След Хонконг, Тайван ли е следващата мишена на Пекин?

Протест в Хонконг. Снимка: АП/БТА

„Ние сме следващите“: в Тайван решението на Китай да наложи на Хонконг драконовски закон в сферата на сигурността провокира притеснения и изостри страха, че островът и неговата демокрация ще се превърнат в следващата мишена на Пекин.

Комунистически Китай е решен един ден да възстанови контрола си, ако е необходимо със сила, върху острова, на който намират убежище китайските националисти, победени от комунистите, в края на гражданската война през 1949 г.

„Този закон ме кара да мразя още повече Китай. Те обещаха на Хонконг 50 години без промяна, но затягат все по-силно хватката си. Притеснявам се, че това, което се случва днес в Хонконг, утре ще стане в Тайван“, заяви пред Франс прес Силвия Чан, 18-годишна студентка, в базата на Националния университет на Тайван.

Китай редовно използва метода на моркова и тоягата спрямо Тайван, като обещава на острова, че ще може да се ползва от принципа „една страна, две системи“, прилаган спрямо Хонконг след връщането му през 1997 г. и който трябва да му гарантира определена автономия в продължение на 50 години.

Това предложение отдавна се отхвърля от двете основни политически сили в Тайван. Новият закон унищожи малкото доверие към Пекин, което бе останало в тайванците.

Страх да пътуват до Хонконг

Мнозина се страхуват вече да пътуват до Хонконг, защото се опасяват, че ще бъдат преследвани заради активността си в социалните мрежи.

Законът „показва Китай в толкова лоша светлина, още по-отдалечен от хонконгците, да не говорим за хората отвъд протока в Тайван“, казва Александър Хуан, политически анализатор от университета Тамкан.

Пекин засили дипломатическия, икономическия и военния си натиск с цел да изолира Тайван след избора за президентка през 2016 г. на Цай Ингвен, от Демократическата прогресивна партия. Цай, която бе успешно преизбрана през януари, смята, че Тайван е де факто суверенна държава и отхвърля китайската идея за „единен Китай“.

Тайван „следи внимателно практическото приложение на закона“, заяви във вторник президентката, която предупреди, че ще бъдат предприети „ответни мерки“, ако той „и по най-малкия начин навреди“ на острова.

С течение на годините, особено след отмяната на извънредното положение в Тайван през 1987 г., възникна отделна тайванска идентичност. Китайският натиск не помогна на Пекин да спечели сърцата на 23-те милиона жители на Тайван.

Около 67 процента от тях, което е рекорден брой, се самоопределят като „тайванци“, а не като „тайвано-китайци“ или „китайци“ – с 10 процента повече от миналата година, става ясно от проучване на националния университет „Чънчъ“. През 1992 г. по този начин се самоопределят само 18 процента от тайванците.

Тайван днес е една от най-прогресивните демокрации в Азия. Младите хора изпитват недоверие към големия авторитарен съсед. Социалните мрежи преливат от съобщения в подкрепа на продемократичното движение в Хонконг и независимостта на Тайван или съдържащи критики на нарушенията на човешките права от Китай в Тибет и Синцзян.

Уенди Пън, журналистка на 26 години, която често споделя публикации в подкрепа на продемократичните активисти в Хонконг, възнамерява да избягва града. „Законът за националната сигурност ме кара да се питам докъде може да стигне Китай. Към настоящия момент не виждам граница и вероятно няма такава. Според мен е възможно Тайван да стане следващата мишена“, казва тя.

Законът за първи път даде възможност на китайските служби за сигурност да се базират в Хонконг. Неговият член 38 гласи, че престъпленията срещу националната сигурност, извършени в чужбина, дори и да са извършени от чужденци, могат да станат причина за наказателно преследване.

„Поднебесна империя“

Хонконгската полиция даде да се разбере, че изразяването на подкрепа за независимостта на Хонконг, Тайван, Тибет или Синцзян отсега нататък е незаконно.

Миналата седмица Чън Мин-тон, тайванският министър по континенталните въпроси, обвини Пекин в желание да се превърне в „Поднебесна империя“ с безгранична мощ, която да налага закона си на „поданици по целия свят“.

Лин Фей-фан, заместник-генерален секретар на Демократическата прогресивна партия, предупреди „обикновените тайванци“, че рискуват да бъдат арестувани във връзка с „всякакви дела“, ако пътуват в Хонконг. Той се позова на случая с Ли Мин-чъ, служител на тайванска неправителствена организация, който е в затвор в Китай от 2017 г.

Според журналиста Сун Чън-ън законът „създава голяма несигурност за това какво може да бъде казано“ извън Хонконг. „Ако всички започнат да се самоограничават, вече няма да има никаква свобода“, казва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.