Как се съвзема Германия

Пенсионери в Германия. Снимка: ДПА/БТА

В Германия магазините за нехранителни стоки, училищата, фризьорските салони, спортните и детските площадки, музеите, изложбените центрове, галериите и мемориалите, а също така ботаническите и зоологическите градини, бяха отворени отново още в началото на май. Скоро след това подновиха работа ресторантите и кафетата, в някои региони се раздвижи и хотелският бизнес.

Вдигнат е контролът по границите с Дания и Люксембург. Правителството на ФРГ се надява от 15 юни да бъде възстановен редът за движение в шенгенската зона отпреди кризата.

Големите масови прояви са забранени до 31 август, но улиците в германската столица вече се съживяват. Някои още ходят навсякъде с предпазна маска на лицето, но използването на такова защитно средство е задължително само в магазините и в обществения транспорт.

В магазините това правило се спазва практически на 100 процента; в транспорта обаче не е така. Бездомниците, например, (към 2000 официално в Берлин, а по неофициални данни – пет пъти повече) се разхождат из метростанциите, във вагоните на метрото и в крайградските влакове, без да си прикриват лицето. Отгоре на всичко просят пари „за залък хляб“. По принцип берлинчани са щедри към несретниците, особено ако придружат молбите си с песен или безплатно вестниче, но днес често се отдръпват от поредния клошар.

В транспорта често се срещат и младежи, които слагат маска само на устата си, оставяйки носа открит, или я свалят под брадичката. Тя си виси на ушите им, но естествено не прикрива нищо. Тук наричат подобни хора „ковидиоти“ – те съзнателно пренебрегват предупрежденията, целящи да бранят личното и общественото здраве и сигурността. Перчат се, уж протестирайки срещу „ограничаването на личната им свобода“. Другите пътници обаче рядко се възмущават открито.

На магазините все още се налага да ограничават броя на купувачите, които допускат вътре едновременно. Затова почти навсякъде пред входа се извиват опашки, предимно от млади хора. Най-дълги са опашките пред спортните магазини, велосипедните шоурумове, бутиците на мрежовите брандове за облекла като Zara и H&M.

Пробните са затворени изцяло или частично – веригите предлагат купувачите да премерват дрехите вкъщи и да ги сменят, ако не им стават. В магазина всеки трябва да е с маска и хората се оплакват, че им е задушно. Чуват се все повече упреци, че касиерите работят с незащитено лице.

Всъщност на практика всички каси са закрити със специална пластмасова преграда още от началото на рестрикциите, а маркировката по пода е знак за купувачите да не ги доближават, затова мнозина собственици разрешават на касиерите да не си слагат маска.

Фризьорските и маникюрните салони работят със запазен час. Посетителите все още са много след почти двумесечната пауза. На вратата често са окачени табели с молба да не се влиза без повикване. В берлинския район Щеглиц, например, всеки майстор кани клиента си да влезе, пръска дезинфектант върху ръцете му, приканва го да свали маската, с която е дошъл, и му предлага нова. Клиентът е длъжен да я сложи и чак тогава да се настани в креслото.

Мнозина берлинчани очакваха с нетърпение да отворят заведенията – особено малките бирарии и кафета. Какво означават те за обикновения германец? Ще кажем само, че още от март в Берлин край пивниците, затворени заради пандемията, най-вече на партера на жилищни блокове, постоянните посетители се събираха всяка вечер. Всеки си носеше бира и я изпиваше на стъпалата на любимата кръчма, бистрейки с другите новини от деня.

„Изгубихме почти 80 на сто от оборота. Вече работят трима души вместо шестима. Подкрепата от властите ни помогна, но не особено. Макар че дойде много бързо“, разказва собственикът на ресторант в берлинския район Кройцберг.

По думите му продажбите на храна за вкъщи, започнали още преди коронавируса, нараснали по време на карантината, но и това не помогнало да се покрият общите разходи. Ресторантът все още не можел да стигне оборота отпреди кризата – малко били туристите „от другите германски провинции и от чужбина“.

През последните години в столицата имаше истински туристически бум – миналата година Берлин посрещна близо 14 милиона гости. Големият икономически сектор, какъвто са местата за хранене в града, до голяма степен зависи от тези екскурзианти.

Огромната зала с дървена ламперия на прочутия бирен ресторант „Алт берлинер“ в район Вилмерсдорф е почти празна вечерта. Посетителите сядат само на масите по тротоара край входа. Келнерка с предпазна маска им носи заедно с менюто анкета и химикалка. Всеки трябва да впише датата, номера на масата, името си, телефон за връзка и имейл адрес.

Замисълът на властите е тези данни да се събират в здравното министерство, за да бъдат издирвани лицата, посетили ресторанта, ако гост или служител се разболее. Повечето клиенти впрочем само хвърлят поглед на анкетата и я избутват настрана.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.