Нобелистката Светлана Алексиевич се очертава като мощен глас в подкрепа на беларуските протести

Светлана Алексиевич пред Следствения комитет на Беларус. Снимка: видеокадър

Стиснала китка цветя в ръката си и обградена от свои ръкопляскащи почитатели, най-популярната беларуска писателка издигна мощен глас в подкрепа на опозицията срещу президента Александър Лукашенко, въпреки че досега тя избягваше да се наема с лидерска роля.

Светлана Алексиевич, която спечели Нобеловата награда за литература през 2015 г., като цяло странеше от светлината на прожекторите и през дългото управление на Лукашенко години наред живя в изгнание. Но откакто избухнаха вълненията след изборите на 9 август, тя започна да изразява по-гласовито своята позиция.

След като силите за сигурност биха протестиращите и арестуваха хиляди, за да потушат масовите протести и стачки, 72-годишната Алексиевич заяви, че не е могла да устои на желанието да се намеси.

„Ако бях по-млада и не бях болна, тогава може би (щях да участвам по-активно). Но дори и сега ще помагам с всички сили. Не мога обаче да застана начело на движението, защото вече нямам необходимата за това физическа и духовна сила“, каза тя на 12 август пред радио „Свобода“.

Въпреки всичко Алексиевич се съгласи да подкрепи Координационния съвет, създаден от опозицията след изборите, които Лукашенко беше обвинен, че е манипулирал, за да продължи 26-годишното си управление.

Беларуският президент отрича да е имало изборни фалшификации и определи създаването на съвета като незаконен опит да бъде завзета властта. Миналата седмица двама водещи членове на съвета бяха хвърлени в затвора, а в сряда Алексиевич беше призована като свидетел по наказателно дело срещу съвета.

Тя се възползва от случая, за да прикани света, най-вече Русия, да се намеси и да доведе Лукашенко на масата за преговори и разкритикува полицейското насилие срещу протестиращите, „когато направиха хората на кайма“.

Цветята, които тя държеше, бяха със символично значение: протестиращите образуваха живи вериги и носеха цветя, които понякога оставяха в краката на служителите на силите за сигурност.

„Нейното участие в съвета със сигурност е неочаквано. Това си е истинска политика, а тя винаги е избягвала политиката“, каза политическият анализатор Валерий Карбалевич.

„Тя винаги е била на мнение, че на художествено-творческата интелигенция не й е мястото на барикадите. Но сега това се промени. В страната има революция, везните се клатят и дори най-малката промяна в тежестта може да ги наклони в едната или другата посока“.

Появата на Алексиевич на опозиционната сцена става факт в момент, когато повечето от опонентите на Лукашенко са или в затвора, или в изгнание, по-специално Светлана Тихановская, която зае мястото в предизборната кампания на хвърления в затвора неин съпруг, но след това избяга в Литва.

Сред опозиционните фигури в изгнание са и Валерий Цепкало, бивш посланик във Вашингтон, и Андрей Санников, който беше хвърлен в затвора, след като през 2010 г. се опита да се кандидатира срещу Лукашенко.

Николай Статкевич, който изкара пет години зад решетките, след като също се кандидатира срещу Лукашенко през 2010 г., отново беше арестуван.

Алексиевич се прочу с книгите си, описващи суровия живот в бившия Съветски съюз и в годините непосредствено след разпадането му чрез интервюта с хора, които са преживели бурните събития от онова време.

През 80-те нейният документален стил на писане става популярен, но хуманистичните и емоционални разкази за съдбите на хората, омотани в големите исторически събития, я правят неудобна за властимащите.

Една от най-известните й книги „Войната не е с женско лице“ излиза от печат в цензуриран вариант. Съветските власти намират творбата за подривна и принизяваща победата на Червената армия във Втората световна война.

Заради критичното си отношение към управлението в Беларус Алексиевич живя в изгнание в Италия, Франция, Германия и Швеция.

След като през 2011 г. се завърна в родината си, тя гледаше да стои настрана от политиката.

Напрежението, породило протестите, тлееше още отпреди изборите предвид негодуванието срещу подхода на Лукашенко към коронавирусната пандемия, която той нарече „психоза“, която може да бъде излекувана с пиене на водка и каране на трактори.

Алексиевич сравни поведението на властите с потайността и отричането при реакцията на съветското правителство на ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г., събитие, тематизирано в една от нейните книги.

Когато през юни беше арестуван Виктор Бабарико, бивш банкер, смятан за най-силния кандидат на опозицията срещу Лукашенко, тя лично ходатайстваше за неговото освобождаване. А когато протестите избухнаха, тя открито призова Лукашенко да се оттегли.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.