Българското вино намалява, и износът намалява, а рафтовете все по-пълни

Специализиран магазин за вино с голям избор вина, които започват от 10 лв. нагоре за бутилка. В България подобни магазини се броят на пръстите на ръцете. А избите, които продават такива вина са повече от тези магазини. Повечето вина в бутилки се продават в супермаркети. Снимка: Уайншоп

Рафтовете в магазините все повече се препълват с нови и нови марки българско вино. Това създава илюзия, че българското винарство върви нагоре. Истината обаче е, че в България и количествата вино и площта на лозята намаляват от година на година.

Докато правителството тръби за успехи в икономиката, традиционни поминъци в България като винарство, животновъдство и др. се свиват все повече (освен лозя и вино, намаляват прогресивно и крави, овце, кози и др.).

След 30 години свободен пазар и наливане на пари по САПАРД, после и от еврофондове във лозарството и винарството, износът на българското винарство се свежда в пари до около 35 млн. евро годишно. За сравнение Австрия изнася годишно вина за около 160 млн. евро. С Италия и Франция да не се сравняваме, че разликите са в стотици пъти.

А е било време към края на 70-те години и началото на 80-те, когато България е изнасяла към 500 млн. бутилки вино годишно (300 млн. само за бившия СССР, 40 млн. бутилки за Великобритания). Нареждала се е на второ и трето място след Франция и Италия по износ на вино на човек от населението, години наред в челната петица на страните износителки на вино по количество.

Онлайн изданието за вино „Уайнфоли“ неотдавна пусна статия със заглавие „Българското вино се завърна“, имайки предвид успехите на българските вина в последните години. В статията се припомня, че България е била голям износител на вино. Само че похвалата сега за завръщането е за вина от бутикови изби в малки серии по 5-10 хил. бутилки, които почти не се изнасят, а и на вътрешния пазар едва се продават. Но правят добро впечатление на винени журналисти и туристи, които идват от чужбина на обиколка у нас.

Сега, като обем българският износ на вино се е свил от около 50 млн. литра през 2013 на около 30 млн. литра през 2019 – тоест до годината преди сегашната криза (данните са на НСИ). Това е намаление на обема с 40% за 6 години. Същевременно данните на земеделското министерство претендират, че са изнесени 60 млн. литра през 2019 г. А според годишните доклади на земеделското министерство от 2009 и 2019 г. площта на лозята в България е спаданала от 100 873 хектара през 2008 т. на на 53 787 хектара през 2018 г., тоест с 47%.

Кое е вярното? В правителството или в статистиката?

Ако кажеш на български винопроизводител или човек от този бранш, че данните на статистиката са за износ на 30 млн. литра годишно, той вдига рамене и се чуди кой и откъде ги изнася тия количества. Според повечето винари износът е много по-малък, те си знаят капацитетите на отделните изби и винпроми.

Българското вино е непознато в повечето европейски страни. Дори в Германия изчезна от рафтовете – страна, в която в миналото годишно са продавани по около 30 млн. бутилки българско вино. Сега там като питаш за българско вино, те водят на рафтовете с македонско и румънско (виж тук).

Откъде все пак е износът?

Същевременно вносът на (наливно) вино в България (главно от Македония, Италия, Франция и Молдова) е нараснал от 26 млн. литра на 36 млн. литра за същия период – 2013-2019 (данни пак на НСИ). Това вносно наливно вино се бутилира тук или се прави реекспорт, правят се и купажи с български вина.

Експерти от чужбина сочат, че България е едно от най-добрите места за традиционните сортове Каберне совиньон и Мерло. Те са водещите в червените вина и по света, и у нас. Въпросът е – като имаме този тероар, такива климатични условия и възможности, защо нашите вина не се изнасят и не са популярни по света като чилийски, аржентински, австралийски и др.?

Българските условия са оценени от чужбина и у нас вече има няколко изби изцяло чужда собственост, на чужди инвеститори.

Иначе няма технологични пречки за винарството у нас. Бъчвите, в които отлежават някои от най-добрите български вина са от френски или американски дъб, лозите са от френски и италиански пепиниери (разсадници). Препаратите за винопроизводство, които се използват, са от няколко световни производители. Технологиите в модерното винопроизводство вече са унифицирани по цял свят. Тоест, няма недостъпни неща за българския винопроизводител откъм технологии. А природата е дала най-добри условия.

Пречките очевидно с в неспособността на българите и неадекватна политика на правителствата.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.