„Принс“ – червеният хакер, който защитава Китай в киберпространството

„Да защитим родината“, от казармата до киберпространството: „Принс“, бивш военен от китайската армия предоставя уменията си на киберпират в служба на страната, готов да отвърне на удара, ако честта на Пекин бъде атакувана.

От малкия си офис в Дунгуан, недалеч от Хонконг, мъжът, който е на 30 и няколко години, се представя като един от офицерите от „Съюза на червените пирати“. Той твърди, че с едно кликване на мишката командва няколко десетки доброволци.

„Принс“ обаче е по-скоро киберактивист, отколкото един от онези обвити в тайнственост китайски киберпирати, страховити за западните разузнавания. А неговите оръжия са изваждането от строя на сървъри на чужди сайтове, възприемани като вражески, или „покриването“ на сайтовете с червени знаменца.

„От пребиваването ми в китайската армия запазих патриотичната жилка“, казва киберпиратът, който отказва да съобщи истинското си име. „Войниците са призвани да играят патриотична роля в истински битки. Аз се опитвам да играя същата роля онлайн“, допълва той.

Киберпиратството е незаконно в Китай, но в продължение на години комунистическият режим си затваряше очите за дейностите на „Съюза на червените пирати“ – една от най-старите и най-известни хакерски групировки в страната.

„Морални качества“

Към средата на първото десетилетие на този век движението е наброявало над 80 000 членове, според „Принс“. Редиците му обаче се стопили, когато службите за киберсигурност започнали да наемат „доброволци“, след като страната преживя бум в компютърната област. Самият „Принс“ е програмист по професия. Дейността му на киберпират е на доброволна основа.

Членовете на Съюза трябва да са най-малко на 18 години и да имат „високи морални качества“, казва „Принс“.
През 2017 . закон за киберсигурността затегна санкциите срещу киберпиратството в Китай. Сега вече е много по-трудно да се работи онлайн под фалшива самоличност.

„Пекин възприема киберактивистите като средство, което може да използва или да поставя в режим на готовност, когато си иска“, отбелязва анализатор от американската компания в областта на киберсигурността „Рекордид Фючър“.

„Те са обект на мълчаливо толериране от момента, в който вземат на прицел „враговете на Китай, не атакуват национални организации и не вредят на стратегията, нито на имиджа на страната“, допълва експертът, пожелал да остане анонимен, тъй като се страхува от евентуални последици.

САЩ, Южна Корея и Япония на мушката

„Червените пирати“ нямат връзки с китайската власт, уверява „Принс“. Ако вярваме на твърденията му, те нямат нищо общо с киберпиратите, подкрепяни от режима, с тяхното обучение, с парите или със секретността, която всичко това предполага.

Такива връзки обаче съществуват. Киберактивизмът създаде общност, формирана от специалисти по компютърно проникване, казва Скот Хендерсън, експерт от компанията за киберсигурност „Мендиант Трет Интелиджънс“. „Става дума за един огромен резервоар, от който държавата може да си набавя компетентни кадри“, отбелязва той.

„Принс“ станал „червен пират“ през 2005 г., след като открил страстта си към компютърните технологии, напускайки армията.

„Дългът ме задължава да защитавам суверенитета на страната в киберпространството“, обяснява той.
Зад своята клавиатура, „Принс“ уверява, че не напада никого, а само отговаря, когато страната му е заплашена.

Съюзът започнал да взима на прицел чуждестранни сайтове още в края на 90-те години на миналия век в отговор на геополитически кризи, в които Пекин се оказа въвлечен, като например бомбардирането от НАТО на китайското посолство в Белград през 1999 г.

Две години по-късно „червените пирати“ успели да поставят знамето с пет звезди и прокитайски лозунги на няколко интернет сайта в САЩ след сблъсък на китайски изтребител с американски шпионски самолет.

Япония и Южна Корея също станаха обект на техния националистически гняв – втората защото прие през 2017 г. на нейна територия да бъде разположена американска противоракетна система. Сървърите на няколко южнокорейски интернет сайта тогава бяха блокирани.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.