Серхио Пиера: София е по-сигурен град за живеене от Барселона
Серхио Пиера е 29-годишен испанец от Барселона. Живее в България от 2 години и половина. Преди да се премести тук, е работил като адвокат в Испания. Има магистърска степен по счетоводство. Управител е на фирма “Марксант България”. Компанията се занимава със строително предприемачество, медии, телевизия и издателска дейност.
Дойдох в България по любов. Една година учих във Франция, а моята приятелка, която е българка, също учеше там и така се запознахме. 2 години бяхме заедно във Франция, а следващата 1 година ни мина в пътуване между Франция и Барселона. По една случайност, в Испания се запознах със собственика на фирма “Марксант” и взехме решение компанията да се развива и в България. Това беше много добър вариант за мен, защото щях да съчетая работата с личния живот. Преди се чудехме с приятелката ми къде да се установим – във Франция, или в Барселона, а изведнъж се появи възможност да живеем заедно в България и това беше най-добрият начин да бъдем заедно.
Тук започнахме от нулата, защото дотогава фирмата нямаше представителство в България. За мен промяната беше огромна – първо, трябваше да свикна да живея в различна държава и второ, работата беше различна от това, което бях вършил дотогава. През 2005 година започнахме да развиваме дейността си тук. В момента имаме сграда в строеж на бул. „България“ в София и доста добре се развиват нещата. 2 години ни отне да стигнем дотук, но вече всичко е в действие.
Преди да дойда да живея тук, 2 лета поред идвах в България при приятелката ми и обикаляхме София, Рила, Трявна, Черноморието. Имах доста предварителна информация за страната ви, но едно е да дойдеш през август на почивка, а съвсем друго е да работиш тук. На място нещата се оказаха различни. Моята приятелка беше учила последните 7 години във Франция, така че и за нея промяната беше голяма, въпреки че е българка.
Като хора, българите много приличат на испанците и изобщо – на народите от Средиземноморието. Не само по характер, но дори и на външен вид. В Германия и в други европейски страни нравите са различни, ето защо тук се чувствам много по-уютно. Българите се отнасят много добре към испанците. Навсякъде, щом кажа, че съм испанец от Барселона, хората ми се радват, искат с нещо да ми помогнат. Е, понякога в заведенията не са достатъчно учтиви.
Друго, което наблюдавам в българите е, че понякога много лесно се задоволяват с това, което имат – конформисти са, не се опълчват, ако нещо не им харесва. Примерно, ако си на летището и има забавяне в полета на авиокомпанията Ал Италия, всички започват да се оплакват, да протестират и да настояват нещата да тръгнат по-добре. Когато такова закъснение се случи с български полет, никой не реагира и не се оплаква. Това е елементарен пример, но показателен. Когато дойдох тук преди 2-3 години, в София имаше проблеми, които в момента продължават да са проблеми – дупките по улиците, тротоарите, проблемите с боклука. Времето минава, никой не обръща внимание, не се оплаква и нищо не се променя. Това е, което ми се струва, че липсва на българите – да повярват, че могат да променят нещата, че имат възможности, че не се различават по нищо от европейците.
С приятелката ми почти винаги вечеряме навън и ходим по различни ресторанти. Първия път, когато бях в България, ужасно ме изненада и дори ме стресна, че на входа на един нормален ресторант в центъра, имаше лепенка: “Забранено влизането с оръжия”. Не бях виждал подобен надпис никъде на друго място по света. Откакто съм тук обаче, се замислям, че всъщност човек се чувства много сигурен да живее в София. Това е един от най-сигурните градове, в които някога съм бил и същото мнение го споделят и много други чужденци. Понякога се случва да минаваш по напълно неосветени улици или ти се налага да влезеш във вход, който изглежда много тъмен и страховит, но никога не ми се е случвало нищо неприятно – по всяко време се разхождаме спокойно – и денем, и нощем. Това например мен много ме изненада. Винаги има нещо в другите градове, а тук навсякъде може да отидеш спокойно, без да се притесняваш.
Има престъпност, разбира се – четеш новини, минаваш по булевард „България“ и трафикът е спрян, защото са застреляли някого, но това са съвсем конкретни неща. Тази престъпност е насочена към определена личност и е затворена в рамките на престъпния свят. Ако не си в такава среда, не се чувстваш застрашен. Има някаква определена причина да се насочат към точно определен човек, но такива неща се случват навсякъде. Оттам нататък, всичко останало е спокойно.
