През островите към историята

Защо Курилските острови са обречени да останат "спорни територии"

Курилският остров Кунашир. Снимка: Дмитрий Медведев

Японският премиер Шиндзо Абе, политическият дълголетник на Япония, подаде оставка заради здравословни проблеми. Той изрази съжаление, че не е успял да разреши териториалния спор с Русия. Старши научният сътрудник в Института за международни изследвания на МГИМО към МВнР на Русия Алексей Токарев обяснява защо Курилските острови са обречени да останат „спорни територии“ за което и да е японско ръководство и суверенна територия за развитие – за Русия.

Пиша тази статия, гледайки към Япония. От руския остров Кунашир до японския Хакайдо през Пролива на измяната са 20 км. Ако си мислите, че най-далечната точка от Москва е Анадир или Петропавловск Камчатски, са ви „измамили“ Герардус Меркатор и неговата карта. В Русия няма нищо, което да е далеч от фара на Шпанберг на Шикотан. До Москва оттук са 7137 км по права линия.

Според декларацията от 1956 г. след сключване на мирен договор ние, „откликвайки на желанията на Япония“, доброволно й предаваме островите от архипелага на Малките Курили (с най-голям остров Шикотан). През 21 век Русия неведнъж е потвърждавала, че признава действието на документа. Но японците искат да получат още два острова – Итуруп и Кунашир, които няколко пъти са сменяли суверена си. Сключването на мирен договор ще означава, че Япония ще получи архипелага на Малките Курили (на японски Хабомаи), а Кунашир и Итуруп завинаги ще останат под руско знаме.

Няма никаква документална основа да се обсъжда предаването на Итуруп и Кунашир, нещо повече – именно тези два острова правят Охотско море вътрешно за Русия с произтичащите от това геополитически и риболовни предимства.

Итуруп е отделен от съседните острови от проливите на Фриз и на Екатерина, които не замръзват и са врата към океана за Тихоокеанския военноморски флот на Русия. На Итуруп се намира и уникално находище на рений. Дядото на сегашния японски премиер през 1960 г. сключи със САЩ договор за сигурност, допускащ възможността за разполагане на военен контингент на територията на Япония. С други думи, предаването на островите е потенциално разширяване на американското военно присъствие близо до нашите граници. Затова е логично, че през януари 2019 г. руският външен министър Сергей Лавров поиска от Япония гаранции за неразполагане на американски бази на Малките Курили.

Шиндзо Абе някога обеща на гроба на баща си, че ще положи всички усилия за връщане на „северните територии“. Той не излъга. Броят на срещите на Абе-син с руския президент Владимир Путин счупи всички рекорди. Те говориха за съвместна икономическа дейност. Но позицията на Русия не се промени. Тя остава твърда, максимално открита и ясна: сключване на мирен договор, признаване на руския суверенитет над целите Южни Курили, доброволно предаване на Малките Курили. Итуруп и Кунашир са рядък случай, когато може да кажем „никога“.

Как самата Русия управлява Курилите? На островите е лесно да видят признаците на разруха.

В полуизоставеното военно градче Горное по стените на сградите със зеещите дупки на прозорци без дограма висят подигравателно звучащите плакати „Нека винаги да има слънце!“. Местните разказват, че през 2005 г. на прелитащия над селището министър на отбраната Сергей Иванов му отговорили в хеликоптера: „Там не живее никой“. И министърът се ограничи до посещение на летището „Буревестник“, където предложи да се открие интернет кафене за войниците.

В заливите на Итуруп, Кунашир и Шикотан, където могат да влизат кораби, ръждясват заседналите в плитчините съдове, замърсявайки брега с изтичащото от тях гориво. Куполът на фара на Шпанберг е рухнал.

В рубката на заседнал кораб от проект 10410 на бреговата охрана в Малокурилския залив сред изкривено оборудване на пода се въргаля брой на в.“Комерсант“ от 29 септември 2014 г. Сградата на храма в бившия киноклуб в Южнокурилск скоро ще се срути. И ако си представим, че някой руснак се е родил и е израснал в село Крабозаводское на Шикотан или Головнино на Кунашир и не е пътувал никъде, значи е виждал асфалт само на кино.

Според федералната целева програма „Социално-икономическо развитие на Курилските острови“ през 2020 г. на Кунашир ще построят 8 км нови пътища, а през 2021 г. – 16 км. Както и на Итуруп тук работи ново летище: островите са свързани и помежду си, и през Сахалин с континента чрез авиация и кораба „Игор Фархутдинов“. Новичък хеликоптер Ми-8 с надпис „Правителство на Сахалинска област“ и кремав салон за 3100 рубли показва изумрудените склонове на курилските вулкани, като същевременно служи за обществен транспорт по маршрута Курилск – Южнокурилск. Нови училища, спортни зали, басейни, хотели, къщи за граничарите, църкви, заводски цехове и магазини постепенно изместват бараките. В Курилск на Итуруп има отличен скейтпарк за младежите и сграда на районната болница на нивото на богат областен център.

Общественият транспорт на Кунашир е от новички „Урали“ и „Газели“. Към Головнино правят асфалтов път. Малокурилское е най-отдалеченото от столицата селище в страната, което прилича на голям строеж, където постоянно се движат самосвали, а звукът от багерите заглушава чайките. Шофьорите от Крабозаводск чакат асфалт догодина. Пространството на флага и танка, което малко се е променяло от 1946 г., постепенно се превръща в руска територия, където живеят хора, имащи достъп до обществени блага.

Да, японските старци, ридаещи над развалините на къщите си, които ги накараха да напуснат през 1946 г., будят искрено съчувствие. Има и руснаци, които се надяват, че ще дойде Япония, която ще им плати, и затова не продават апартаментите си на Курилите, а изчакват. Но мнозинството тук по принцип не разбира въпроса : „Искате ли Москва да върне островите?“. Те не възприемат себе като обект на пазарлък, а като субект на живота на островите, отделени от море от родината им – Русия.

И последно, има още една причина за запазване на суверенитета на Русия над островите, която, както ми се струва, на практика никъде не се споменава. Да припомни, че изтъкнатият руски държавник Сергей Вите, сключвайки Портсмутския мирен договор с Япония, подписан през 1905 г. след поражението на Русия във войната, е постигнал повече от очакваното, но все пак е влязъл в историята като Граф Полусахалински. Така че руското ръководство, решавайки въпроса за островите, винаги ще мисли за това, като какво ще влезе в учебниците по история.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.