Какво не е наред в интервюто с ген. Мутафчийски

И малко пояснения за журналистиката

Момент от края на интервюто на Миролюба Бенатова с ген. Мутафчийски, което предизвика множество коментари в социалните мрежи. Снимка: от екрана

Вчера, преди да чуя интервюто на Миролюба с генерал-лекар Мутафчийски, слушах новините на Би Ти Ви. И в спортните новини колегите пуснаха интервю с някакъв президент или треньор на футболен клуб, не обърнах внимание, все едно, който на въпроса на колегата се разкрещя като истерик: „Абе вие идиоти ли сте, бе!“ Разкрещя се, буквално.

После гледах и интервюто. В него човек, който е назначен и той е приел да го назначат за шеф на кризисен щаб, се държи като насилник. През цялото време обижда интервюиращата, говори с презрение, нарочно я унижава и използва всички възможни прийоми, за да я изкара извън релсите и да наложи своята теза, да я надвие, да й покаже къде й е мястото, там някъде долу, да я нашамари вербално (виж тук цялото интервю).

Тя не се поддаде и запази добрия тон. Когато журналистите взимат интервю, те не го правят за себе си, това е публичен разговор – питаният разговаря с аудиторията си. В случая

аудиторията са гражданите на България,

 

тъй като интервюираният е онзи, който доброволно е поел отговорността да преведе страната през пандемията. Говорейки с неуважение и с обиди, човек в неговата роля не обижда просто журналиста срещу себе си, а всички. Същото важи и за футболният човек, който крещя в ефир и сипа обиди.

Държавните институции по принцип са длъжни да дават информация на журналистите. Могат да откажат, само ако тази информация е засекретена поради съображения за националната сигурност или представлява лична информация за човек, който не е от обществен интерес. В страни от ЕС отказът да дават информация се санкционира. Не у нас.

Журналистите не могат да бъдат експерти по всички въпроси, с които се занимават, това изобщо не е и тяхната работа. Така, както не са експерти по всичко и гражданите.

Журналистите задават въпроси, които трябва да изяснят ситуацията за неекспертите. Ако тя е ясна, няма смисъл от въпроси. Затова е нелепо да се критикува журналист, че не задавал професионални въпроси. Журналистът има за задача да получи отговор.

Трудното става, когато човекът срещу него няма отговор, защото не се е подготвил или не е в състояние да си свърши работата и съответно да отговори в детайли за нея. Тогава вината не е на журналиста.

Ако си на тази позиция в момента, на която е генерал Мутафчийски, се предполага, че даването на информация е основната ти задача. Тоест работата ти е да събираш информацията от страната и на на нейна база да даваш препоръки и разяснения. Ако не си готов за интервюта пред камера, защото не си обучен, нямаш опит, имаш притеснения, тогава взимаш със себе си човек от щаба, който да ти подава данните, за които получаваш въпроси. Ако няма такива данни, отговаряш със: „Засега няма такива данни.“ Ако има такива данни, но те не са ти под ръка, казваш, ще ви пратя данните на мейла допълнително и ги пращаш.

 

Ако получаваш един и същи въпрос няколко пъти,

 

това означава, че не си се изразил ясно, материята е трудна, отсреща не са те разбрали, не си си доспал, милион неща, на които се реагира само и единствено с нови обяснения, докато казусът се изясни.

Работата на журналиста е да ти зададе въпросите, които ще го изяснят. Ти не отговаряш на него, а на всички граждани и затова е важно да не влизаш в лични драматизации и демонстрации. Уморен, изнервен, оттегчен, ядосан, гладен – това не са неща, които интересуват някого извън фамилията му.

Генерал Мутафчийски освен това е на позиция, на която трябва да убеди и стегне не толкова „тулупите“ и „мисирките“, а най-вече управляващите, защото те въвеждат мерките. Ако е изнервен, че не е в състояние да направи това, не сме го видели.

Последният разговор на Борисов, на който той беше фон, беше доста унизителен за него и още повече нелеп, но той съумя да не си „изпусне нервите“ и не показа, че е „преуморен“. Беше даже доста почтителен, така да кажем. Същото самообладание щеше да е от полза и за това интервю.

Видях коментарите на всички „благодаря ти, Бойко“ по адрес на Миролюба. Тонът, който наложи това управление и е абсурден, вече е на всички нива. Футбол, здраве, управление, общуване… Не знам как да се работи в такава среда като журналист.

 

– –

От фейсбук -страницата на авторката, която е дългогодишна кореспондентка в Германия, в момента работи за „Клуб Z“.
Като допълнение от авторката – „В списанието на „ClubZ” Миролюба Бенатова, Ани Цолова, Мария Стоянова, Калина Влайкова, Камен Алипиев разказват защо не са вече на екран. Има и интервю с Нели Огнянова за медийната свобода в България.“

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.