Мар Микаел, „туптящото сърце“ на Бейрут, е в руини
Баровете на открито, където младите се събираха всяка вечер, са опустошени, вековните традиционни къщи са сринати, галериите на изкуствата са разрушени: кварталът Мар Микаел, който за мнозина придаваше чар на Бейрут, е вече само купчина развалини.
Две мощни експлозии на пристанището в ливанската столица убиха повече от 130 души, раниха 5 хиляди и сринаха околни квартали във вторник.
„Мар Микаел беше туптящото сърце на Бейрут“, каза 45-годишната доброволка Лина Дауд, която раздава вода и храна на жителите на разрушения квартал и на спасителите. „Сега това за мен е непозната земя. Никога не съм мислела, че някой ден ще видя квартала в този вид“, добави тя под воя на сирените на кръстосващите района линейки.
Разположен близо до пристанището на Бейрут, оживеният квартал беше любимо място на младите заради баровете и нощните заведения. Дори и жителите му обаче днес не могат да го познаят.
В традиционната си вековна къща Мишел Асад събира парчета стъкло в кофа, която изпразва върху купчина отломки. Сякаш циклон е преминал през напълно опустошената му къща. Той обаче отново е поставил на входа статуята на Богородицата, въпреки че тя е обезглавена от експлозията.
„Цял живот съм живял в тази къща. Можех да умра тук“, казва 53-годишният мургав мъж, който не крие гнева си. Той сочи към другите традиционни къщи, които придават чар на квартала. Най-старите са се срутили, други са без покрив или с огромна дупка в стената. Стотици от нас тук, може би дори хиляди, сме засегнати от експлозията, добави той, показвайки мащаба на пораженията. Според губернатора на Бейрут Маруан Абуд до 300 000 души вече са бездомни в града с население около 2 милиона души.
„Като през Втората световна война“
Тротоарите на тясната улица са осеяни с парчета стъкло, а спасителите продължават да издирват жертви в квартала. Шосето е затрупано с премазани коли с подаващи се от счупените им прозорци въздушни възглавници, а собствениците им чакат колите да бъдат изтеглени.
Десетки хора, помъкнали тежки куфари, се бутат едни в други, напускайки квартала. Крехка възрастна жена, която с мъка носи четири големи кошници, си проправя път през тълпата и отломките. Друга стара жена, която няма сили да напусне къщата си, е евакуирана от спасители, които я носят заедно с дървения стол, на който е седяла в хола си.
Прехвърлилият 70 години Халил, който носи предпазна маска, каза, че живее в квартала от петдесетина години, дори в разгара на гражданската война, която опустоши страната от 1975 до 1990 г. „През войната тук-там падаха снаряди. Такова нещо обаче не сме виждали. И в най-лошите си кошмари не бихме могли да си го представим“, каза той.
„Като през Втората световна война е“, каза минувач, загледан в отломките и сградите, които всеки момент могат да се срутят. До него разплакана жена описва по телефона на своя приятелка сцените на разрушение.
Доброволката Тала Масри разчиства с метла тротоара от парчетата стъкло. „Мар Микаел ни е втори дом, особено на нас младите“, каза 18-годишната студентка. „Дори с коронавируса и с всичко случило се в тази страна винаги съм запазвала надежда. Сега обаче край, вече нямам никаква надежда“, добави тя.
БТА