Началото на края на диктатурата

Саша Филипенко

Началото на края – с тези думи трябва да започва всяка статия, описваща какво се случва в Беларус. Режимът на Лукашенко приключи. Наблюдаваме залеза му.

В продължение на много години беларуското общество беше в състояние на политическа кома, опитвайки се да се скрие, да не се движи, да не диша, така че по никакъв начин да не тревожи дракона на властта. Президентът Лукашенко си живееше живота, поглъщайки редките политически опоненти от време на време, докато хората си живееха живота.

Важно е да се разбере, че всичко, което е постигнала Беларус през последните години, например постиженията в ИТ сферата, е създадено от хората, обикновените хора, въпреки действията на властта, която не правеше друго, освен планомерно да пъха пръчки в колелата на собствените си граждани. През всичките тези години Лукашенко беше истински загрижен само за състоянието на хокея в Беларус и, както е известно, благодарение на неговото внимание година след година националният отбор играе по-лошо и по-лошо.

Всичко, което Лукашенко докосваше, веднага се превръщаше в бездарна имитация на най-лошите образци от Съветския съюз, било то икономика, култура или здравеопазване. Лукашенко се отнасяше презрително към народа (наричайки го свой собствен), а гражданите се опитваха да не обръщат внимание на грубиянина политик и когато обсъждаха бъдещето на страната в кухните си, се надяваха само на щитовидната жлеза на държавния глава (имаше такива слухове). Понякога двете прави (народ и диктатор) се пресичаха в симулацията на избори, но след няколко дни отново се разделяха, за да забравят един за друг за следващите пет години. Според плана на Лукашенко това трябваше да се случи и сега.

Напълно неподходящият за 2020 г., заседнал в миналото президент (вече изобщо не президент, а обикновен престъпник, удържащ с незаконни методи), Лукашенко беше сигурен, че и този път беларуският народ ще преглътне фалшификациите. Обграден с военни и милиции, предпоследният диктатор на Европа наивно вярваше, че и този път всичко ще се проведе според отдавна отработения сценарий, според който беларусите мълчат, а той триумфира. Освен това, преди няколко седмици Лукашенко беше сигурен, че след две десетилетия ще може да предаде властта на собствения си син, но това, за щастие, никога няма да се случи.

Беларусите се разбунтуваха!

Беларусите се събудиха, беларусите се възмутиха и не отстъпиха, излязоха по улиците и не се уплашиха. Сега мнозина се чудят: защо? Какво се промени? Кой успя да убеди гражданите, свикнали с диктатурата в страната, че е настъпил часът на промяната? До голяма степен самият Лукашенко. Именно благодарение на този загубил връзка с действителността персонаж гражданите в Минск и Брест, в Гродно и Могильов, в Гомел и десетки други градове излязоха на улиците. Лукашенко беше толкова убедителен в своята глупост, наглост и грубост, че за почти никого в Беларус не остана никакво съмнение — ние не знаем, кой ще стане нов президент на Беларус, но съвсем точно разбираме, кой вече никога няма да бъде — сбогом, Лукашенко!

Как успя? Как успя да настроиш цял народ срещу себе си? Първо, той се опитва отдавна, и второ, тази година надмина себе си. Лукашенко ни убеди, че дните му са преброени. Убеди ни, като плю на своите граждани по време на епидемията от коронавируа, убеди ни, като се надсмиваше над опонентите по време на предизборната кампания, убеди ни дори с това, че за двадесет и шест години управление така и нито веднъж не участвова в телевизионен дебат с конкурентите. Отново – нито веднъж за 26 години.

Напълно обезумял диктатор, престъпник, даващ заповеди да се стреля по мирни демонстрации, който смята цялата страна за своята жена, човек, по време на чието управление бяха убити няколко журналисти, а опозиционните политици се вземаха за заложници за преговорите с ЕС, той убеди всички нас, че може само едно нещо — да управлява държавата като заплашва собствените си граждани, арестува ги и ги пребива не само на протестните демонстрации и в затворите, но вече дори в собствените им домове. Точно сега, през 2020 г., на сто и осемдесет километра от Вилнюс и на петстотин петдесет километра от Варшава, спецчастите стрелят през прозорците на жилищни сгради, подхвърлят зашеметяващи гранати в преминаващи автомобили и крадат линейки, за да се придвижват из града и да нападат мирни хора, които често дори не участват в протестите. Например, един от задържаните беше Антон Сорока-нападател на националния отбор по футбол на Беларус, който отивал на тренировка. В момента в центъра на Европа са арестувани повече от шест хиляди граждани, които излязоха на мирни протести и които са държани в килии с нечовешки условия, където на сто и двадесет души има осем легла и те могат да спят само… прави!

Точно сега, в момента, в който четете този коментар, в сърцето на Европа нечовеци в униформа продължават да тормозят, измъчват, да бият и изнасилват граждани, и първото нещо, което трябва да направим, е незабавно да поискаме освобождаването на всички незаконно задържани и привличането към отговорност на загубилите човешки облик престъпници и мъчители!

… Според една от версиите причина за революцията в Тунис е шамар, който жена инспектор си позволила да удари на уличен търговец, след което той извършва акт на самозапалване пред сградата на общината. През август 2020 г., като за пореден път фалшифицира резултатите от изборите и изпълни улиците на градовете с милиция и войници, Лукашенко зашлеви всеки беларусин. След като за пореден път се изплю в лицето на съгражданите си, диктаторът изглежда, искрено смяташе, че нищо няма да се случи или ще има малки протести, обаче бе много изненадан, когато хората не отстъпиха, хванаха го за ръката, а не сведоха очи и не подложиха както обикновено и другата буза. Тези дни наблюдаваме мирен, смел, горд протест на беларусите, които вече не са съгласни да търпят диктатора. Виждаме как жените, осъзнавайки, че спецчастите бият съпрузите, братята и синовете им, се нареждат във верига на солидарност. Ние се възхищаваме на нашите жени, които стават кандидати за президент и не се страхуват да вървят по улиците на нашите градове с цветя! Ние сме благодарни, ние сме въодушевени!

В книгата ми „Бившият син“, излязла през 2012 г. и описваща комата, в която Беларус пребивава почти двадесет години, книга, описваща събитията, накарали мнозина от нас да станат бивши деца на собствената си страна (известно е, че при население от девет милиона души почти три милиона беларуси са извън страната), има епизод, в който баба ми отива в банката, където се случва кратък диалог:

„Връщайки разписките, сънливата банкова служителка произнесе монотонно:
– Лотариен билет.
– Какво лотариен билет?
– Искате ли?
– Защо?
– Ще си купите апартамент…
– Имам апартамент.…
– Ами… ще си купите вила.…
– Имам вила…
– Тогава кола, не знам.…
– Имам кола.…
– А какво нямате?
– Нямам свобода…

Свободата не се печели от лотарията.

За щастие на автора и за голямо съжаление на гражданина, много страници и пасажи от моя роман „Бившият син“ все още са актуални и продължават да резонират с беларуската реалност. За съжаление на автора и за голямо щастие на гражданите – тези пасажи вече не са от значение. Беларусите най-накрая са свободни! Беларусите се събудиха! И това е краят. Краят на диктатурата и началото на нов живот!

* Саша Филипенко (1984) е беларуски писател, носител на руски литературни награди, романите му са преведени на над десет езика. Преводът на е-вестник е по оригинала на руски език от страницата на автора.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.