Политиката на Нетаняху – тест за Европейския съюз

Бенямин Нетаняху. Снимка: от тв екрана

Върховният комисар на Евросъюза по външните работи и политиката за сигурност Жозеп Борел разговаря по телефона с шефа на израелското външнополитическо ведомство Габи Ашкенази.

А предния ден неколцина лидери на страни от ЕС, включително президентът на Франция Еманюел Макрон и премиерът на Великобритания Борис Джонсън, изпратиха писма до премиера на Израел Бенямин Нетаняху. Те изразиха негативно отношение към планираното разширяване на територията на страната за сметка на Палестина. В ЕС няма единство по този проблем – редица страни заеха произраелска позиция.

Според съобщение от пресслужбата на Борел по време на телефонния разговор шефът на европейската дипломация се е опитал да изглади впечатлението от демарша на европейските лидери. И „отново е потвърдил безусловния ангажимент на ЕС към сигурността на Израел“. Борел е повторил, че Евросъюзът „смята да работи върху теми, представляващи интерес или обща грижа за двете страни“.

Ще припомним, че Израел се кани от 1 юли да обяви за свои част от териториите, контролирани днес от Палестинската автономна власт (ПАВ). Явно става дума за земите, където са разположени сега еврейски селища. Но може да бъдат присъединени и други.

Писма до Нетаняху с молба да не анексира палестински територии изпратиха Макрон, Джонсън, премиерът на Испания Педро Санчес и главата на италианското правителство Джузепе Конте. Италианският и испанският лидер адресираха аналогични послания и до други израелски политици, включително до водача на блока „Синьо и бяло“ Бени Ганц, сключил споразумение, предвиждащо след година и половина да смени Нетаняху като министър-председател.

„Отправям към вашето ново правителство приятелска молба да не предприема едностранни стъпки. Това може да накърни стабилността на целия Близък изток“, написа по-специално Макрон.

Европейските лидери са разтревожени не само от негативната реакция на „арабската улица“ и на страните от мюсюлманския свят, но и от намерението на палестинските власти да се самоотстранят от управлението в знак на протест. Такъв вариант допусна главата на ПАВ Махмуд Абас. Това ще постави под въпрос програмите за хуманитарно подпомагане на палестинците, осъществявани от ЕС. През април например Евросъюзът отпусна на Палестина 71 милиона евро за борба с коронавируса. Спре ли да работи правителството на Абас, не се знае как и чрез кого ще се превеждат парите. В момента Евросъюзът няма правни основания да прехвърля помощи от този вид чрез Израел.

Засега впрочем не може да се говори, че ЕС е решил съвкупно да упражни натиск върху Нетаняху, за да се откаже кабинетът му от анексия на палестински територии. Доста е предпазлива позицията на Германия, икономически и политически лидер на Евросъюза. От една страна, тази държава наред с Естония, Белгия и Франция заяви, че няма да признае никакви едностранно извършени териториални промени в Близкия изток. От друга страна, германският канцлер Ангела Меркел не бърза да увещава Нетаняху да изостави плановете си.

Подкрепян от Макрон, Борел се помъчи да убеди всички членки на ЕС единодушно да осъдят действията на Израел, но претърпя неуспех. Външните министри от страните в ЕС, заседавали на 15 май, не приеха никакво осъдително изявление. Оттогава се откроиха две страни с открито произраелски позиции: Унгария и Австрия.

Австрийският външен министър Александър Шаленберг например предупреди европейските си колеги да не прилагат, по думите му, „двойни стандарти“ спрямо Израел. А в съобщение на унгарското външно ведомство след скорошния телефонен разговор на министъра Петер Сиярто с израелския му колега се твърди, че политиката на двете правителства се гради „върху патриотичните национални ценности“. И затова става „обект на нападки“, дължащи се на „лицемерие, предубеденост и политическа коректност“.

Варшава също не бърза да осъди Израел – Полша традиционно поддържа тесни отношения със САЩ. А Белият дом общо взето одобрява плановете на Нетаняху.

„Мисля, че ръководството на ЕС като цяло всъщност няма интерес да се стигне до някаква консолидирана позиция за териториалните промени в Близкия изток. Единна позиция означава и единна отговорност. Защо да я поема ЕС?“, коментира пред „Независимая газета“ Александър Тевдой-Бурмули, доцент от катедра „Интеграционни процеси“ в Московския държавен институт за международни отношения.

Според него четиримата лидери, писали до Нетаняху, изобщо не разчитат да променят плановете на израелския кабинет. „Подобни писма се пишат с прицел към вътрешната аудитория. Във Франция, Великобритания, Испания и Италия са образували големи диаспори пришълци от мюсюлманските страни. В тях има известни пропалестински нагласи. Затова премиерите са решили да маркират позицията си по един външнополитически въпрос, вълнуващ част от избирателите им“, каза експертът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.