Либия: Русия и Турция лавират между търсене на надмощие и търсене на споразумение

Либийски бунтовници на завзет танк. Снимка: от тв екрана

И двете страни изглеждат като боксьори тежка категория, но не могат да действат без съюзниците си: Русия и Турция са изправени една срещу друга в либийското бедствие, като всяка от тях подкрепя съперничеща фракция, но биха могли да намерят пресечна точка в конфликт с много замесени страни, пише Франс прес.

Силите на правителството на националното съгласие на Файез Сарадж (ПНС), подкрепяно от турците и признато от ООН, през последните седмици умножи военните си успехи.

А подкрепяният от руснаците маршал Халифа Хафтар, силният човек в източната част на страната, чиято офанзива срещу Триполи започна преди 14 месеца, е в състояние на свободно падане.

Гражданската война разпали интереса на няколко други сили, всяка от които има свой дневен ред. Катар е редом с турците на страната на Сарадж, докато Египет, ОАЕ и – по по-дискретен начин – Франция, подкрепят лагера на Хафтар.

Но Москва и Анкара са тези, които държат някои от най-важните лостове за влияние върху съдбата на държава, изпаднала в хаос след падането на Муамар Кадафи през 2011 година.

„Русия и Турция изглежда са двамата участници, най-силно ангажирани военно на страната на съответния си съюзник“, обобщава Пиер Разу – директор на изследователския отдел в института за стратегически изследвания във военната академия (IRSEM) в Париж.

„Най-добри политически лостове“

„Не бих ги определил като решаващи фактори, защото има други участници, които биха могли да нарушават двустранно споразумение, но те разполагат с най-добрите политически лостове“, твърди Емад Бади, специалист по Либия в Атлантическия съвет. „Те биха могли да саботират политическо решение, ако сметнат, че не служи на интересите им“.

Москва се интересува от либийските въглеводороди и не би гледала с лошо око на приятелска сила на западния бряг на Средиземно море. Наемници от частната компания „Вагнер“, за която се смята, че е близка до Владимир Путин, въпреки че той отрича, участват в сраженията.

Москва обаче не преследва наполеоновски цели в Либия. Не трябва да преувеличаваме нейното значение във външната политика на Русия“, казва сдържано Александър Ткаченко, изследовател в института за Африка в Руската академия на науките.

Анкара, от своя страна, играе по-голяма роля в това, което до 1912 г. е било османска територия. Турция по-специално достави самолети, за да помогне на ПНС, както и сирийски наемници, позволявайки на Сарадж да обърне съотношението на силите.

„Анкара има исторически връзки с либийците и инфраструктурни проекти на стойност милиарди долари“, заявява базираният в Анкара политически анализатор Али Бакеер.

Силно влияние в Либия „укрепва позицията на Анкара в други регионални проблеми и й позволява да наложи по-ефикасно властта си извън непосредствената си сфера на влияние“, добавя той.

А целите включват не по-малко решаващи въпроси като подялбата на нефтените райони в източната част на Средиземно море, Сирия или миграцията към Европа.

„Сфери на влияние“

Много наблюдатели подчертават в тази връзка „арогантността“ на Ердоган в чужбина. Турският президент е амбициозен и е в лоши отношения с европейците. Подозиран е, че насърчава в Триполи режим на строг ислям, близък до „Мюсюлмански братя“, с които Сарадж е съюзник.

Експертите обаче твърдят също, че нито Москва, нито Анкара имат интерес да се конфронтират твърде директно. „Те може да намерят почва за споразумение, както в политическо, така и във военно отношение, като определят сфери на влияние“, уверява Емад Бади. Особено след като, въпреки неотдавнашните успехи на ПНС, чисто военното решение на войната изглежда много далеч.

Пиер Разу подчертава колко много се припокриват различни регионални логики. Двете страни са противници и в Сирия. А преговорите по един театър на военни действия са белязани с логика, идваща от друг.

„Москва и Анкара биха могли да се споразумеят по следния компромис: Турция оставя Русия и сирийския режим да си върнат контрола върху анклава Идлиб, като същевременно намеква за частично изтегляне на армията си от Северна Сирия; Русия от своя страна изоставя Триполитания и залива Сирт на подкрепяното от Турция ПНС“, смята той.

От април 2019 г. конфликтът е взел стотици жертви и принуди над 200 000 души да избягат. По оценки на мисията на ООН в Либия (Манул) над 16 000 души са напуснали домовете си заради последните сражения.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.