Франция се опитва да запази влияние в Либия, подкрепя дискретно Хафтар

Ген. Халифа Хафтар. Снимка: от тв екрана

Франция се опитва да си възвърне дипломатическата инициатива в Либия, където регионалните сили непрекъснато увеличават присъствието си и където тя рискува да загуби своето влияние, след като беше обвинена, че подкрепя маршал Халифа Хафтар, смятат анализатори.

Франция, въпреки публичните си отричания, е заподозряна, че е заложила на силния човек в Източна Либия, след като през април 2019 г. той започна настъпление на запад към Триполи, където се намира подкрепяното от ООН Правителство на националното съгласие (ПНС) на Файез ел Сарадж.

След неколкомесечно буксуване силите на Хафтар понесоха редица военни поражения. Франция с тревога наблюдава как положението на терен се влошава при залози, които отиват далеч отвъд само бъдещето на Либия. Сред множеството регионални сили, Обединените арабски емирства и Русия подкрепят лагера на Хафтар, а Турция и Катар поддържат ПНС.

Миналата седмица френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан изрази съжаление за растящата намеса на Москва и Анкара. „Не може да има такава конфликтна ситуация, такава „сириянизация“ на 200 км от европейските брегове“, каза Льо Дриан, като отбеляза, че и в двата лагера има сирийски наемници.

В неделя шефът на френската дипломация обсъди със Сарадж необходимостта от завръщане към примирие и прекратяване на „чуждестранните намеси“ в първия официален разговор между Париж и Триполи от месеци.

„Балансиране на отношенията“

Да не би Франция вече да се съмнява в Халифа Хафтар след неотдавнашните му поражения? „Бих се отнесъл много предпазливо към идеята, че Франция отстъпва“ в подкрепата си за маршала, отвръща Джеймс Дорси, научен сътрудник в Технологичния университет „Нанянг“ в Сингапур.

„За Франция има смисъл да продължи да поддържа Хафтар“, добави той и припомни, че Хафтар е смятан за способен да спре различните трафици, от които се възползват джихадистките групировки в Сахел и Чадското езеро при южната граница на Либия.

„Позициите на Хафтар отслабват и Франция защитава тила си и се опитва да балансира отношенията си“ с враждуващите страни в Либия, смята Самюъл Рамани, научен сътрудник във Факултета по политика и международни отношения в Оксфорд.

Франция се стреми на първо място към стабилност, каза той. „Тя смята, че най-добрият й шанс да я получи е чрез укрепването на властта на силен човек като Хафтар“, добави Рамани.

Други обаче подчертават колко много трябва да се бори Париж, за да запази тежестта си в този конфликт, над който губи влияние. В събота президентът Еманюел Макрон разговаря с египетския си колега Абдел Фатах ас Сиси, който подкрепя маршал Хафтар, и обсъди с него „подсилване на координацията“ между двете им страни в Либия.

Риск от маргинализация

„Проблематиката придобива все по-регионален характер, което е тревожно, но в същото време създава възможност за политическа инициатива. Франция е обезпокоена. Либия може да се превърне в нова земя на джихада и са заложени големи интереси“, заяви познавач на тематиката в Париж.

Директорът на Средиземноморската фондация за стратегически изследвания Паскал Осьор също не очаква обрат във френската позиция в скоро време. Един от поводите за безпокойство в Париж е „намесата на външните играчи да придобие такива размери, че вече дори да не ни искат мнението“, смята той.

„Колкото повече големи играчи има на терен с милиции, самолети и зенитно-ракетни батареи или дори сухопътни сили, толкова повече Франция губи тежест“, аргументира се той и споменава опасността от пряко споразумение между Москва и Анкара, което да е неблагоприятно за френските интереси в тази обхваната от хаос страна откакто бе свален режимът на Муамар Кадафи през 2011 г.

Турция и Русия, които подкрепят различни лагери като в Сирия, действително са подозирани, че са се разбрали за подялба на сферите на влияние въз основа на териториите под контрола съответно на ПНС и на Хафтар.

А Франция не е готова да види как в Либия се настанява твърдолинеен ислям, сходен с този на Мюсюлманските братя, с които са близки както катарците, така и турците.

„Дилемата за Франция е да не допусне оста Сарадж-Ердоган-Катар да разпространява антиевропейски ислям като този на Мюсюлманските братя и следователно да смекчи намесата им, като същевременно не се озовава автоматично в другия лагер, което ще е незащитима позиция“, каза Паскал Осьор.

Колкото до силно амбициозния президент Ердоган, той се противопоставя на европейците по множество проблеми. „Когато Ердоган е в единия лагер, човек е склонен да гледа в другата посока“, смята този бивш френски военен.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.