Останал без чуждестранни туристи, Париж залага на местния туризъм

Париж, Марсово поле. Снимка: ЕПА/БТА

Без многобройните си чуждестранни туристи, които това лято не изпълват Париж заради епидемията, туристическият сектор във френската столица залага на местната клиентела, за да спаси летния сезон.

На Айфеловата кула, където ресторантът „Жул Верн“ е пълен всяка вечер през юли, французите са почни изцяло мнозинство, а преди санитарната криза те бяха половината от клиентелата.

Същото може да се каже и за корабчетата на Batobus и Bateaux Parisiens, които плават по Сена и обикновено привличат основно чуждестранните туристи.

„Френската клиентела е основната и има много семейства на следобедните курсове, защото тогава децата под 12 години това лято се возят безплатно“, уточни говорителят на компанията Sodexo Sports et Loisirs, която управлява този бизнес. Французите компенсират туристите, които идваха от САЩ и Латинска Америка, двете най-многобройни групи, които това лято отсъстват“.

Корабчетата възобновиха дейността си от 1 юли след три месеца прекъсване. Сега те превозват два пъти по-малко пътници, за да спазват санитарните предпазни мерки. Разписанието им е седем дни в седмицата от 13 юли, което е нормалният им ритъм. По-големите кораби с ресторанти на Bateaux Parisiens също отново поеха по Сена.

„За французите това лято наистина ще бъде шансът на живота да се възползват изцяло от Париж и неговите хотели, ресторанти, бутици, атракционни паркове и музеи в отсъствието на чуждестранните туристи“, отбелязва Вангелис Папайотис, президент на компанията за маркетингови проучвания MKG Consulting.

Разширени пространства

При сегашното хубаво време парижани се възползват и от многобройните разширени пространства към заведенията в столицата, като посетителите на „Bistrot d’a Cote Flaubert“ в 17-и парижки район.

Баровете и ресторантите имат правото да разширят пространствата си, заемайки тротоарите и определени паркинги. Мярката важи само за лятото и бе въведена след близо трите месеца на самоизолация, наложена заради пандемията.

„Без разширените пространства, щяхме да сме мъртви. Това е глътка въздух“, казва собственикът на ресторант Стефан Маниголд. „Имаме 36 места навън. Вътре, заради задължителната дистанция, падахме до 10 или 15 и нямаше да отворим. Външното пространство ни позволи да излезем от частичната безработица и дори да наемем помощник в кухнята и сервитьор“, казва с облекчение Маниголд.

Този ресторантьор, който ръководи четири заведения и сред тях „Maison Rostang“, който има две звезди на Michelin, стана известен през май, след като спечели дело срещу Axa. Той принуди застрахователната компания да обезщети загубите от експлоатация на някои предприятия.

Външното пространство е оградено от елегантни бели парапети, а обедното меню от 24 евро привлича постоянна клиентела от квартала и това позволява да се достигнат 70% до 80% от обичайния оборот за юли… Благодарение на инвестиции за 15 000 eвро.

Ако този ресторант успява да се справя, редица хотели са в тежко положение със заетост от 18% през юни и 30% за първите две седмици на юли: „Никога не сме преживявали такова нещо“, казва Вангелис Папайотис.

Увеселителният парк Disneyland в Париж отвори врати едва в средата на юли, след като четири месеца бе затворен. Сега там се прилагат засилени хигиенни мерки, а броят на посетителите е намален. Най-посещаваният частен туристически обект в Европа не привлича толкова туристи към столицата, както бе в нормални времена.

И макар Франция да е първата туристическа дестинация в света с 90 милиона посетители за миналата година, динамиката на сектора все пак е свързана с местна клиентела. Миналата година французите са похарчили 110 милиарда евро или почти два пъти повече от чуждестранните посетители.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.