Художникът, който събира пари за паметник на Радой Ралин

Трябва да ни заболи сърцето, за да направим нещо хубаво, казва Петър Бърчев

Снимки: авторът

В Ново село, Видинско, имат девиз “Ми смо си ми”, което ще рече: “Ние сме си ние.”
“Може да не сме кой знае какво, но не сме и нищо” – това е редакцията на новосeлския девиз от художника Петър Бърчев.
Той е роден в Ново село, Видинско през 1942 г. Сега живее зимно време в София, лятно – там.
Завършил е “Изобразително изкуство” във Великотърновския университет. Отначало си намира работа във Видин като рисувач на лозунги и плакати в местния химкомбинат, а след това става уредник във видинската окръжна художествена галерия “Никола Петров”. Пет години работи и като художник в местния вестник. За 5-6 години го назначават и на длъжност главен художник на Видин, нещо като главен архитект. Бърчев не съжалява, защото през този период успява да се пребори за реставрацията на къщи от началото на миналия век, най-известната от които е т. нар „Къща с куклите“.

Снимки: авторът

“Преди 7-8 години, когато се преместихме да живеем в София, два пъти седмично водех внучето на алианс, близо до кино “Изток”. Оставях го в блока, в който е сладкарница “Неделя”. И много просто, детето учи, а дядото сяда при… Радой Ралин. Отначало мина време преди да отивам направо на негова маса в заведението, вляво от киното. Но полека лека станахме приятели, пиехме чай и си приказвахме.” Така Петър Бърчев обяснява идеята си, която не му дава мира от миналата пролет – да организира благотворителна кампания за събиране на средства за паметника на Радой Ралин.
На художника няма да му е за пръв път. През 2004 г. той успява да събере още 30-ина ентусиасти – все хора на четката, за да работят за възстановяването на кораба “Радецки”. Намира дарители на бои, автобус, с който компанията пътува и рисува по време на Ботевите тържества от Козлодуй до Околчица. Картините, направени по време на пленера, както и други платна, остават във Врачанската художествена галерия. Някои от тях са откупени и парите отиват за реставрация на “Радецки”.

Картини с винарски сюжети. Снимки: авторът

“Когато говорехме с Радой Ралин, през ума ми все минаваше едно изречение или заглавие, не помня от коя книга, но нещо като: “Късните години на един пророк”. Съжалявах, че не съм познавал този човек, когато е бил в разцвета си. Но макар и възрастен, той още умееше да възпламенява. Затова и го поканих на “Радецки”. Да застане там пред хората, които се събират в Козлодуй. Достатъчно е няколко думи да им каже за Ботев, за четата, за парахода. Не официални, а от сърце, да се почувстват горди, че са българи. И той ми обещаваше: “Да, да, ще дойда.” Но вече беше болен човекът, така и не можа. Миналото лято прочетох, че Георги Чапкънов има проект за бронзов паметник, който да се сложи пред кино “Изток”, а площадът там да бъде наречен “Радой Ралин”. Има обявена банкова сметка. Говорих с колеги да се включим в тази инциатива, те се съгласиха. Още есента, на Димитровден щяхме да организираме благотворителен търг на картини, но не стана. Следващата възможна дата бе 17 декември – точно преди Коледа, пак не стана. Сега мислим за дати като 1 април – Денят на хумора, или за 23 април, когато е рожденият ден на Радой Ралин.

Скица на проекта за паметник на Радой Ралин на площада пред кино „Изток“. Проектът е на скулптора Георги Чапкънов.

