Как ковидясахме – корона хроники, лето 2020

Опашка пред „Метро“ по време на изолация заради епимедията. Снимка: Иван Бакалов

И по света кръчмите бяха затворени, не само у нас. Народите пиеха вкъщи, уплашени от вируса и цъкаха из социални мрежи. Всички обществени и политически скандали бяха забравени. Чак сега полека-лека се събуждат…

У нас по традиция си жулeха предимно домашна – за дезинфекция – и гледаха с отворени уста пресконференции на т. нар. НОЩ. Колко бързо се забравя. Как ген. Мутафчийски се показваше като кукувичка сутрин и вечер от екрана да плаши с чували трупове и прочее. И как премиерът слънце Борисов се изцепи, че в средата на април „ще бъдем в ада”.

Сега има много повече заразени от март и април, но кръчмите отвориха. Резрешиха и молове, и паркове, и пътувания, които бяха забранени. И според социолигическо проучване 23% от българите въобще не вярват, че има вирус. Излъгаха ни… Още толкова пък не смеят да излязат от вкъщи…

Из Фейсбук една карикатура предизвикваше смесени чувства – дядо Боже с бялата си брада, седи на един облак, яде пуканки, гледа надолу и вика „Ебати цирка”…

***

– Стой по-назад, че ме е страх! – казва с умолителен тон продавач на пазара. Да ти стане едно мило – шоп спазва мерките за безопасност. Аз съм с маска и съм на 2 метра, ама… Шоплука е социално дистанциран, по наредба и по закон…

На банката на входа пишеше, че не пускат без маска и ръкавици. Иде ти да добавиш отдолу – и пистолет. Сега вече пускат и без ръкавици, ама те карат да се мажеш с дизенфектант. Служителката ми казва да се преместя в другата редица от чакащи през два метра. Отивам към нея и се опитвам да се наредя след последния, а той почва да бяга от мен, все едно съм пръскачка с коронавируси, дърпа се назад, оприра гръб в стената и се мести по нея…

В аптеката само по двама. Излизам към вратата, а оттам бърза да влезе напорист клиент. Тръгва към мен и ми маха с ръка да се отместя настрани на дистанция. Я, па тоя. Да не е с предимство? Има едни такива и на булеварда, карат в едната лента сякаш е тяхна и дори да си с предимство ти свиркат да не ги доближаваш….
Усвояваме културата на „социална дистанция“…

***

Народът се е разделил на дарвинисти и хуманисти, борци за свобода и изолационисти. Идеологическите караници се преместиха в друга област.
Дарвинистите и борците за свобода искат падане на ограниченията. Няма вирус, няма епидемия. Е, има и по-умерени – епидемията не била различна от сезонен грип, да се развие стаден имунитет, наблягат на щетите и т. н.

Изолационистите наблягат на опасностите, по-високата заразност и смъртност, в сравнение с друг грип, „остани вкъщи“ е начинът да се спре епидемията и т. н.

Цели 11% от заразените в България са медици по болниците. Ама кой го е грижа. Има сестри с 700 лв. заплата или лекари по провинцията с по 1000 лв., някъде подават колективно оставки. И се чува мърморене – тия защо напускат, безотговорни са. Абе, я ела ти на тяхно място… Сестри обясняваха, че искат да работят в болница, не в търговско дружество, ама никой не им обърна внимание.

***

Българите не развиват стаден имунитет, а стадно чувство. Блеят след овчаря си. Народонаселението живееше в страх, малцина излизаха от вкъщи. За Великден, след месец изолация, започнаха заплахи за „наглите софиянци”, които не издържат и някои тръгват с колите си за село. Министърът на вътрешните работи ги нарече „тарикати”. Щели да ги наказват на връщане. И полицаите тормозеха всеки на връщане в Софияна, правиха невиждани опашки. Послушните да се радват.

***

Ген. Мутафчийски употреби няколко пъти израза „диванната армия“ в отговор на въпроси на журналисти. Изразът е от руския политически живот, пренасят го у нас като определение на хора, дето седят вкъщи и пишат из Фейсбук срещу властта. Нещо като опозиция. Да уплашиш толкова хора и да ги вкараш вкъщи на диваните, а после да ги наречеш „диванната армия“… И когато онази „гадна журналистка” Бенатова го приклещи да го интервюира, генералът окончателно се издъни. Ама тя била лоша… Да не е казвал „Яко ще измрат. Е, ще видиш…” Сякаш му е тръпка, чака с нетърпение.

Ама ние българите сме уредени. Първо Борисов каза, че Майк Помпео обещал ваксина първо за него (разбирай България), а после Мария Габриел ни зарадва пред пред Нова тв: „Ние ще намерим ваксина срещу коронавируса до края на годината“ Дали имаше предвид ГЕРБ или Европейската комисия?

***

Карантината изнерви водача на нацията. Изведнъж, обхванат от яд, нарече „тулупи” едни, дето „спят до обяд и после ми пишат постове, и ми задават въпроси, нахалниците“. Във Фейсбук се появиха профилни снимки с надпис „Je suise тулуп“.

***

Баш на Гергьовден премиерът слънце излeзe с бомбастична новина по време на посещение във военно поделение: „30 000 загинали днес от коронавируса в Европа! Аз не знам военните имат ли статистики какво значи да се дадат 30 000 жертви жива сила от армия, ако воюва. Това ще се водят най-кръвопролитните сражения – загинали 30 000. Толкова са днес само!“.

Новината, разбира се, беше фалшива. За деня починалите бяха четири пъти по-малко в целия свят, не само в Европа. А бдителният главен прокурор Гешев не му повдига обвинение за всяване на паника, както направи с други писали из Фейсбук или професорката фармацевтка, предупредила за проблеми с лекарства?

Във Фейсбук за пръв път се появява реклама на погребална агенция „Вечна памет“. Спонсорирана връзка. Актуално е, на фона на приказките… Бизнесът си е бизнес – да използва вълната… Смъртността не се е увеличила в сравнение с миналата година, ама конкуренцията в погребалния бизнес е жестока. На някои такава реклама им пасва на настроението…

Кръчмите са полупразни и пиенето вкъщи продължава. И поради безпаричие, че тази криза не се знае докъде… Наздраве за ковида.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.