За първи път в ЕС помощи бяха обвързани с правовата държава

Лидерите на Европейския съюз за първи път решиха да обвържат предоставянето на европейско финансиране със спазването на демократичните принципи в споразумението за възстановителни мерки за икономиката, постигнато днес на извънредната среща в Брюксел, заяви председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.

„За първи път в историята на Европа бюджетът е обвързан с целите в борбата с климатичните изменения и с правовата държава, що се отнася до предоставянето на финансиране“, заяви той на пресконференция след четири дни и четири нощи на трудни преговори.

„Европейската комисия предложи инструмент за взимане на мерки с квалифицирано мнозинство в случай на нарушения на правовата държава“, уточни председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Бе поет един много ясен ангажимент за защита на финансовите интереси на Европейския съюз и за по-строг контрол на европейските фондове“, добави Фон дер Лайен.

Унгария и Полша са във фокуса на Брюксел след обвиненията в приемане на мерки, които подкопават европейските правни норми и демократични ценности.

Будапеща и Варшава са под ударите на процедурата, предвидена в член 7 на Договора за Европейския съюз, който дава възможност Европейският съюз да санкционира страна членка, която не действа в съответствие с основополагащите ценности на съюза. Това решение обаче се взима с единодушие, което неутрализира сериозността на процедурата.

Преди срещата на Европейския съвет имаше предложения да се предвиди възможността за преустановяване или ограничаване на европейското финансиране за страни, които не действат в съответствие с европейските ценности.

Полша и Унгария заплашиха да наложат вето на всякакво обвързване на европейското финансиране с правовата държава, но в четвъртата нощ на преговори бе постигнато споразумение, както съобщиха няколко източника.

Съгласно предвидения механизъм всяка евентуална мярка за преустановяване или намаляване на европейското финансиране заради нарушения на правовата държава ще трябва да бъде одобрена от квалифицирано мнозинство от страни членки (55 процента от държавите с 65 процента от населението на Европейския съюз) – механизъм, който е по-сложен от този, предложен първоначално от Европейската комисия.

Унгарските медии, които са близки до правителството на премиера Виктор Орбан, приветстваха споразумението като „голяма победа“.
Говорител на германската канцлерка Ангела Меркел обаче не потвърди тяхното твърдение, че Меркел е обещала да сложи край на процедурата по член 7 по време на германското председателство на Европейския съюз, което ще продължи до края на годината.

Виктор Орбан заяви, че е поискал „да бъде сложен край на унижението“ с член 7. „Германското председателство на Съвета прие да направи каквото може във връзка с процедурата“, заяви говорителят на германското правителство Щефен Зайберт. „Унгария е тази, която трябва да поеме инициативата“, уточни Меркел.

Евентуално вето на Орбан щеше да изложи на риск преговорите за възстановителния план на стойност 750 милиарда евро, който ще бъде част от следващия многогодишен бюджет на ЕС за периода 2021-2027 от порядъка на 1,8 трилиона евро.

Процедурата по член 7 срещу Полша бе открита през декември 2017 г. През септември 2018 г. същата процедура бе открита срещу Унгария, този път по инициатива на Европейския парламент. Понастоящем процедурите са преустановени, докато не дойде време за бъдещи заседания.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.