Какво се случва в Беларус в 10 точки

Протести в Минск. Снимка: от тв екрана

1. Лукашенко загуби изборите. На много места комисиите се уплашиха да пренапишат протоколите и потвърдиха, че Тихановская получава повече от 70 на сто от гласовете. Същите данни показва независимият екзитпол. Това обаче не попречи на Централната избирателна комисия напълно да фалшифицира резултатите и да обяви 80 на сто за Лукашенко.

2. В Беларус има много строг режим. Истинска полицейска държава и дългогодишна практика за потискане на несъгласните. Лукашенко в продължение на години изгражда система, която ще му позволи да задържи властта дори при пълна загуба на доверие от страна на хората.

3. Гражданите на републиката предизвикват огромно уважение. Те знаеха много добре как ще завършат протестите и никой не се съмняваше, че Лукашенко е готов да пролее толкова кръв, колкото е необходимо, за да запази властта. И все пак излязоха на площада, буквално под куршумите, за да се борят отчаяно и смело. Самоуважението се оказа по-силно от страха.

4. Мнозина сравняват вчерашния Минск с митингите на киевския Майдан, търсейки грешки в действията на протестиращите. Но това сравнение е абсолютно неуместно.

4.1. В Украйна през 2013 г.имаше силно опозиционно движение, интегрирано в политическата система и готово незабавно да поеме властта. Опозиционните партии бяха широко представени в парламента. На страната на протестиращите бяха едри бизнесмени (включително бъдещият президент Порошенко). Столичната администрация беше сравнително лоялна и безпроблемно съгласуваше протестни действия.

4.2. В Беларус през последния четвърт век политиката се превърна в изгорено поле. В края на деветдесетте години изчезнаха безследно Юрий Захаренко и Виктор Гончар, кандидати за президент. Един от силоваците, които по-късно избягаха в Европа, призна, че са били отвлечени и убити по заповед на Лукашенко. Опозиционните партии бяха забранени. Редакциите на медиите – разгромени. Политици, активисти, журналисти бяха или вкарани в затвора, или изтласкани от страната. Лукашенко последователно създаде мощна репресивна машина.

4.3. От тримата опозиционни кандидати за президент тази година Лукашенко не допусна до изборите нито един: Бабарико и Тихановски са в затвора, Цепкало успя да напусне страната. Само съпругата на Тихановски беше регистрирана за изборите и то, очевидно, на шега. Опозицията я номинира от отчаяние, а властта явно не взе тази жена насериозно.

5. За Тихановская искам да кажа отделно. Лукашенко напразно я подцени: Светлана показа невероятен пример за издръжливост и смелост. Домакинята без никакъв публичен опит събра огромни протестни митинги в цялата страна, намери правилните думи и избра точните интонации.

– Светлана, колко време мислиш, че ще трябва да търпим?

– Ако търпите, ще е дълго.

Някои сега критикуват Тихановская, че вчера не е била в първите редици под куршумите на спецчастите. Оставете я намира. Светлана е политик по неволя, тя не жадува за власт и направи всичко по силите си. Не забравяйте, че съпругът ѝ е заложник, все още е в затвора. И се опитайте да разберете каква желязна воля ѝ е била необходима, за да измине целия този път до деня на гласуването.

6. Въпреки бруталното потушаване на протестите, в Беларус нищо не е свършило. Всички разбират: Лукашенко е фалшив президент, властта му се крепи единствено на лоялността на силоваците. И най-важното – това го разбират и самите те.  Зависимостта на Лукашенко от генералите сега е почти стопроцентова.

7. Лукашенко повече няма и не може да има никакви съюзници, с изключение на силоваците. За западните лидери той винаги ще бъде токсичен отпадък, с който не може да се има нищо общо. Но сега той е непредсказуем луд и за Путин. Лукашенко не само построи цялата си предизборна кампания на антируска реторика, той също така арестува бойци от ЧВК „Вагнер“. Путин сега е принуден да му пише дълги обяснения, като провинил се ученик, а Лукашенко с удоволствие разказва на журналистите за това. Пропагандата на Кремъл вече не крие раздразнението си по адрес на беларуския диктатор.

8. Прието е Лукашенко да се смята за опитен и хитър политик. Но той очевидно се заигра, настрои срещу себе си всички, които можете да си представите — като се започне от собствения му народ и се завърши с всички ключови играчи на световната сцена. Генералите, които засега му осигуряват власт, в такава ситуация също със сигурност се чувстват неудобно. Твърде са високи рисковете за всички, които сега са близо до Лукашенко.

9. Не вярвам, че Западът, Кремъл или Пекин могат да убедят Лукашенко да напусне, предлагайки каквато и да е гаранция. Няма такива гаранции. Лукашенко е наясно, че за него има само два стола – или на власт, или доживотна присъда.

10. Няма да си тръгне сам. Но не бих се изненадал, ако след известно време в телевизионния ефир изведнъж се появи главата на местния КГБ и съобщи за ареста на „бившия президент Лукашенко“, обвинен в насилствено задържане на държавната власт. Сигурен съм, че и самият Лукашенко е напълно наясно с тези рискове – ненапразно той арестува шефа на личната си охрана преди година, подозирайки го, че работи за ФСС.

Както и да е, очакването на промени в Беларус няма да е още дълго. Сигурен съм в това.

*Иля Яшин (1983) е руски опозиционен политик и публицист. Текстът е от страницата на автора. Превод e-vestnik

 

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.