Паскалева и ТКЗС… Бейби, яж вносни зеленчуци и си бай против комунизъм

Куриози на българското земеделие – сред парцели за зърнопроизводство край Нова Загора са оставени малки парчета неподдържани лозя, чиито собственици не могат да се разберат или не искат да дават земята под аренда. А по-надолу се виждат ниви, които буренясват и обрастват с храсти. Снимка: Иван Бакалов

Проблясват герберски възмущения, че президентът Радев искал да връща ТКЗС-тата. Не намерих никъде нищо такова. Оказа се, че една актуална топ-писателка, Калина Паскалева, изляла публицистичната си мощ със заглавие „Да върнем ли ТКЗС-то, г-н президент?“ И на аудиторията в социалните мрежи толкова й трябва – аууу, Радев ще връща ТКЗС-тата (иначе са щастливи, че ГЕРБ връща държавните бензиностанции).

На публицистки като Паскалева първо трябва да й се обясни какво е ТКЗС. Кооперативите са създавани в България през 20-те години на миналия век, като това са най-успешните земеделски производства по онова време. ТКЗС и сега има в Европа – например т. нар. кооператива в Испания, широко разпространени. И в много страни в ЕС.

Национализацията на земята през 50-те е била насила, но е постигнала уедряване и модерни форми на земеделие. Този факт е отбелязан в плана „Ран-Ът“, който погрешно е нарочен като план за съсипване на България. Не. Съсипаха я декомунизаторите, не по този план. В него, в глава „Селско спонаство“ пише, че като се проебразува собствеността, не трябва да спира производството, защото ще бъде „пагубно“. СДС точно това направи – спря производството, назначи ликвидиационни съвети да ликвидират ТКЗС, защото било комунизъм.

Вместо да преобразува собствеността, да направи хората кооператори (или акционери) вече по своя воля, екзалтираната в борбата си с комунизма власт ликвидира производства, които хранеха хора. Сега дори 2/3 от доматите са вносни. За 30 години на мястото на ТКЗС-тата в България нищо не построиха. Целиха се в комунизма, ликвидираха България. Закриха селското стопанство. Буквално. След него фалираха 160 консервни комбината, стотици цехове и заводи за хартии, ламарини, дърбообработващи и свързаните с тях. Хората тръгнаха да търсят препитание в чужбина. Испански села са пълни с български селяни, в Гърция, Италия прислужват българи, някои от които с висше образование. И т. н.

Сега развитие има само при зърнарите, че точат субсидиите от ЕС и с тях накупиха и завзеха под аренда по половин-един милион декара в Добружда. Като в Йовковите времена с неколцина чорбаджии едри земевладелци и безброй малоимотни или безимотни селяни. И даже йовковите чорбаджии не са мечтали за по милион декара.

Формата на собственост през 30-те години в България е по 20-30 дка на семейство, и обработване на земята като в разказа на Елин Пелин „На нивата” – за орача с Белчо и Сивушка.

През 1991 г. СДС върна земеделието в тези му форми – земята на собствениците в реални граници, по 20-30 дка на един собственик, който вече е на 80 години, и земя не иска, и не може да обработва. Върнаха му и по 5-6 овце, една крава, с колкото е влязъл в ТКЗС. Изклаха ги.

Връщане на земя в реални граници, което измислиха адвокатите от СДС Лучников, Гоцев и др., продължи години и наследници още не са я разделили. И затова предупреждаваше планът „Ран-Ът” – земята е уедрена, не трябва да се раздробява.

Наследниците на тази земя живеят в градовете, сега те имат 20-30 декара пръснати на 15-20 парчета, които трябва да си разделят на 4-5 или на 7-8 души. И тепърва още ще я делят. Тук-там по-хубавите парчета са взети под аренда, от местни арендатори. И много от тях само изорат нивата, без да сеят, за да вземат субсидия по 30-ина лв. на декар, и плашат по 10-ина лева аренда на декар. Другаде наследници в града, които слабо се интересуват, са оставили земята в някой кооператив, който на практика е превърнат във фирма на неколцина, те даже не викат кооператорите на събрания, нито ги убедомяват какви в какви схеми им вкарват земята, за да вземат субсидии с имитации на дейност. Ама кой да си вземе сам 30-ината декара от кооператива и какво да ги прави? Друг кооператив в това село няма. Да си зарежеш работата в града и сам да обработваш 20-30 дка? Най-малко е нерентабилно. Ей в такава мъртва хватка ни вкара ликвидацията на СДС.

И земите из България буренясваха с години, а на повечето места още буренясват. Само че, земя, която не се обработва, струва стотинки. И запустялата земя се обезцени. Струваше 150-200 лв. декара, за близо 30 години стана по 400-500 лв. декара, цена с по-нисък ръст от инфлацията. Сега да купиш найлон или полиетиленова мрежа на метър, излиза по-скъпо от земята в някои краища на България. И пак пустее, като не броим зърнарите в Добруджа.

От 10 млн. овце в края на соца, сега има малко над 1 млн. и т. н.

Ама друго си е да ядеш демократично банани и вносни зеленчуци. И да се ежиш на президента, че искал да връща ТКЗС…

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.