Възможна ли е програма минимум на протеста и опозицията?

На протеста пред министерския съвет. e-vestnik

Несъмнено има много рискове, след като бъдат подадени оставките на премиера и главния прокурор. Те трябва да бъдат обсъждани със съзнанието, че не могат да бъдат никакъв аргумент срещу исканите две оставки. Защото само подаването на двете оставки може да създаде условия да разговор и дискусия по въпросите на бъдещето. Това не е възможно при сегашното положение, затова оставките са conditio sine qua non за преодоляването на политическата криза.

Ще се върна към рисковете:

1. Ако Иван Гешев подаде оставка или бъде отстранен от ВСС по хипотезите на конституцията и закона, следва да бъде избран нов главен прокурор. Това, обаче, при липса на промени, ще бъде по действащите правила и от настоящия ВСС. Което носи риска от избор на същия кандидат или подобен на него. Да се промени процедурата на избора, да не говорим за състава на сегашния ВСС се изисква промяна в законодателството, което не може да стане без парламент и много бързо.
2. Ако веднага се стигне до предсрочни избори (не е възможно веднага, защото при оставка на правителството има процедура по възлагане на 3 последователни мандата, всеки от които може да бъде върнат незабавно, но това отнема поне седмица), едно служебно правителство също ще изисква време за съставянето си, особено ако не смята да предизвика нова вълна от протести. Освен това такова правителство ще бъде изправено пред липсата на парламент, който да го подпомага в законодателството и ще бъде с много ограничени правомощия – най-вече да организира предсрочните избори.
3. Ако се стигне до бърза оставка и назначаване на служебно правителство, новите избори ще трябва да се проведат по сегашните правила, които включват повсеместно машинно гласуване. Разбрахме, че настоящото правителство не е направило нищо за осигуряването на необходимата техника. Нищо ново няма и в улесняването на гласуването от чужбина (например с гласуване по пощата и други лесни начини). Напротив, има действащи ограничения в тази насока. Да не говорим за избирателните списъци, които продължават да бъдат изключително проблемни. Да не говорим за изборната администрация, която няма да бъде подготвена за бързи избори.

Така се оказваме в липса на време, но същевременно и пред нуждата веднага да се промени нещо. Пак ще повторя, че двете оставки са абсолютно необходими, за да може изобщо да се отвори ситуацията към преговори и дискусии. Но това не пречи да се мисли отсега по въпроса, за да се улесни промяната и да се заложат очакваните от обществото принципи на морал и прозрачност на управлението на страната.

Ще започна в очакваната оставка на главния прокурор. Той отказва да я подаде и е убеден, че си върши работата. ВСС, който го избра с голямо мнозинство, чрез своя говорител заяви, че няма основания за предсрочно прекратяване на мандата. Но по принцип от ВСС могат да предприемат действия, ако решат, че главният прокурор уронва престижа на правосъдието или грубо нарушава закона. Но ако приемем, че една от двете възможности стане факт (оставка, което е по-лесно или отстраняване, което е по-трудно), тогава как ще протече изборът на нов главен прокурор.

Несъмнено ако няма парламент, ще се приложат сегашните правила, позволяващ избор от една кандидатура и повторното й представяне, ако президентът, съгласно правомощията си, откаже да я назначи. В този случай само натискът на протеста може да накара ВСС да действа по различен от досегашния начин. Ако има парламент, той може да промени закона за съдебната власт и да поправи това, но също може, както многократно се е случвало след 1991 г. въпреки критиките, да прекрати предсрочно пълномощията на сегашния ВСС и да съдейства за промяна на сегашния му състав. Това несъмнено изисква време от 2-3 месеца, ако се работи бързо.

Вторият въпрос е, как да се състави приемливо за обществото служебно правителство, как да се дискутират кандидатурите в него, как президентът да бъде в диалог с протестиращите и с политическите партии, за да постигне един труден баланс. Видяхме, че от ГЕРБ изключват изцяло президента от възможни консултации, но така рискуват да бъдат изцяло изключени и изолирани от процеса, като същевременно са значително отслабени политически. Освен това служебното правителство ще се сблъска веднага през есента с икономически и финансови затруднения (не знаем точно състоянието на хазната след мащабното харчене заради Ковид-19), бюджетът може да се нуждае от промяна, но това е невъзможно без парламент, възможни са и нови мерки, изискващи парламентарна санкция.

Трудности ще има и при организацията на изборите, ако няма парламент, защото са в сила сегашните правила. Особена трудност ще има с машинното гласуване, защото една обществена поръчка, изисква време и пари. А и опасности от оспорването й от загубилите кандидати. Това може да се преодолее, ако натискът на протестите успее да накара сегашния парламент да приеме нужните промени в последните дни на дейността си, докато траят консултациите за трите последователни мандата. Тези консултации могат да се удължат именно с цел, парламентът да приеме някои неизбежни промени в Избирателния кодекс (например наемането или закупуването на машини за вота да бъде третирано като действие в областта на националната сигурност).

Задачата е трудна, но не е нерешима, ако в правителството попаднат едновременно професионалисти, почтени хора и приемливи за обществото.

Но отсега трябва да е ясно, че протестът формулира много по-широки и стратегически искания:

1. ВНС за промяна на конституцията (в частта й за съдебната власт, позицията и отговорността на главния прокурор и за съществуването на самото ВНС).
2. Изборни правила, които гарантират честни избори (най-вече отчитането на подадените гласове, но също и избирателните списъци, както и самата избирателна система).

Може да се поиска и нова „кръгла маса“ с опозицията и протестиращите, макар и това да отнема време. Но е сигурно, че не може повече да се чака, още повече до редовните избори през март 2021. Публиката е изгубила търпение и очаква най-малкото две оставки веднага и начало на някаква промяна незабавно.

Затова още отсега ще трябва да се иска от всеки кандидат за депутат, от всяка участваща в изборите партия, ясно и категорично мнение по горните два въпроса, за да може изборът на гражданите да бъде информиран. Но най-вече, една нова нормативна уредба ще трябва да се погрижи за това, да не може да се установява политически монопол, такъв, какъвто вече има ГЕРБ. Самата партия се нуждае от период на опозиция, за да се отърве, ако може разбира се, от „налепите“ на разнообразни службогонци, способни бързо да променят заявените си политически пристрастия, за са се присъединят към победителите.

От сайта на автора

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.