Агонията на Борисов

Бойко Борисов в изявление прави предложение за нова конституция. На такава инициатива по конституция право имат президентът и най-малко 50 процента от народните представители. Снимка: от екрана

Обръщението на Борисов към българските граждани, направено на 14 август 2020 г. може да бъде разглеждано като показателно за вътрешния психичен процес, който го владее. Ето защо ми се струва важно да обърнем внимание върху това процесно ниво. Можем да стигнем до това ниво като интерпретираме формалните елементи в поведението му – поза, жестове, мимика, интонация, но също така и формалните елементи на самото обръщение – неговата продължителност, вътрешна структура и използвани формулировки. И така да разберем какво всъщност каза и направи с това обръщение Борисов и доколко е налице съответствие с онова, което заяви на едно чисто формално, съдържателно ниво, че иска да направи?

Нарцистични нужди

За съжаление, той не успя да избяга от капана на собствения си нарцисизъм и започна обръщението си, по стар навик, с изброяване на успехите на управляваното от него правителство. Не с фокусиране върху проблемите, по повод на които се налага да направи това обръщение, не с очертаване на актуалния политически и обществен контекст, който изисква решителни управленски действия, насочени към преодоляване на противопоставянето и разделението в обществото, а с изброяване на собствените си “успехи” като министър-председател! На фона на силните антиправителствени настроения, да започваш своето обръщение със самохвалство, е не просто неприлична проява на лош вкус, а издава неспособност да адаптираш поведението си и да ориентираш думите си, посланията си, цялостното си поведение към хората, към техните проблеми и тревоги, към техните нужди и очаквания. Вместо това, първото, което той избра да направи, е да се погрижи за нараненото си и обидено Его, като го погали с изброяване (за пореден път) на собствените си постижения. Нелепо. Освен за наличие на нарцистични нужди, които трябва да бъдат удовлетворени и за нарцистични фрустрации, които трябва да бъдат успокоени, това начало на обръщението говори и за липса на гъвкавост на ума, за функциониране в ригидни модели, отвъд които той не е в състояние да излезе. По този начин, с началото на своето обръщение, той отправи силно, макар и имплицитно заложено послание към гражданите: “Ако сте очаквали нещо различно и ново от мен, няма да го получите. Ще получите отново от същото…!” Разочароващо.

Нека обърнем внимание, обаче, на самата структура на интервюто – темите и времето, които отдели за тях, както и използваната комуникативна стилистика (реторика и маниер). Като изключим първата минута и половина, в която Борисов се себеизтъкваше и самохвалеше и в която много силен акцент получиха теми, от които той лично и много силно се вълнува – контрабанда на цигари и алкохол, през по-голямата част от останалото времето той атакуваше, обезценяваше и напракитика се подиграваше с една значителна част от българските граждани – тези, които не подкрепят правителството, дават израз на антиправителствените си нагласи, като подкрепят или дори лично участват в антиправителствения протест. Това ли беше целта на това т.нар. обръщение към “всички български граждани”?! Очевидно истинската цел на обръщението беше да обезцени и дисквалифицира една значителна част от българските граждани и да мотивира (насъска) към противопоставяне твърдия електорат на ГЕРБ – нещо, което вероятно имаше за цел, но не успя да направи с речта си пред т.нар. национална конференция на ГЕРБ, проведена в София на 05 август 2020 г.

Езикът на тялото

Защо казвам, че Борисов се държеше “агресивно”. След като свърши с изброяването на успехите, реториката на Борисов, освен на съдържателно, но и на интонационно и жестомимическо ниво рязко се промени – от относително спокойно и овладяно говорене, той премина към силно емоционален стил на изказ, забързан, напрегнат, озлобен и враждебен. През цялото време докато говореше и дисквалифицираше с обидни формулировки опозиционно настроени български граждани, изразявайки интонационно враждебност и презрение, той се беше вкопчил и стискаше трибуната, за да овладее и канализира агресията си – агресия, която не беше спонтанна, а резултат на напълно съзнателен избор – Борисов избра да се държи агресивно, да се конфронтира с една значителна част от българския народ – тази, която не подкрепя ГЕРБ и това правителство. Изборът му беше съвсем съзнателен, премислен и планиран, доколкото това обръщение беше внимателно подготвено, консултирано, а вероятно и репетирано.

Какво каза на българските граждани Бойко Борисов?

Общо взето им каза това, което и друг път им е казвал – че са “тулупи”. На чисто съдържателно ниво, експлицитно и съвсем съзнателно, Бойко Борисов с лека ръка и много страстно дисквалифицира всички играчи на политическата сцена (освен собствената си партия) – т. нар. несистемни партии, парламентарно представените и непредставени опозиционни партии и политици “от всички цветове на опозицията”, неправителствените организации и голяма част от гражданите, организирани по неформален начин в протестни действия, насочени срещу правителството. Тях той нарече “провалени политически играчи”, “провалени фигури, неуспели да катализират политическите и финансовите си амбиции”, “стари шмекери”, “неосъществени политици, загубили отдавна обществена подкрепа”, “с безскрупулни политически амбиции”, “обединени като шпиц-команда”, “слаба и безпомощна парламентарна опозиция, неспособна да произвежда законодателни решения, които да са коректив на управлението (?!)”… Борисов избра да се държи агресивно, включително като се конфронтира и с президента, зад когото застават също една значителна част от българските граждани, обвинявайки го в тежки престъпления срещу единството на нацията, наричайки го “фигурант и слуга на олигархията”. Дори в това да има някаква истина, подобно публично говорене от високата трибуна на МС представлява точно това, в което сам той обвинява президента: разделя обществото, умишлено противопоставя институции една на друга, размахва юмруци, воюва. Казано с неговите думи, Борисов демонстрира един “парадоксален по заряд език на омразата”! Не искам да пропусна да отбележа, че Борисов отново (по модела на публикуването на снимка с внуците си в социалните мрежи, като отчаян опит да обслужи и намали щетите върху имиджа си) използва семейството си, за да засили чувството за вина и да позволи на по-просто устроените хора, неспособни да осмислят нещата в чисто политически дискурс, да се идентифицират с него в ролята му на баща и дядо и да се изпълнят с възмущение и гняв срещу враговете му. Поведение, достойно за презрение!

