Ливанската „Хизбула“ придоби власт, но загуби страната

Петнайсет години след убийството на бившия премиер на Ливан Рафик Харири групировката „Хизбула“ постепенно придоби всеобхватна власт в страната, която сега се разпада под краката й заради поредица от опустошителни кризи. Във вторник трибунал под егидата на ООН призна за виновен един член на подкрепяната от Иран шиитска групировка по обвинение в заговор за убийството на Харири в бомбен атентат през 2005 г. и оправда други трима подсъдими.

Присъдата бе обявена в момент, когато икономиката на Ливан се е сринала. Институциите – от службите за сигурност до президента, всичките завзети от привърженици на „Хизбула“ – се оказаха некомпетентни, а хората се борят с последиците от огромната експлозия, разкъсала центъра на Бейрут този месец В добавка към това страната няма функциониращо правителство, а пандемията от „Ковид-19“ е в разгара си.

Лидерът на „Хизбула“ Сайед Хасан Насралла отрича, че неговата групировка е контролирала когато и да било ливанското правителство или че разполага с мнозинство, позволяващо й да действа самостоятелно. Но Ливан се изплъзва от ръцете на „Хизбула“, казва политически източник, запознат с мненията сред християнските съюзници на групировката. „Със спечелването на мнозинство [на парламентарните избори] и президент на своя страна те си мислеха, че контролират страната, но случилото се сега с „Хизбула“ и техните съюзници означава, че те имат властта, но губят страната и народа“, казва източникът.

„Хизбула“ стана обект на нарастващи критики заради неуспеха да извърши обещаните реформи, след като спечели парламентарно мнозинство със съюзниците си през 2018 г. Правителството – назначено от „Хизбула“ и съюзниците й след предишния кабинет на Саад Харири, син на убития премиер, свален от граждански протести през октомври – подаде оставка след експлозията на 4 август. То се опита да договори спасителен пакет от Международния валутен фонд, но бе блокирано от брокерите на влияние, които го бяха назначили.

„Има толкова много вътрешни проблеми освен експлозията на пристанището“, казва Магнус Рансторп, експерт по „Хизбула“. Според него „страната се разпада под краката им“. Фауаз Жержес, близкоизточен експерт в Лондонското училище по икономика добавя: „Това е едно от най-фундаменталните предизвикателства пред Ливан след придобиването на независимост (от Франция) през 1943 г., тъй като сега има множество кризи пред Ливан и „Хизбула“. „Опасявам се, че присъдата (на трибунала) може де предизвика трус. Страната, която вече е разделена, ще се поляризира още повече по сектантски линии, както е противопоставена по политически и идеологически линии“.

Западни донори казват, че няма да отпускат спасителни пакети на Ливан без основни реформи в корумпираната система. Моханад Хадж Али, сътрудник в Близкоизточния център „Карнеги“, казва, че „Хизбула“ е претърпяла „жалък провал“ в предизборното си обещание да се пребори с корупцията. „Те буквално не направиха нищо по това обещание. Фактически тяхната антикорупционна кампания сега е популярен виц“, добавя той. По думите му „подобно на по-голямата част от политическата класа „Хизбула“ никога не е била в по-слаба позиция, отколкото сега“.

Шиитското движение, което действа като авангард на Техеран в сирийската гражданска война и по целия регион, е изправено пред обществения гняв заради експлозията на бейрутското пристанище, травматизирала страната. Детонацията на 2700 тона, според властите, зле съхраняван амониев нитрат предизвика взрив от възмущение заради небрежността, некомпетентността и бездействието на правителството.

„Нещото, което „Хизбула“ не осъзнава относно експлозията, гнева, протестите, е, че хората възприемат това като поредната проява на корумпирания елит и държат отговорна „Хизбула“, че брани този елит“, казва Жержес. По думите му „Хизбула“ губи своя „наратив“ в Ливан. Мнозина ливанци, вкл. някои християни, които допреди подкрепяха „Хизбула“, са се обърнали срещу групировката, въпреки че тя не е отговорна за икономическата криза, трупаща се с години при предишните правителства.

РАЗЛИЧНИ ПРИОРИТЕТИ

Настроението се промени, след като Насралла прочете по телевизията обръщение, в което отрече отговорност за експлозията и предупреди демонстрантите, че следващите атаки срещу системата и нейните лидери ще срещнат твърд отпор. „Може да сте очаквали, че той ще се обърне към обществото и ще каже, че ще направи нещо, за да разбере какво се е случило, че „ние сме с народа“, казва Жержес. Но приоритетите на „Хизбула“ са по-скоро геостратегически, а не ливанскоцентрични. Движението се опасява, че промяна в Ливан може да намали възможностите му да влияе върху политическата система, която му позволява да поддържа своите оръжия и бойци, казват експерти.

Халил Гебара, старши сътрудник в Института за публична политика и международни работи „Исам Фарес“, каза: „След взрива е ясно, че политическата система също е близо да рухване… Целта на „Хизбула“ днес е да удължи живота на ливанската политическа система“.

Въпреки че съдът не намери доказателства за пряка намеса от ръководството на „Хизбула“, съдиите казаха, че убийството на Харири е несъмнено политически мотивиран акт на тероризъм. Присъдата, казват анализатори, ще задълбочи проблемите на „Хизбула“, която вече е определена от САЩ и някои други страни като терористична организация.

„Вероятно все повече и повече страни ще възприемат „Хизбула“ като паравоенна терористична организация“, казва Жержес. Според Рансторп и преди присъдата по делото за Харири настроенията в Европа и Вашингтон са се обърнали срещу доминирания от „Хизбула“ Ливан заради оста от шиитска власт, която Иран е изградил в Иран, Сирия и Ливан.

Предизвикателството срещу „Хизбула“ идва в момент, когато въоръжените сили на групировката в Сирия са редовно нападани от израелската авиация, а могъщите съюзни милиции в Ирак са под натиск. Повечето анализатори смятат, че движението „Хизбула“ ще продължи да устоява, надявайки се, че времето ще работи в негова полза, било при нов президент на САЩ, или при евентуално ново разбирателство между Техеран и администрацията на Тръмп преди изборите през ноември. „Те искат за запазят държавата [Ливан], каквато е днес. Те не искат силна държава. Но не искат и разпокъсана слаба държава, защото това означава повече главоболия и повече проблеми за тях“, казва Хадж Али.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.