Какво толкова трябва – зала, малко шум по вестниците и телевизиите, че да научат повече колеги за инициативата и да донесат картини, скулпутури и т.н. Няколко депутати са обещали да помогнат за медиите – Андрей Пантев, Любен Дилов-син, Михаил Миков, който ми е земляк. Не познавам лично Георги Чапкънов, но обещаха да ми уредят среща с него до 1-2 седмици, ако не е много зает. Да седнем, да видим за какво се борим. Може да се окаже, че парите от нас – художниците, ще стигнат само за постамента, може само за надписа или за котето, което наднича зад крачола на поета”, казва с усмивка Бърчев

Разговаряме в неговото софийско ателие, което всъщност е гараж. Преди да седнем там, той изкарва колата си, спуска от тавана мушами и включва електрически радиатор, за да се стоплим. Предлага кафе “3 в 1”, като пояснява, че въобще не пие кафе, но както обикновено, когато нещо е “Три в едно”, нито едната му съставка не е като хората. „Чакай,чакай! Ето тука една гроздова ракия. През 1999 година съм я варил. С нея заедно сме се преселили в София”, казва Бърчев. И става като в лафа: „Ракия? В 10 часа сутринта? Може!”

Бърчев показва картина с гигантски грозд и казва – ако го изстискаме ще потече река от вино. Снимки: авторът

Февруари е, а в ателието около нас е есен от топлите червеникави тонове на картините му. Все едно сме седнали под асма или насред лозе… “А, да – пояснява маестрото. – Сега работя по темата “In vino veritas”. Тук има толкова грозде, че ако го намачкаме, ще потече река от вино. Получава се като едно време, когато рисувах Дунава. Колеги ме майтапеха: “Бърчев, от твоите картини като тръгне водата, ще стане по-голям потоп във Видин от оня, през 1942 г.” Като новоселянин, художникът всяка есен прави вино, в мазето има изба, на която по този край казват “беч”.

“Запалих се да рисувам грозде и лози миналата година в град Кавадарци, Македония. Бях там, обикалях из една област, казва се Тиквеш, където са изба до изба, шато до шато. Правят Тиквешко вино. Не че толкова им пих виното, но както се казва, ми падна шапката. Какви лозя има там, опънати под конец, баири, направени на тераси, мъчих се да ги рисувам. Имам оттам поне 2-3 картини, на които може да им се сложи заглавието “На баир лозе”. Запомнил съм думите от едно интервю на Любен Дилов-баща, дето вика: “Само в българското съзнание “На баир лозе” може да означава нещо отрицателно. Че то на баира става най-хубавото грозде.” В Тиквеш винарите са си направили един язовир – дълъг е 32 километра.

Снимки: авторът

От него си поливат. Гледах, гледах и си казвах – на тия наш’те винари в Ново село само приказките им са големи. Че сме били регистриран район, познат по света, най-хубавата гъмза и прочие. Ама ние нямаме и 2 декара поливна площ лозя. Нашите лозя като ги погледнеш, жал да ти стане. Нищо че на Трифон Зарезан бяха довели и президента Георги Първанов. Та значи, закараха го на едно лозе – 3 декара каберне, най-доброто от всички, подредено, опънато под конец, чисто, по него по терлици да ходиш. Но не знам дали му казаха как се е създало това лозе. То е на един комшия, Йордан Маджов се казва. Бай Йордан преди няколко години го заболяло сърцето. Ходил по доктори, пооправили го и му рекли: “Сега, като се прибереш на село, всеки ден ще ходиш по 4-5 километра. И тръгнал бай Йордан всеки ден пеша от Ново село до съседното село Връв, то е на към 3 км. Почнали да го срещат хората, спират го, приказват си и му викат: “Абе ти, с тия празни курсове, само си губиш времето. Я вземи едно лозе край пътя, тъй и тъй всеки ден минаваш оттам, поне свършвай някоя работа – копай, скуби трева, връзвай. Послушал ги бай Йордан и сега – неговото лозе е най-хубаво, водят президента да го зарязва. Не го водят на моето лозе 1 декар, малко по-нагоре по баира от бай Йордановото. И излиза, че нашата работа е такава – докато не ни заболи сърцето, няма да направим нещо хубаво. Та и аз – като гледах тиквешките лозя, като пих тиквешко вино, заболя ме сърцето за нашите. И почнах да ги рисувам”, въздъхва Бърчев.

Банковата сметка за дарения за паметника на Радой Ралин е:

Булбанк АД, BIC код: BFTBBGSF

IBAN BG46BFTB76301007110207

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.