САЩ: Насилието срещу чернокожите става все по-видимо заради социалните мрежи

Арестът на репортер на Си Ен Ен по време на безредиците в Минеаполис след убийството на чернокожия Джордж Флойд от полицай. Снимка: от тв екрана

В Сентръл парк, Минеаполис, и почти навсякъде в САЩ камерата на смартфона и социалните мрежи се утвърждават все повече като оръжие срещу проявите, смятани за расистки, макар че невинаги се стига до правосъдие.

Джордж Флойд беше задушен в понеделник по време на арест в Минеаполис, а Крисчън Купър беше обвинен същия ден в измислени заплахи в Сентръл парк.

И двамата бяха чернокожи мъже, като Ахмауд Арбъри, който бе застрелян от бели жители на квартала в Джорджия, в който си правеше джогинг през февруари.

От побоя над Родни Кинг насам – извършен от полицаи в Лос Анджелис през 1991 г. и записан от любителска камера – видеокамерата документира редовно обикновения расизъм в САЩ. Но от няколко години насам подобни инциденти се заснемат по-системно.

„От поколения“

Тъжната реалност е, че това, което се случи на Джордж Флойд, Ахмауд Арбъри и Крисчън Купър се случва от поколения на чернокожите американци“, заяви в Туитър сенаторката Камала Харис, самата тя афроамериканка и бивша претендентка за кандидат-президентската номинация на Демократическата партия. „Мобилните телефони просто го направиха по-видимо“, добави тя.

Видеозаписите „напомнят, че които и да са те, цветнокожите са уязвими“, смята Катрин Ръсел-Браун, директорка на центъра за изследвания на расовите отношения в университета на Флорида.

Масовото разпространение на миникамери, носени от полицаите на служба през изтеклото десетилетие, доведе до появата на надежда за големи промени.

Но след първите проучвания с окуражителни резултати, най-скорошните и задълбочени разработки показват, че „в повечето случаи камерите не водят до очакваното намаление на употребата на сила“, обяснява Дениъл Лорънс, изследовател в института „Ърбан“.

Много полицейски служби разрешават на служителите си да изключват камерите си по свое усмотрение, а някои бяха обвинени, че са извършили монтаж на записите, преди да ги публикуват.

В случая на Джордж Флойд, или в този на Ерик Гарнър, чиято смърт, също от задушаване при арест в Ню Йорк през 2014 г., доведе до национално движениe, сцените бяха заснети от свидетели, а не от полицаи.

„Тези видеозаписи (…) свидетелстват за дисфункционалност на действията на силите на реда“, анализира Катрин Ръсел-Браун, „защото те ни карат да мислим, че за да получим справедливост имаме нужда от граждани, които да наблюдават полицията или хората на обществени места“.

„Разбит на парчета“

Заснемането на един инцидент изглежда все повече като решителен инструмент, особено с подсилващия ефект на социалните мрежи.

„Ако нямаше видеозапис, дали полицаите щяха да бъдат уволнени толкова бързо?“, попита Ибрам Кенди, директор на центъра за антирасистки проучвания на Американския университет, интервюиран от информационния сайт „Демокраси нау“.

„Дали щяха да повярват на свидетелите, които са присъствали на мястото и са помолили полицаите да спрат?“, продължава той.

Много е трудно да се определи дали нарастващото разпространение на смартфоните може да предотврати извършването на расистки действия, обяснява Катрин Ръсел-Браун.

В случая на Джордж Флойд, подчертава тя, „камерата не попречи на извършването на деянието“.

При сблъсъци между индивиди наличието на видеозапис най-често засилва агресията на инициатора, както в случая на Ейми Купър в Сентрал парк.

За няколко часа тази заместник-председателка на мениджърска компания загуби анонимността си, кучето си и работата си, пометена от социалните мрежи и медийната машина, задействани от видеозапис, гледан над 43 милиона пъти.

„Не извинявам расизма, но не съм убеден, че животът й трябваше да бъде разбит на парчета“, реагира Крисчън Купър, жертва на Ейми Купър, пред в. „Ню Йорк таймс“.

„Опасност от дехуманизиране“

Няколко специалисти посочиха опасноста от „дехуманизиране“, свързвана с възмездието в социалните мрежи. Сред тях е и психоложката Моли Крокет в публикация от 2017 година. Но според не един експерт именно дехуманизацията е в основата на расистките прояви.

Колкото и да е мощна, тази форма на правосъдие не трябва да се бърка с тази, която се налага от закона, предупреждава Катрин Ръсел-Браун, която напомня, че клеветата е престъпление.

Изненадана от бързината, с която бяха уволенени четиримата полицаи, участвали в ареста на Джордж Флойд, тя въпреки това смята, че не е имало справедливост.

Ситуацията доведе до протести и няколко нощи на насилие в Минеаполис. Провеждат се местни и федерални разследвания, като засега няма повдигнато обвинение.

„Те бяха уволнени. Достатъчно ли е това? Не. Един човек загина. Затова сега искаме съдебната система да си свърши работата“, казва тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.