Странното мълчание на Тръмп пред руските атаки

Путин и Тръмп в Хелзинки. Снимка: от тв екрана

Разузнавателните данни, че Русия най-вероятно е плащала бонуси за убийството на американски войници в Афганистан, предизвикват странно мълчание от президента на САЩ Доналд Тръмп и неговите висши служители по националната сигурност във връзка с въпроса какво да се прави по отношение на вълната от агресия на Москва, пише в. „Ню Йорк таймс“.

Тръмп настоява, че никога не е виждал тази разузнавателна информация, въпреки че тя е била част от материалите, с които той ежедневно е бил запознаван, като това е станало само няколко дни преди подписването на мирно споразумение с талибаните през февруари. Белият дом казва, че дори не е било уместно президентът да бъде запознаван с това, защото той разглежда само „проверени“ разузнавателни данни. Подобно изказване се посреща с насмешка от служители, които години наред са се занимавали с ежедневните президентски брифинги и според които е най-ценно, когато има различни тълкувания и алтернативни обяснения.

Не е нужно обаче да имаш позволение за достъп до документи с най-високо ниво на поверителност, за да видиш, че броят на руските агресии през последните седмици съперничи на количеството им в някои от най-напрегнатите моменти на Студената война, отбелязва американското издание. Те включват нови кибератаки срещу американци, работещи от вкъщи, за да се използват уязвимите места на техните корпоративни системи, както и продължаващите опасения от нови тактики за руско влияние върху изборите в САЩ през ноември, а край бреговете на Аляска руски изтребители изпробват бдителността на американската военновъздушна отбрана, която изпраща военни самолети, за да ги пресрещнат.

Всичко това е част от „най-новата от поредицата ескалации от режима на Путин“, както се изрази наскоро лидерът на републиканското мнозинство в американския Сенат Мич Макконъл.

Тук обаче липсва стратегия за отблъскване (или за възпиране, ако ползваме терминологията от Студената война), която да бъде прилагана от Афганистан до Украйна, от пустините на Либия до уязвимите избирателни списъци в колебаещите се за кого да гласуват щати в Америка.

В стратегията на Тръмп за националната сигурност Русия официално е описвана като „ревизионистична сила“, на която трябва да се противодейства при опитите й за предизвикване на разцепления в НАТО и за изтласкване на САЩ от Близкия изток. Стратегията на хартия обаче значително се различава от реалността.

В разделеното американско правителство има поне две стратегии за Русия. Държавният секретар Майк Помпейо представлява твърдолинейното крило – преди няколко седмици той обяви, че анексираният от Русия Кримски полуостров никога няма да бъде признат за руска територия. А Тръмп, както пише бившият му съветник по националната сигурност Джон Болтън в своята издадена наскоро книга, „многократно се противопоставяше на отправянето на критики срещу Русия и ни оказваше натиск да не бъдем толкова критични към Русия публично“. Редица други бивши сътрудници по националната сигурност споделят подобни впечатления.

Все пак естеството на разузнавателната информация – винаги непълна и невинаги категорична, позволява на Тръмп да отхвърля всичко, което противоречи на неговите възгледи. Тази липса на яснота обаче не пречи на президента да налага санкции на Китай и Иран, които представляват различен тип предизвикателства за САЩ, коментира „Ню Йорк таймс“.

Скандалът с информацията за давани от Русия бонуси за убийството на американски войници в Афганистан ясно показва, че Тръмп разглежда войските на САЩ като „предмет за еднократна употреба“, пише британският в. „Гардиън“.

Тръмп обича да намеква, че винаги е готов да защитава американските войници, които се бият срещу враговете на САЩ по света. Това беше важна тема в предизборната му кампания през 2016 г., както и в речта му наскоро във военната академия „Уест пойнт“. Той каза, че грижата му за американските военни била толкова голяма, че щял да спре безкрайните, скъпи войни, водени в чужбина от неговите предшественици, и да върне войските на САЩ у дома.

Съобщенията напоследък, че президентът е пренебрегнал разузнавателни данни, предупреждаващи, че тайно военно подразделение на руското Главно разузнавателно управление (ГРУ) е определяло бонуси за главите на американски и британски войници в Афганистан, показва, че това цинично самохвалство е лъжа, изтъква изданието.

Мнозина подозират, че Тръмп иска да успокои руския президент Владимир Путин, който според бившия шеф на британското разузнаване МИ6 Кристофър Стийл има определен личен или финансов контрол върху американския държавен глава. Може би нещата са по-прости: Тръмп просто не е обърнал внимание, когато служителите от разузнаването са го запознавали с данните.

Независимо каква е истината, Тръмп не успява да изпълни дълга си като върховен главнокомандващ да защити военните, служещи на САЩ в Афганистан и поставени в опасност в конфликт, който въпреки своите обещания той досега не е съумял да спре.

Когато Тръмп реши по своя прищявка миналата година да изтегли американските сухопътни войски от Североизточна Сирия, където те водеха антитерористична кампания срещу групировката „Ислямска държава“, той не помисли за безопасността на войниците, които изведнъж останаха изложени на опасност. Нито помисли за последиците за лоялните на Америка кюрдски съюзници или за британските специални сили, разположени в пустинята.

Най-смъртоносно от всичко, разбира се, е твърде лошото справяне на Тръмп с „войната“ срещу коронавируса в САЩ, където заразата е изиграла пряка или косвена роля за смъртта на над 125 000 цивилни. За Тръмп на първо място винаги е самият той, без значение кой умира, коментира „Гардиън“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.