В другите държави например, със сигурност трябва много сериозно да си пазиш чантата, особено в определени райони и квартали. Познавам поне няколко българи, които са били в Барселона и са ги ограбили. Примерно, разхождаш се в Барселона по централния булевард Ла Рамбла и е почти гарантирано, че ще те оберат. Във Франция е по същия начин. Има места, на които по-добре да не ходиш нощно време. По принцип всички градове си имат такъв елемент. Особено нощно време. А тук може да си ходиш по барове, по дискотеки и не е имало проблеми.
В Испания, за жалост, се знае много малко за България. Малко са хората, които прекрачват линията на познанието отвъд Стоичков и определено имат доста негативно и лошо впечатление за България, заради тази липса на информация. Когато дойдеш тук, опознаеш хората и страната, представата ти тотално се променя. В един момент се оказва, че всички чужденци, които са дошли тук, са останали очаровани от България. И винаги са имали желание да се върнат отново. То си е малко като наша тайна – да не се знае много-много колко е хубаво (смее се). Всички останали си мислят – ей, те са в България, как ли живеят там. Разбира се, не е раят, но е чудесно. Обаче е тайна (смее се).
Единственото, което ми липсва тук, е семейството. Когато си отивам в Испания, по-малкият ми брат всеки път е пораснал с няколко сантиметра. Липсват ми малко и морските деликатеси, защото съм от Барселона и там това е традиционната кухня, но то е по-незначително на фона на семейството. Но като цяло, предвид това, че в днешно време имаме Интернет, не е толкова трудно да живееш далече от родината си. Когато се чувстваш добре на едно място, нямаш нужда от много неща. Има чужденци, които са в България само заради работата. В моя случай не е така – в някакъв смисъл и моето семейство е тук.
Братята и родителите ми често идват в България, но най-вече – по-малкия ми брат. Откакто аз съм тук, той е идвал вече поне 5 пъти. Винаги, когато има ваканция, идва – много му харесва и всичко познава. Ходи да разглежда различни градове, по Черноморието, а в края на този месец ще дойде на ски – всичко много му харесва тук. Затова казвам, че хората, които дойдат веднъж в България, остават очаровани и обикновено се връщат.
Ако сравняваме българките и испанките, мисля, че определено българките са по-красиви. Това пак не е само мое мнение, а и на много мои приятели-чужденци. Това, че приятелката ми е българка, е потвърждение на казаното. Благодарение на нея, аз имам различен живот от повечето чужденци в България, много по-адаптиран съм към страната, имам страшно много приятели българи. Заедно ходим по концерти, на футболни мачове, на дискотека, спортуваме – футбол, тенис, ски на Витоша – точно както съм живял в Испания.
По отношение на работата, доста усилия ни коства да се преборим с бюрокрацията и с бавните процедури. Когато започвахме бизнеса си в България, имахме времеви граници, в които да се вместим, но те изобщо не се изпълниха. Първо, защото не познавахме страната ви в детайли и навиците на българите като цяло, така че трябваше да мине един период на адаптиране, и второ – защото административните процедури са много по-бавни. Но се поучихме от опита на нашата компания, която има офиси и в Барселона, и в Палма де Майорка. Ние вече знаехме, че има голяма разлика в ритъма на Барселона и този на Палма де Майорка, така че вместо да се опитваме да променяме времевите графици в България, ние решихме да се адаптираме към ритъма на страната ви и в неговите рамки, да бъдем максимално ефективни.
Тук сме с ясната идея да навлизаме в различни дейности в дългосрочен план. Това, което е изградено в рамките на “Марксант” в Испания, искаме да го изградим и тук – мрежа от фирми, които се занимават с много разнообразни дейности. Що се отнася до строителното предприемачество – идеята ни не е да купим един терен, да построим нещо и да си заминем, а точно обратното – искаме да инвестираме, за да се строи повече и по-качествено. Страната има път, който трябва да извърви и ние смятаме, че можем да го извървим заедно с българите. Затова сме тук, защото вярваме, че държавата ще се развива.