Страхувай се от данайците, дори когато носят дарове

Проф. Антоний Тодоров. Снимка: e-vestnik

Вергилий разказва историята на жреца Лаокоон, който с тези думи предупреждава троянците да не приемат дървения кон, оставен пред стените на Троя от обсаждащите ги гърци (данайци): „Страхувам се от данайците, дори когато носят дарове“. Тази история завършва зле, защото троянците не послушали своя жрец и вкарали дървения кон в града. Накрая Троя била разрушена. Спомних си тази история след като чух предложението на Бойко Борисов за свикване на Велико народно събрание с цел – приемане на нова конституция.

Правителството си направи и самореклама, отчитайки постиженията, включително и раздаваните напоследък значителни суми – една главозамайваща равносметка, ако наистина повярваме на това. Правителството се похвали с километрите магистрали, със сделката за F-16, със спрения поток бежанци идващи от Турция, с увеличените доходи за тези 10 години, най-сетне – със стабилността, превърнала се в основен елемент на този вече омръзващ ПР. Всъщност единственото истинско постижение на Бойко Борисов за тези години е, че успя да се задържи на власт, било самостоятелно, било в коалиция с десните от Реформаторския блок, било в коалиция с „патриотите“.

Той никога не отстъпи властта (времето на Орешарски е само една интермедия, но пък удобна за вечното ѝ използване като оправдание за „някои несполуки“). Един единствен път изглежда се надцени и изгуби президентските избори през 2016 г. Което никога не прости на опонентите си и дори сега публично обвинява президента Радев, че стои зад протестите, при това в таен съюз с мафиоти като Васил Божков и подкрепян дори не толкова тайно от Владимир Путин.

Няма как след толкова години на власт (от 2009) да не направим една по-детайлна равносметка на управлението на ГЕРБ. Партията дойде на власт с обещанието да сложи край на корупцията, в която обвиняваше управлението на тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС. Но десет години по-късно масови протести искат оставката на правителството именно заради корупция. Не сме забравили километрите магистрали съпътствани с раздаване на порции от публични средства. Не сме забравили безчетното множество назначени „калинки“, оттеглени скандално или тихомълком, защото вече вредяха и на менторите си.

Не сме забравили многото скандали с къщи за гости, с евтини апартаменти, с незаконни барбекюта, с „други къщи“ (някъде в далечна Каталония) – нито имаше истински наказани, (е, някои са на каторга като консули), нито някой пое истинска отговорност (е, бившият втори в ГЕРБ беше отстранен, а сега е особено критичен към Борисов), нито прокуратурата извърши истинско разследване, нито отправи делата към съда. Няма да забравим и многото клетви за съдебна реформа, която триумфира с избора на Иван Гешев за главен прокурор. Както няма да забравим и организираните с насърчението на правителството „контрапротести“, за които „Гешев е радост“.

Едва ли ще забравим и скандалите с отнетите бизнеси: Емилиян Едрев, Илия Златанов, както и много други, за които просто не се е разшумяло. Няма да забравим и прокурорския натиск (ама правителството нямало нищо общо) срещу разни бизнесмени, някои от които вече бяха скандализирали обществото, но този натиск съвсем не беше отговор на очакванията за справедливост, а отново инструмент за отнемане на бизнес територии. След „умелото“ управление на хазарта от страна на министъра на финансите, довело до загуби за няколкостотин милиона лева за хазната, той подаде оставка, хазартът беше национализиран, но предстои да видим, в чии ръце в крайна сметка ще попадне.

Едва ли ще забравим и зрелищните полицейски акции от първия кабинет на Борисов, разбитите по погрешка входни врати, нахлуването на тежковъоръжени полицаи в жилища с деца, зрелищните арести, включително с незабравимите реплики като „Ти си абсолютен престъпник!“. Ами многочасовият арест на Десислава Иванова? Ами нахлуването в президентството на въоръжените служители от „Бюрото за защита“ към главния прокурор? Ами полицейското насилие срещу млади протестиращи съвсем напоследък? Сякаш няма цивилизовани методи за разследване и арести, сякаш насилието, сплашването, демонстрирането на груба сила е по-важно от правото. Явно става дума за „стил“, навици, които са неизкореними за това управление. И досега България плаща обезщетения по делата на Европейския съд по правата на човека, но никой от конкретно виновните за такива нарушения на правата не е поел и една стотинка от тези обезщетения.

За капак – няколко снимки и няколко записа, изтекли в публичното пространство. „Чекмедже“ с пистолет, пачки от 500 евро, кюлчета злато – всичко това остана необяснено, а прокуратурата образува дело за проникване в личното пространство на премиера. Но не и за това, дали снимките и записите са автентични, и ако е така, какво това означава. Нямаше и сериозни обяснения от страна на Бойко Борисов, освен че се опита да ги омаловажи и бързо да ги определи като „фотошоп“. След всичко това, как да не публикуваш на стената си във „Фейсбук“: I Y Borisov!

Е, протестите поискаха оставките на премиера и на главния прокурор, покрай това и няколко други. Чуха ги, но ги неглижираха, вместо това предложиха (и раздадоха) още пари (от общите, включително и от европейските). Не разбраха, че се иска справедливост, а не пари. И за да избегнат незабавните оставки, излязоха с невероятно предложение – свикване на ВНС за нова конституция. При това с няколко конкретни предложения, някои от които вече бяха направени, но съвсем не от ГЕРБ.

Питам се, каква ли ще бъде тази нова конституция, предложена от ГЕРБ, вероятно с експертизата на видните юристи в тази партия като правосъдния министър или един бивш конституционен съдия, останал в историята с разказа за това, че е роден в дантели. Конституция по образеца на Виктор Орбан в Унгария, силно ограничаваща полето на опозицията, на медиите, на несъгласните, циментираща властта на управляващата партия? Всичко, каквото трябва, вероятно ще може да се мине и без член 1. Нова конституция, за да се затрие днешната, която управляващите просто не спазват? Че какво е лошото в настоящата конституция, такова, че да не може да се промени с обикновена поправка? Може би списъка на гражданските права, на гарантираните свободи, на разделението на властите?

Добре е протестът да се откаже от исканията за нова конституция, за да не играе тази нова игра, и да поиска нещо много по-просто: да се спазва настоящата конституция. И да настоява, че само след подаването на двете искани оставки ще е възможен изобщо разговор за това, нужна ли е съвсем нова конституция, или можем да направим желаните промени в настоящата. Иначе засега предложението на ВНС не е нищо друго освен кризисен ПР, чиято цел е да спечели време за управляващите.

От сайта на автора

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.