Изборите в Иран – промяна или?
Въпреки че никой не очаква реформаторите от опозицията да се завърнат триумфално, преди парламентарните избори в Иран се усеща промяна в нагласите. Сега в парламента преобладават поддръжниците на твърдолинейния президент Махмуд Ахмадинеджад. Държавните институции, които през 2004 г. не допуснаха до участие в изборите повечето реформатори, отново хвърлиха ръкавицата. Те забраниха на хиляди реформатори да участват във вота на 14 март, възприеман като референдум за икономическата и външна политика на Ахмадинеджад.
Въпреки това реформаторите силно се надяват, че ще постигнат скромен напредък след поражението си през 2004 г. и че поддръжниците на Ахмадинеджад ще претърпят загуби, отчасти заради инфлацията, която при президента достигна двуцифрени числа.
Всъщност властта в Иран принадлежи на върховния водач аятолах Али Хаменей. Така че резултатът от парламентарните избори няма да възвести голяма промяна във външната политика или по ядрения въпрос. Ще повлияе обаче на дебатите и може да покаже какви са перспективите за преизбиране на Ахмадинеджад през 2009 г.
„Парламентът няма да бъде сто процента доминиран от хардлайнерите, защото хората са недоволни от тяхната политика“, каза един от политиците-реформатори. „Хората не искат сегашната ситуация да продължи. Те ще гласуват за промяна… Но не съм сигурен дали пак ще имаме Техеранска пролет, може би това не е възможно“. Политикът има предвид времето след избирането на бившия президент Мохамад Хатами през 1997 г., когато бяха дадени повече обществени свободи и започна по-широк публичен дебат.
Анализаторите считат, че до промяна ще се стигне заради неуспеха на Ахмадинеджад да изпълни обещанията си за по-честно разпределение на приходите от петрола. Президентът може и да е харчил с удоволствие неочаквано големите приходи от петрола, но безработицата е все така висока – около 10 процента, а инфлацията удари 19-те процента, като засегна най-силно бедните. Именно те бяха избирателите, ухажвани от президента на изборите през 2005 г.
Границата на бедността
Подкрепата за Ахмадинеджад в отдалечените провинции, където има осезаема промяна благодарение на щедростта му, може и да е гарантирана. В градовете обаче се усеща засилване на недоволството срещу растящите наеми и цени на хранителни стоки. „Обществото в Иран е много чувствително към
инфлацията. С всеки процент увеличение, стотици хиляди изпадат под прага на бедността“, каза анализаторът Саид Лайлаз.
От президентската канцелария не приемат критиката. „Правителството ще вземе нови решения и смятам, че тенденцията на инфлацията ще бъде овладяна“, заяви президентският помощник Алиакбар Джаванфекар. Според думите му се очаква промяна в състава на парламента, но не и връщане към управление на реформаторите.
Реформаторите, които обещават социална и политическа промяна, загубиха парламентарните и президентските избори през 2005 г., отчасти защото обществото се разочарова от тях и престана да вярва, че могат да изпълнят обещанията си. Те бяха обвинявани и за проблемите в икономиката.
От политическа гледна точка опозицията успя да се реорганизира, за да си отвоюва места в 290-местния парламент. Реформаторите се обединиха отново с прагматиците, сред които са и поддръжниците на бившия президент Акбар Хашеми Рафсанджани – централна фигура в иранската политика от три десетилетия, умело успяващ да промени тактиката си съобразно обществените настроения.
На изборите през 2004 г. някои радикални реформатори настояваха за бойкот на вота, но днес вече няма такива призиви. Духовникът Мехди Каруби, ръководител на една от водещите реформистки партии „Партия на националното доверие“, казва, че реформаторите са се научили да не подаряват победата на съперниците си и призовават към висока избирателна активност. Поражението на съюзниците на Ахмадинеджад през декември 2006 г. на местните изборите окуражи опонентите на президента.
Въпреки че има партии и избирателни списъци, партийната линия често е размита, а партийната дисциплина – слаба. Няма и достоверни проучвания на общественото мнение, което затруднява предвиждането на резултата в държава със седемдесет милиона население и над четиридесет милиона избиратели.
Лоялни към лидера
„Основното в следващия парламент е, че той ще бъде доминиран от по-прагматични консерватори“, казва Лайлаз, който в общи линии предвижда 30 процента за реформаторския лагер, в сравнение с 20 процента в момента, и 70 процента за консерваторите. Много консерватори-традиционалисти започнаха да критикуват политиката на Ахмадинеджад, в частност редовните му речи, изпълнени с нападки срещу Запада, който според президента е изолирал Иран. Критиците му казват, че по-добрият вариант би бил внимателна дипломация за разрешаване на ядрения конфликт. „Радикалите и от двете страни ще излязат от парламента. Ще останат само малки групи от различни лагери и всички ще бъдат лоялни към върховния лидер,“ добавя Лайлаз.
Реформаторите се безпокоят, че много от тях ще бъдат изключени от надпреварата от ръководените от правителството структури и от контролния орган на хардлайнерите, Съвета на пазителите. При това положение важно ще е Хаменей да се намеси, за да уравновеси нещата. Според анализаторите, точно това е ролята, към която той старателно се стреми от идването си на власт през 1989 г.
Реформаторите, включително Каруби, казват, че ако е необходимо ще се обърнат към Хаменей. Но според анализаторите, лидерът като цяло е доволен от президента, въпреки незначителната му критика към правителството заради неспособността да контролира инфлацията.
„Ако става дума за отношението на върховния водач към това правителство, той се чувства много сигурен с Ахмадинеджад. Никога не бил толкова сигурен през 18-те си години на власт. Хатами и Рафсанджани се държаха като привърженици на управлението на елита“, казва анализатор, пожелал да остане анонимен.
По БТА