Берлинале 2008: По правилата на подгряването

Мечокът на Берлинале 2008 е по улиците в града. Пред касите се редят опашки за билети по цял ден. Снимка: авторката

Два дни преди откриването – на 7 февруари, вестниците съобщават: касите са отворени, заповядайте. Работно време от 10 до 20 ч. Най-скъпите билети са по 11 евро, най-евтините по 5. Кинофестивалът в Берлин се надига като екранен, люспест динозавър и разклаща туловище. Ето ме, при вас, за 58-ми път, разграбете ме, както си знаете!
Че берлинчани и гостите на фестивала знаят как да консумират Берлинале, няма съмнение. Повторяемостта е част от играта, част от прелестта, част от съзнанието, че щом сме тук, значи изобщо ни има. Всичко е “дежа вю” и в същото време всичко се случва за първи път.
Пред касите се опват дълги опашки, като че в соцмагазин са пуснали маслини. Сравнението, разбира се, в Берлин не би било разбрано. И понеже е ясно, че ще се чака с часове, подготвените млади хора си носят книжки. Просват се на земята и четат, докато им дойде редът. Обичайна гледка са майки с малки деца. В Германия бабите не са институция, отговорна за отглеждането на внуците дори и по време на фестивал, затова майките (съвсем не млади, някъде вече над 30-те) влачат навсякъде отрочетата си. А те са свикнали, пълзят по земята на Потсдамер плац, забавляват се с минувачите, чакат родителите да се сдобият с лелеяните билети за кино.
Кино ли казах? Да, за киното ще стане дума по-късно. Сега сме още при подгряването, при подготовката за кино. А тя е дълга и обстоятелствена.
Берлин се смята за един от най-евтините градове за живеене в Западна Европа. Особено предпочитани са турските квартали, останали почти незасегнати от вятъра на промените след 89-а. По време на фестивала обаче градът залага не толкова на социалната си привлекателност, колкото на блясъка, на скъпите джунджурии, на светналите витрини, на лимузините, на изисканите питиета и денонощното обслужване. “Къде ще спят звездите” всяка година е любима тема на медиите. Без значение, че хотелите на Потсдамер плац са построени, открити и изпитани откъм лукс. Какво ще ядат и пият – също. Кои всъщност са звездите? Разбира се, че тези, които идват от Холивуд. Години наред Берлин се опитва да наложи европейските артисти като звезди. Уви, системата така и не задейства. Експериментът от страна на фестивала продължава, но и вестниците упорито пишат за Джулия Робъртс, Мадона, Скарлет Йохансон, Натали Портман, Даниел Дей-Луис, Джон Малкович. Това са имената за тази година. Естествено, към подгряването на интереса спадат и сменящите се съобщения “ще дойде – няма да дойде”. Нещо подобно на играта “тука има – тука нема”. В края на краищата няма никакво значение дошла ли е звездата или не. Важното е, че за нея се е говорило и писало. Консумацията е налице, а докато обичайният консуматор пълни душата си със звездни истории, пазарува от “Алди” и се прибира да спи в евтините хотелчета из Кройцберг.
И все пак Берлинале няма да е такъв силен притегателен център, ако всичко е вече видяно и се залага единствено на старателно поддържаната традиция. Директорът му Дитер Кослик е достатъчно изобретателен, за да поддържа съспенса и с нововъдения. “Let’s rock!” – извика той тази година и обяви, че фестивалът ще се открие с документалния филм-концерт “Shine a Light” на Мартин Скорсезе. За първи път в историята на фестивала филмът за откриването (извън конкурса) е документален, което значи крачка в страни от обичайното.
Амбициозният проект на Скорсезе (всъщност той май няма неамбициозни и неграндомански проекти) проследява два концерта на “Ролинг Стоунс” – от 29 октомври и 1 ноември 2006 г. в Ню Йорк. С 16 камери са заснети повече 152 000 метра филмова лента.
О, да, Мик Джагър също се очаква за откриването. И другите членове на “Ролинг Стоунс” ще минат по червения килим на Потсдамер плац. Събитие, което не се е случвало дори в Кан, отбелязват скромно от фестивала. Идолите на поколението “50 плюс”, както учтиво наричат в Германия по-възрастните, са атракцията, която трябва да привлече мало и голямо. Да не се сърдят и по-младите – за тях е предназначено гостуването на рапъра Мос Деф.
“Колкото повече, толкова повече” е постоянен девиз на фестивала. 700 филма ще бъдат показани на кинопазара, 400 – във всички секции на фестивала, 21 ще се състезават в конкурса за “Златна мечка”. Журито се оглавява от режисьора Коста-Гаврас, който през 1990 си тръгна от Берлин със “Златна мечка” за филма “Музикална кутия” с Армин Мюлер-Щал и Джесика Ланг. Членове: датската режисьорка Сузане Биър, нейният филм “След сватбата” още се върти по кината у нас; френската актриса Сандрин Бонер; немският сценограф Ули Ханиш, отличен с европейската награда за работата си в “Парфюмът”; актрисата от немски произход с добра кариера в Холивуд Даян Крюгер (май няма нужда от представяне); Александър Роднянски, един от най-успешните руски продуценти; и тайландската актриса Шу Ки (Берлинале не може да съществува без азиатско присъствие). В техни ръце и вкус е оставено решението за отличията, което на тези форуми обикновено е добре преценен баланс между художествено постижение, политически съображения и бизнес.
Що се отнася до бизнеса, в берлинските медии се появи предложението след фестивала червеният килим да бъде нарязан на парчета и разпродаден. Така, както бе направено след световното по футбол с тревата от Олимпийския стадион. От фестивала единодушно отхвърлиха идеята. Засега.