Възходът на Китай поставя много неизвестни пред света

„Нека светът разбере мощта на Китай“ – пародийна реклама, дело на агенция в Гуанджоу. Снимка: данвей

През 20 век Япония на два пъти предизвика Запада – първо с милитаристичния си опит да стане имперска сила, а след това и като индустриална сила. Сега е ред на Китай да излезе на световната сцена.

Седемдесет и пет години след капитулацията на Япония във Втората световна война и 30 години след като нейният икономически балон се спука, възходът през 21 век на друга азиатска сила разтърсва статуквото. Също като Япония Китай влезе в челен сблъсък с утвърдилите се западни сили, които във все по-голяма степен възприемаха като заплаха нарастването на китайската икономическа и военна мощ. В отговор Китай, отново подобно на Япония, усеща, че Западът се опитва да ограничи неговия възход, като разпалва националистически чувства и сред обществото, и сред лидерите.

Само че глобалният пейзаж се е променил – вече е постколониален, освен това с ядрени държави, световни институции и много по-силна икономическа взаимосвързаност.

Целите на Китай са подобни на тези на Япония – да установи контрол върху непосредствените си съседи и да осигури ресурси за икономическия си растеж, но средствата са различни. Вместо да налага пряк контрол чрез военна намеса, Китай разчита на икономически примамки, културно влияние и постепенно укрепване на въоръжените си сили, за да засили позициите си.

Останалата част на Азия наблюдава със смесица на опортюнизъм и боязън, като гори от желание да се облагодетелства от инвестициите на Китай и търговията с него, но в същото време се опасява от размерите и силата му и от все по-големите му териториални претенции. Тъй като е много по-голям от Япония и с 10 пъти повече население той има по-голям потенциал да влезе в сблъсък с утвърдените свръхсили.

В една друга ера, когато слънцето никога не залязваше над Британската империя, все по-силната Япония се стремеше да се включи в лигата на западните колониални сили, нападайки и окупирайки Китай и няколко страни от Югоизточна Азия, в повечето случаи по много жесток начин.

Преди 75 години Япония официално подписа акта на капитулацията си на борда на американски кораб „Мисури“, а имперските й амбиции бяха разбити от двете атомни бомби на САЩ, изравнили със земята два града и възвестили началото на ядрената ера. Вчера китайските лидери отбелязаха годишнината от края на войната с кратка и тържествена церемония в музей в памет на воювалите с Япония.

Впоследствие Япония влезе в противоборство с търговските си партньори от Франция до САЩ и се възроди като втората по големина икономика след Втората световна война. Тя бе обвинявана, че автомобилите, стоманата и битовата електроника, които произвежда са виновни за увеличаващата се безработица в индустриалния Запад.

Когато през 80-те години тези търкания достигнаха своя връх, Китай експериментираше с реформи в пазарен стил. Четири десетилетия по-късно Япония остава богата, но стагнирала, а Китай е втората по големина икономика и е въвлечена в търговска война със САЩ.

И отново, подобно на Япония, Китай е обвиняван, че краде технологии и не спазва обещанията си да отвори своите пазари, докато се бори да бъде конкурентен в различни индустрии – от производство на електромобили до модерно медицинско оборудване.

Но по-важното е, че управляващата Китайска комунистическа партия се опасява, че еднопартийната система никога няма да бъде приета от Запада, казва Ричард Хейдарян, филипински анализатор, който е писал много за съперничеството САЩ-Китай в Тихоокеанския регион. Това поражда „усещането, че каквото и да правят те, Западът винаги ще гледа на тях като на заплаха“ и ще се стреми да ограничи или саботира възхода на Китай, казва той.

Вземете инициативата „Един пояс, един път“, която е достигнала до задния двор на САЩ в Латинска Америка и е възприемана от Запада като гамбит за засилване на китайското влияние в чужбина. Или Южнокитайско море, където самолетоносачи от американския боен флот парират Китай, който от своя страна се чувства обкръжен от военните бази на САЩ от Южна Корея до Гуам.

„В крайна сметка най-важното наследство от войната в Азия е трайният отпечатък от мощта на САЩ“, както военен, така и икономически, казва бившият американски дипломат Минтаро Оба.

Не е ясно как тези разногласия ще се развиват през 21 век. Това че и Китай, и САЩ могат да се плашат взаимно с ядрени оръжия поне донякъде е спирачка пред мисълта за започване на война. По-големият риск е двете най-големи въоръжени сили в света да се въвлекат в ограничен конфликт, може би по невнимание, например заради Тайван – самоуправляващия се остров, който Китай смята за своя територия, а САЩ снабдяват с оръжия.

В икономическо отношение САЩ и някои други страни оказват натиск върху компаниите да намалят зависимостта си от Китай. Администрацията на Тръмп издига прегради пред китайски технологични компании – от телекомуникационния гигант „Хуавей“ до много популярното мобилно приложение за видеоклипове ТикТок – и убеждава съюзниците си да сторят същото.

Но за мнозина скъсването с Китай с неговите ефикасни фабрики и огромен потребителски пазар би било трудно и скъпо. В Китай се сглобяват най-много смартфони, персонални компютри и други електронни продукти за „Епъл“, „Дел“ и други марки. Неговият разрастващ се пазар е от ключово значение за чуждестранните автомобилостроители и други индустрии, докато търсенето в Америка и Европа е непроменливо.

„Просто не е било възможно Япония да се съизмерва със Съединените щати, даже в Тихоокеанския регион“, казва Хейдарян. „Това, което много отличава Китай, е неговият размер, който му дава паритет със САЩ, какъвто Япония никога не е имала“, добавя той. Това прави от Китай – все едно дали ще има военен конфликт, или не – потенциално по-страховит съперник през предстоящите години.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.