Какво знаем за спора в Източното Средиземноморие

Сонда за газ край бреговете на Кипър. Снимка: грийнпрофет

Турция изпрати тази седмица кораб за проучване на газови находища, съпроводен от военни кораби, близо до малък гръцки остров в Източното Средиземноморие, възобновявайки дългогодишния спор за морските граници между двете съюзнички от НАТО.

Външните министри на ЕС се очаква да обсъдят спора на специална среща в петък след като Франция обеща да увеличи военното си присъствие в региона, превръщайки се в поредната членка на НАТО, която се замесва.

За какво е спорът?

Турция и Гърция от дълго време спорят за плановете на Анкара да експлоатира оспорваните резерви от природен газ в Средиземно море. Атина настоява, че континенталният шелф е нейна ексклузивна икономическа зона заради островите там. Турция оспорва това, като казва, че някои от островите са почти на 600 км отдалечени от континенталната част.

Турският проучвателен кораб „Оруч Реис“ ще продължи операциите южно от гръцкия остров Мегисти, близо до турския бряг, до 23 август, заяви Ердоган в четвъртък, независимо от предупрежденията на Атина.

В центъра на спора са различни интерпретации на международното морско право.

Крайбрежните държави имат специални права за проучване и използване на ресурси в техните ексклузивни икономически зони, които са определени от конвенцията на ООН от 1982 г. по морско право UNCLOS. Конвенцията по морско право позволява икономическите претенции на една суверенна страна да се простират на 200 морски мили отвъд морското й пространство. Съседните страни трябва обаче да се съгласят за границата между тях.

Турция твърдеше в продължение на десетилетия, че няколко гръцки острова, разпръснати близо до турския бряг, не могат да претендират за големи ексклузивни икономически зони. Гръцките острови, които са близо до турския бряг, драстично намаляват турската ексклузивна икономическа зона.

Подобен конфликт съществува относно експлоатацията на газови резерви край Кипър. Турция разположи два сондажни кораба край острова, който от 1974 г. е разделен на предимно гръцки юг и турска северна част.

Защо конфликтът се разпалва отново?

Миналата година Турция подписа оспорвано споразумение с подкрепеното от ООН правителство в Либия, очертаващо морските територии на двете страни, в които те могат да извършват сондажи за въглеводороди в Източното Средиземноморие.

Маркираният район се препокрива с гръцкия остров Крит между Турция и Либия. Гърция и други средиземноморски страни като Египет се противопоставят на споразумението.

След като напрежението достигна върха си през юли , то бе намалено с помощта на посредничеството на германския канцлер Ангела Меркел, а Турция се съгласи да отложи сондажните дейности.

В началото на август Гърция и Египет подписаха споразумение, което очертава техните ексклузивни икономически зони в Средиземно море. То се застъпва със зоната, за която имат претенции Турция и Либия и това провокира Анкара да възобнови сондажите.

Турция е силно зависима от вноса на енергия и от дълго време изразява недоволство от това, че е изключвана от разговорите за експлоатация на ресурси в района.

У дома Ердоган търси широка подкрепа за своята външна политика под националистическото морско мото „Синьо Отечество“, което символизира експанзивната визия за турските териториални претенции в Средиземно и Черно море.

Каква роля играе ЕС?

ЕС се намира в трудна позиция в конфликта. От една страна Брюксел иска да подкрепи членките на ЕС Гърция и Кипър. От друга страна няколко членки на ЕС се опасяват от реакцията на Турция, защото ЕС зависи от сътрудничеството с Анкара, за да ограничава нелегалната миграция. Досега ЕС е реагирал само с предпазливи санкции, които едва ли засегнаха Турция.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.