Ще предизвика ли президентът Зеленски референдум за Донбас?

До края на тази седмица Върховната рада планира да разгледа законопроект, предложен от Володимир Зеленски, „За народовластието чрез общоукраински референдум“. Ако документът бъде утвърден, в Украйна ще се появи нов механизъм за произвеждане на референдуми. Противниците на управляващите допускат, че още първият плебисцит ще бъде посветен на въпроса за статута на Донбас.

Предполага се, че референдумът може да бъде произведен по инициатива на президента, ако въпросите засягат внасянето на промени в някои раздели на конституцията. Става дума за общите разпоредби, раздела за изборите и референдумите, а също така за реда за внасяне на поправки в конституцията. Върховната рада може да постави на референдум въпроса за ратифицирането на международен договор, предполагащ промяната на територията на Украйна. По инициатива на народа може да се произведат референдуми по въпроси, имащи значение за цялата държава, а също така за прекратяването на действието на приет от парламента закон или отделни негови разпоредби.

Забранено е произвеждането на референдум по въпроси, които противоречат на конституцията, а също така на нормите и принципите на международното право; по такива, които са насочени към ликвидирането на независимостта на Украйна, нарушаване на държавния суверенитет и териториалната цялост, както и към създаване на заплахи за националната сигурност, разпалване на междуетническа, расова и религиозна вражда. Не могат да бъдат решени с референдум и въпроси, засягащи данъците, държавния бюджет, амнистията, както и въпроси, свързани с компетенцията на прокуратурата, съда и правоохранителните органи.

Някои експерти обърнаха внимание на противоречие, което може да доведе до конфликти, не само в залата да парламента: една точка предполага, че народът има право да променя територията на страната, а друга пряко забранява да се решават с референдум въпроси, касаещи териториалната цялост. Зам.-директорът на Украинския институт за изследване на екстремизма Богдан Петренко в коментар за телевизия „112 Украйна“ отбеляза: „Въпросът за територията е записан в конституцията . . . Авторите на законопроекта за референдума не би трябвало да изхождат от настоящата ситуация (с Крим и Донбас), а от базови и основополагащи неща. Иначе документът им ще влиза в сблъсък с конституцията. Защо тогава да го правим именно такъв? Не мисля, че е ставало дума за това, да се дадат на Русия отделни райони на Донецка и Луганска област . . . Най-вероятно това е поредната популистка стъпка“.

Експертът предположи, че въпросът за статута на Донбас може да бъде поставен на референдум, ако инициаторите формулират въпроса по такъв начин, че да се подразбира не нарушаване на териториалната цялост на държавата, а изменение на принципа за функциониране на властта на част от територията: „Теоретично украинците могат да гласуват за предоставяне на особен статут на отделни райони на Донецка и Луганска област – тук всичко ще зависи как ще се формулира въпросът. Ако го свържем с постигането на мир, тогава народът може да гласува преди всичко за мира, а не за отделянето на Донбас“.

Никак не е лесно да се организира референдум. Политическият експерт Сергей Биков в блога си накратко изложи процедурата. На първия етап трябва да се събере инициативна група (не по-малко от 300 избиратели, имащи право на глас), която утвърждава въпроса за референдума и сформира екип от 60 представители. На събранието трябва да присъства представител на Централната избирателна комисия. „На втория етап инициативната група в срок от 60 дни от момента на регистрацията събира 3 милиона подписа за произвеждане на референдум“, отбеляза експертът.

Според президентския законопроект, подписите трябва да бъдат събрани в не по-малко от две трети от областите на Украйна (не по-малко от 100 000 подписа в една област). По думите на политическия експерт Кирил Сазонов пред телевизия „112 Украйна“ този принцип означава, че „заговор на „феодалите“ е малко вероятен“. Още повече, че ЦИК, след като получи документите на инициативната група, препраща въпроса, който се предлага да бъде поставен на референдум, за разглеждане от Конституционния съд. Тази висша инстанция трябва да реши в срок от един месец, дали въпросът не противоречи на конституцията.

Ако всички изисквания са спазени, президентът издава указ за произвеждането на референдум в последната неделя на 60-дневния период от деня на подписване на указа. Сергей Биков обърна внимание на нововъведенията, предвидени от законопроекта: партиите и обществените организации могат да се регистрират в ЦИК като привърженици или противници на идеята, която се поставя на референдум. Те трябва да сформират прозрачни фондове, за сметка на които ще се финансира агитацията и контраагитацията. „Финансирането на подготовката и произвеждането на референдума ще се осъществява от държавния бюджет и фонда за референдума“, отбеляза експертът.

Още един принципно нов за Украйна механизъм е споменат в пояснителната бележка към законопроекта: „За осигуряване на организацията и произвеждането на общоукраински референдум законодателството предвижда създаването на автоматизирана информационно-аналитична система за осигуряване на електронно гласуване“. Засега не е ясно как ще бъдат осигурени както защитата на личните данни на избирателите, така и правилното преброяване на гласовете им. Системата предстои да бъде разработена.

Ако гражданите на референдума утвърдят каквото и да било решение (за това се изисква участието на най-малко 50 процента от избирателите, имащи право на глас, резултатът се определя с обикновено мнозинство от гласовете), тогава то ще влезе в сила без допълнително утвърждаване. Това ще изключи вероятността от възникване на ситуация като на референдума от 2000 г., когато Върховната рада не утвърди решение, прието на референдум с мнозинство от гласовете. Преразглеждането на подобно решение на нов референдум ще е възможно не по-рано от три години след първия плебисцит. Ако обаче въпросът, който се поставя на референдума, не получи подкрепа, тогава произвеждането на повторно допитване, може да стане не по-рано от една година след неуспешното гласуване.

Като цяло идеята за народовластието се радва на подкрепа сред украинците. Тя стана едно от основните предизборни обещания на президента Зеленски: „Народът на Украйна ще поставя задачи пред властта чрез референдуми и други форми на пряка демокрация“. Против легализирането на Донецката народна република и Луганската народна република според социологически проучвания се обявяват повече от половината украински граждани. Президентът Зеленски и членовете на екипа му неведнъж са заявявали, че Киев няма да води преки преговори с ръководствата на ДНР и ЛНР и няма да се съгласи да легализира двете републики.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.