова ера. Към „задължителния“ пакет от документи, включващ паспорт, шофьорска книжка и номер на медицинската осигуровка, съвсем скоро може да бъде добавен „имунизационен паспорт“.
Представители на чилийското правителство заявиха тези дни официално, че първи в света ще пуснат „имунизационни паспорти“. С тях хората, преболедували от COVID-19, ще може да се върнат на работа и към нормален живот преди вдигането на общите ограничения.
Пола Даза, зам.-министър на здравеопазването в Чили, съобщи, че излекуваните от новия вирус в страната – над 4600 души, могат вече да получат новите документи.
Предполага се, че преболедувалите добиват имунитет към Ковид-19 и няма пречка да се върнат към всички блага на цивилизацията, които пандемията отне от човечеството. Например да ходят по кина и ресторанти, да дишат свободно, а не през маска, и без боязън да общуват с други хора.
Теорията, че преболедувалите развиват траен имунитет, буди големи съмнения у мнозина учени. Освен това нововъведението може изцяло да преобърне представите ни за дискриминация.
Дори „свещените“ права на сексуалните малцинства и на феминистките ще бъдат тотално нулирани в новия постпандемичен свят. Човечеството ще се раздели на „чисти“ и „нечисти“ в най-буквалния смисъл. „Чистите“ ще станат господари на света. Ще получават работа първи сред всички.
Даже от гледище на математическите рискове за работодателя ще е далеч по-изгодно да назначи човек с „имунизационен паспорт“, а не такъв, който не е боледувал, но може да се разболее. Защото тогава ще трябва да плаща болнични, да поеме разходите за търсене на заместник и т. н.
Както днес пишат в обявите за вакантни места, че искат „мъж под 40-годишна възраст“, така до месеци може да се появи ново изискване – с имунитет към коронавируса“.
Лично аз не виждам нищо фантастично в това предположение. Щом няколко милиарда души склониха доброволно на фактически домашен арест, готовността на човечеството да търпи социални експерименти над себе си явно е безгранична.
Най-малкото браншовете, пострадали най-силно от пандемията, може с готовност, без да жалят ресурси, да лобират за широко и повсеместно внедряване на „имунизационни паспорти“. Това са въздушните превози и туризмът. Защото не измислят ли авиокомпаниите час по-скоро що-годе приемлив начин да подновят масовите полети, никоя от тях няма да оцелее в карантината.
Бремето на огромните постоянни разходи за заплати, за лизинга на самолетите, за услугите на летищата по престоя на въздушния парк ще унищожи авиокомпаниите още тази година – няма да им стигне никаква правителствена подкрепа.
Същата печална съдба очаква огромната туристическа индустрия в цял свят. Стотици милиони хора, обслужвали бранша пряко и косвено, ще останат без залък до Коледа 2020 г. Разкошните екзотични курорти на остров Бали, в Тайланд или на Антилите ще се превърнат пак в забравени от бога пущинаци на края на света, където няма даже чиста вода. А няма да е много по-светло и бъдещето на Венеция, Барселона или Дубровник.
Туризмът ще се върне към положението от началото на ХХ век, когато е бил занимание за богаташи, избиращи между Баден Баден и Ница, а ексцентриците са заминавали на околосветски пътешествия с луксозни параходи. Хиляди хотели из цял свят спешно се нуждаят от приток на гости. За предпочитане такива, след които да не се налага пълна дезинфекция на стаите. И ето какво се очертава. Светът ще принадлежи на младите.
Нарасналата продължителност на живота доскоро даваше възможност да запазиш този условен статут чак до 60 години, макар с цената на ред уговорки и пластични процедури. Фитнес, здравословно хранене, пари, отлична медицина – това гарантираше абсолютно пълноценен живот на милиони старци от „първия свят“.
Сега обаче хората над 65 де факто се превръщат в парии. Статистиката на смъртността от COVID-19 намалява няколко пъти шансовете им да получат новия документ. По-точно ги оставя без никакви шансове, защото малцина ще се осмелят да играят на рулетка със смъртта при леталност над 10 на сто от заразените. Нещо повече, дори в развитите страни правителствата, щом оценят трезво разходите за борба с коронавируса, може би „ще забравят“ да вдигнат ограниченията за „рисковата група“.
Защото вместо три-четири седмици да бъде спасяван в реанимация, с труда на няколко лекарски смени, един 70-годишен гражданин, къде по-лесно е да му се забрани присъствието на обществени места. Да се определят за него специални часове в специални магазини, където да пазарува, дори да му се доставя храна безплатно до вратата.
А нежелаещите да си стоят в градските апартаменти може да бъдат извозени в напълно стерилни домове за престарели или други някакви специални зони за отдих на стари хора. Единствено с хуманна цел. За спасяване на човешки животи.
БТА