Опит за груба манипулация, а не конструктивни решения

Няма да коментирам груби фактически грешки, които обаче не са случайни, напротив – съвсем преднамерени са и имат за цел единствено да манипулират слушателите, вменявайки им отговорности и вини, които не са техни. Като например тази, съдържащи се в репликата “това правителство, което хората избраха…”. Всички знаем, че ние, гражданите, не избираме правителство, избираме партии, които ако спечелят изборите, могат да съставят самостоятелно или коалиционно правителство, което се одобрява от Народното събрание. Друг пример за лекотата, с която Борисов изкривяваше фактите в речта си е например невярното цитиране на един от лозунгите на протеста: няма лозунг на протеста “Всички вън”, както погрешно цитира Борисов, а “Мутри вън!”. Това изкривяване на реалността показва или че не познава ситуацията (малко вероятно и напълно неприемливо) или че съвсем съзнателно я изопачава с цел манипулиране на общественото мнение (много вероятно и също напълно неприемливо). Използваните от Борисов опити за манипулиране на хората са обидно елементарни и всъщност постигат обратен ефект – не печелят привърженици, не смиряват разгневените, а точно обратното – засилват раздразнението и гнева, дават допълнителна енергия за разгръщане на недоволството в бунт.

Деца ли са участниците в протеста и кои са “старите шмекери”?

Друга съвсем съзнателна грешка, която направи Борисов по време на обръщението си е, че упорито наричаше протеста “бунт на младите”. Не, това не е бунт на младите. Или поне не само на младите (всъщност колко млади са хората с бели кичури в косите, каквито са преобладаващата част от участниците в протеста?). Това е протест на хората с чест, на достойните хора. На протеста могат да се видят много зрели хора, възрастни хора, родители с деца. На този фон да наречеш участниците в протеста деца (“децата на протеста”), които общо взето не разбират какво правят и не знаят защо са там, защото са “употребени от старите шмекери” е не просто невярно, то е цинично. Кои български граждани са старите шмекери, Борисов?! Бащите и майките ни ли? Или ние, участниците в протеста с побелели коси и състарени от липсата на перспектива души?! А последвалото твърдение, че “уважава бунта на младите”, превърна поведението му от арогантно в перверзно.

Инфантилни защити и милиционерски начин на мислене

Ключов акцент в обръщението на Борисов към българските граждани е имплицитното послание, че той и неговото правителство нямат нищо общо с недоволството на хората и че той не носи каквато и да било отговорност, вкл. и лична за ерозирането на доверието в институциите. Това защитно поведение се нарича отричане. Впрочем, така правят децата в детската градина, когато се чувстват застрашени и не могат да поемат лична отговорност за последиците от собственото им поведение: “Ама аз не съм виновен, госпожо, не бях аз…” Друга, отново примитивна защита, използвана обилно от Борисов, която е свързана с отричането е параноидно отцепване и проекция – има зли сили извън него и доброто правителство, които се опитват да го дискредитират и провалят. “…те бяха, госпожо, те са виновни, нарочно го направиха, тях ги накажете, не мен…” Инфантилно, твърде инфантилно! Единственото обяснение за енергията и символите на протеста, които Борисов успя да предложи бяха все в тази, чисто милиционерска (параноидна, по своята същност) стилистика – протестът е превзет от олигарси и неуспели, несистемни политически играчи, чрез “внедряване сред протестиращите на определени лица и интереси”, протеста всъщност е част от “големия сценарий на олигархията и подземния свят”, част от този сценарий е присъствието на протеста на майките на деца в неравностойно положение, които не са там по своя воля, а са “извадени на сцената”… Отново обидно, меко казано, отношение към български граждани.

Размахване на юмруци и разделяне на обществото

Всъщност, твърдейки, че няма той да е този, който ще “толерира размахването на юмруци”, сам правеше точно това през цялото време – през агресивния си изказ, интонация, поза и жестове. Въпреки патетичната реторика за обединение на държавата, с която завърши, Борисов с речта си се представи като евтин манипулатор, опитващ се да настройва българи срещу българи. Това поведение за мен е поведение на отчаян човек, вкопчен във властта, неспособен да организира пълноценно живота си, отношенията си с другите си извън политическата сцена, който е готов да направи всичко, за да не се превърне в политически труп, защото извън политическото пространство не вижда никаква смислена алтернатива за себе си.

От страницата на автора

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.