Ще положи ли НАТО основите на третия европейски мир?
От векове Балканите и Източна Европа се ползват с репутация на региони, които разпалват големи европейски войни. В европейската история те са внесли понятията геноцид и масов глад. След Втората световна война, през 1949 година, беше създаден НАТО, което осигури мир в Западна Европа.
След края на Студената война алиансът изигра трансформираща роля и допринесе за изграждането на втори мир – този път в Централна и Източна Европа. Сега НАТО има възможност да положи основите на трети европейски мир – този път на Балканите – и да започне диалог, който може да доведе до четвърти мир: по-конструктивни отношения между Европа и Русия.Когато през април се съберат на среща на върха в Букурещ, трансатлантическите съюзници ще бъдат изправени пред два решаващи въпроса. Първият е дали да поканят Албания, Хърватия и Македония да се присъединят към НАТО. Решение, което е кулминацията на 15-годишните усилия да се сложи край на войните, последвали разпадането на Югославия. Вторият е какви да са отношенията на Украйна и Грузия в бурните първи години от развитието им: дали да бъдат насочени към път, водещ до евентуално членство в НАТО, или да бъдат изключени?Що се отнася до Балканите, критици твърдят, че Албания, Хърватия и Македония не са готови за членство в НАТО. Поглеждайки по на изток, те изразяват опасения за крехкостта на демократичните институции в Грузия и Украйна. Безпокоят се как ще се променят отношенията на тези страни с Русия, ако НАТО се ангажира с тях, както и върху гражданите на Европейския съюз, които се страхуват от по-нататъшно разширяване на съюза.
Факт е обаче, че Албания, Хърватия и Македония прекараха повече от осем години в трескава подготовка за членство в НАТО. Днес Хърватия има най-впечатляващите икономически показатели и цени на имотите от всички страни в Южна Европа. В последните години Албания изпрати повече войници за мисиите в Ирак, в Афганистан и за поддържане на мира, отколкото повечето от членките на НАТО. А след края на балканските войни през 1999 година Македония постигна повече в изграждането на интегрирано, мултиетническо общество за кратък период от време, отколкото която и да е друга европейска нация. Сега имаме шанс да приобщим католическа Хърватия, светско-ислямска Албания и мултиетническа православна Македония в евроатлантическата общност на демократични държави. Не е зле.
Разбира се, тези страни трябва да постигнат още в икономическо и политическо отношение. Но никога не сме имали причина да съжаляваме за решенията си за разширяване на алианса. Представете си да бяхме чакали Гърция и Турция да разрешат вътрешните си проблеми преди да ги поканим да се присъединят…
Всяко по-нататъшно отлагане на кандидатурите за членство на Албания, Хърватия и Македония ще се отрази негативно на регионалната стабилност. Това ще се случи точно когато Косово започва продължителен период на наблюдавана независимост, и ще обърка и подкопае Европейския съюз в момент, когато поема от САЩ и НАТО главната отговорност за сигурността в региона. Освен това неспособността да затворим тази глава на Балканите би забавила опасно ангажимента ни с Източна Европа.
Второто предизвикателство, определящо интереса ни в успешното развитие на Украйна и Грузия, е още по-явно. Тези страни не молят за членство в НАТО, въпреки че биха се радвали да се отнасяме към тях като към бъдещи членки на алианса. Те молят за инструментите, с които да завършат реформите си и в крайна сметка да отговорят на необходимите условия, за да бъде обсъдено евентуалното им членство. НАТО има „предучилищна“ програма за подобни страни, наречена „План за действие за членство“.
Откровено трябва да се признае, че въпреки поразяващия темп на реформите след така наречената „Революция на розите“ през 2003 година, Грузия се препъна през ноември, когато смаза протест на опозицията. Въпреки жизнения политически плурализъм в Украйна и неколкократните свободни и честни избори, понякога изглежда, че страната не може да стигне до политическо решение без юмручен бой в парламента, в конституционния съд или, както стана миналия месец, в съвета за национална сигурност. Това обаче са познатите грешки на растежа при младите демокрации, които се опитват да намерят пътя си в постсъветския свят. За да успеят да преодолеят тази начална нестабилност, трябва да им бъде предложено сътрудничество с НАТО.
„Планът за действие за членство“ не дава гаранции за бъдещо членство в НАТО, да не говорим за членство в Европейския съюз. За да бъдем точни, той би поставил началото на неограничен във времето процес, при който Грузия и Украйна може да прекарат много години в разрешаване на жизненоважни въпроси за стабилността, териториалната цялост, правомощията на институциите и уреждането на замразени конфликти, преди да вземат решение за присъединяване към НАТО. Интересите на Москва също не са засегнати по никакъв начин от по-близките отношения между НАТО и съседите на Русия държави. С времето Украйна и Грузия ще станат по-стабилни и несъмнено по-проспериращи. Във всички случаи страните, които установяват по-близки отношения с НАТО, откриват, че могат спокойно да се демилитаризират и да посветят по-голяма част от енергията си на многостранното решаване на конфликтите със съседите си. И накрая, по-близките отношения между Европа и Украйна и Грузия биха приближили Русия до Европа и биха направили много по-лесен нужния диалог с Москва за демокрацията и енергетиката.
Третият европейски мир е на една ръка разстояние, а основите на четвъртия могат да бъдат поставени с навременни действия на срещата на върха в Букурещ. Ако вместо това протакаме, ще поставим под съмнение това, за което се застъпва Америка, както и силата и единството на Европа, която се изгражда пред очите ни.
По БТА