Макрон обяви първата победа срещу коронавируса, Европа отваря границите

Еманюел Макрон. Снимка: от тв екрана

Френският президент Еманюел Макрон обяви първата победа срещу коронавируса във Франция, пише британският в. „Телеграф“. Цялата страна е обявена вече за „зелена зона“, което означава, че според властите епидемията в страната е под контрол.

В обръщение към нацията по телевизията снощи президентът центрист отправи посланието, че най-лошото вече е отминало и е време французите да се върнат към работа. Той подчерта, че всички са допринесли за успеха, включително като стояха по домовете си и показваха чувство за отговорност, отбелязва британското издание.

В снощната си реч президентът Еманюел Макрон изрази подкрепата си за силите на реда, гласи заглавието на френския в. „Фигаро“, който припомня, че действията на полицията се оспорват от част от политическата класа и населението, които ги обвиняват в расизъм.

В двайсетинаминутната си реч президентът подкрепи продуктивността и екологията, равните възможности и силите на реда, държавния суверенитет и Европа. Опитвайки се да не пропусне никого, той наблегна повече на равновесието, отколкото на конкретните мерки, представяйки визията си за живота „след“ коронавируса, отбелязва френският в. „Либерасион“.

Според френския държавен глава един от основните пропуски, показани от здравната криза, е свързан с икономическата зависимост и териториалната организация на страната. Подкрепяйки „независимостта“ – дума, която той повтори около шест пъти – Макрон обяви „изграждането на силна икономика“ за приоритет на оставащите до края на мандата му две години и за основна задача на десетилетието.

Френският президент обеща да води непреклонна борба срещу расизма, антисемитизма и дискриминацията и да вземе силни нови решения, целящи да гарантират равни възможности. Той обаче подчерта, че "няма да изградим бъдещето си в хаоса". "Без държавен ред няма нито свобода, нито сигурност. Този ред се гарантира от полицаите и жандармеристите" във Франция и те "поемат всекидневни рискове в наше име", напомни Макрон.

Освен това той наблегна на „европейския суверенитет“ и на сключеното с германската канцлерка Ангела Меркел споразумение, което обявява една Европа, „която казва „ние“. В национален план организацията на държавата ще трябва да се промени значително и не всичко ще може да се решава в Париж: централизираната държава показа, че не е способна при спешна нужда да отговори на предизвикателствата на здравната криза.

Всичко това обаче не е новост за Макрон: той стигна до абсолютно същите заключения през април 2019 г. след кризата с „жълтите жилетки“ и последвалия голям дебат, подчертава в. „Либерасион“, като отбелязва, че обясненията му за света след Ковид-19 са по-плашещи, отколкото насърчителни. Това важи с особена сила за младежите, които според президента може да станат основни жертви на икономическия срив, дължащ се на ограничителните мерки.

Европа отваря границите си след наложените заради коронавируса ограничителни мерки, но Китай отбелязва нов ръст на заразените с коронавирус, гласи заглавие на френския в. „Монд“.

Засилването на опасенията от втора вълна на коронавируса в Китай се случи в момент, когато Белгия, Германия, Гърция и Франция стават първите страни от ЕС, възстановяващи свободното движение за гражданите на европейски страни. Гърция стига дори по-далеч, канейки посетители от региони извън ЕС, включително Австралия, Нова Зеландия, Китай, Южна Корея и Япония.

В същото време здравната криза се засилва в Латинска Америка. Смъртността в Иран нараства, а Индия се засилват опасенията, че болничните легла може да не стигнат. Русия пък извършва ново преброяване на броя на смъртните случаи, използвайки нов метод, отбелязва френското издание.

Великобритания може да отмени в края на юни правилото за поддържане на дистанция от два метра поради положителния ефект, който подобно решение би оказало върху бизнеса, гласи акцент на британския в. „Дейли мейл“. Правилото ще бъде преразгледано от комисия, съставена от учени и икономисти, които ще трябва да вземат решението си преди очакваното отваряне на баровете и ресторантите на 4 юли. Решението обаче ще бъде взето от политиците, а не учените, подчерта финансовият министър Риши Сунак.

Пандемията доказа, че неравенството е смъртоносно, гласи заглавието на редакционна статия на британския в. "Гардиън", който припомня, че бедните и представителите на малцинствата дават далеч по-голям процент жертви на Ковид-19 от по-богатите и по-бели групи.

Министрите от британското правителство обаче не искат да обърнат внимание на неравенството, което то се задълбочи по време на продължаващото вече десетилетие управление на торите – въпреки изявлението на премиера Борис Джонсън миналия месец, че борбата срещу вируса се води от цялото човечество, отбелязва британското издание. Пътят на пандемията обаче показва, че в бедните райони на Англия и Уелс процентът на жертвите е повече от два пъти по-голям, отколкото в по-богатите райони. Непропорционално висок е и броят на жертвите сред чернокожите британци и представителите на малцинствата.

Причината за това е, че Великобритания е едно място, където се запазва значително неравенство. Дори в нормални времена бедните умират по-рано от богатите, животът в дискриминация води до по-лошо здраве. Коронавирусът подчерта и засили това неравенство, водейки до смъртоносни резултати. Министрите обаче предпочитат да говорят за уязвимостта на хората с нестабилно здраве и възрастните, вместо да обърнат внимание на социалния компонент на здравеопазването, подчертава в. „Гардиън“.

Икономическите проблеми, свързани с пандемията може да продължат с години, пише в. "Вашингтон пост". В момент, когато Белият дом празнува първите признаци за възстановяване на пазара на труда, изглежда че отпечатъкът на пандемията върху американската икономика се превръща в белег. Това, което започна в Китай преди пет месеца, изглеждайки като далечна заплаха за доставките на американските фабрики, се превърна в огромен спад на потребителските и бизнес разходи, който може да оказва негативно икономическо въздействие в продължение на години.

Поради влиянието на пандемията домакинствата в САЩ загубиха над 6,5 трилиона долара – приблизително равни на цялата икономика на Франция и Великобритания. Безработицата в Америка, достигнала преди два месеца най-ниското си равнище от половин век, достигна най-високото от 90 години насам, посочи ръководителят на американския Федерален резерв Джером Пауъл, определяйки дължащата се на коронавируса криза като „най-тежкия икономически шок“ в съвременната история на САЩ.

Възможно е обаче и бързо възстановяване на икономиката: близо 90 на сто от 20-те милиона служители, загубили работата си през април, заявиха, че са били отстранени временно и очакват да се върнат на работните си места, отбелязва в. „Вашингтон пост“. Според икономистът от агенция „Мудис“ Марк Занди, икономиката на САЩ ще има нужда от още 1 трилион долара федерална помощ, за да избегне рецесия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.