Русия: Съветът за сигурност се превръща в ново Политбюро

Владимир Путин на видеозаседание на Съвета за сигурност. Снимка: официален сайт

През последните две седмици президентът на Русия Владимир Путин на два пъти свика националния Съвет за сигурност, с който обсъди положението в Беларус. В интервю за (водещия на телевизия „Росия 24“, б. пр.) Сергей Брильов той заяви, че силовият резерв, формиран в помощ на Александър Лукашенко – и по негова молба, ще се използва само ако ситуацията в съседната държава „излезе извън контрол“. Засега по думите на Путин това не е станало и решенията трябва да се вземат с диалог между гражданите и властта.

Протестите в беларуските градове обаче продължават и става съвсем очевидно: „излизането на ситуацията от контрол“ е въпрос на интерпретация. За нормалните демократични общества и държави хиляди хора на улиците са признак, че социалният организъм живее нормално. Ако протестиращите не палят и не преобръщат коли, ако не нападат полицията, няма нужда от никакви допълнителни мерки, камо ли от „силов резерв“. За все още до голяма степен постсъветска Беларус с нейния управляващ режим масовите митинги и шествия са форсмажорно събитие. Трудно е да се предскаже в кой момент Лукашенко ще реши, че е време да натисне по-силно – използвайки за целта руска помощ.

Москва, естествено, си поиска пауза за интерпретация и подкрепата за Лукашенко бе един от възможните сценарии. Което също наложи хитроумни интерпретационни обрати. Например арестът на 32-ма руски граждани в Беларус малко преди президентските избори според версията на Путин трябва да се разглежда като резултат от провокация на украински и американски тайни служби. Тоест, каквото и да говорим за диалога между граждани и власт в Беларус, в руските властови коридори всички събития там се възприемат вече през обичайната призма: конфликт на Русия (и Беларус) със Запада, износ на оранжеви революции, разклащане на геополитическата лодка.

Такава е интерпретационната матрица, в която живее и действа консервативно-силовата група от руския управляващ елит. В представите й (бившият президент на Украйна, б. пр.) Виктор Янукович през 2014 г. не се е държал достатъчно твърдо или по-скоро не е бил достатъчно последователен в твърдостта си. Лукашенко пък според руските силови шефове върши всичко както трябва. За тях е разбираем и близък държавният модел, отстояван от беларуския президент. Те биха искали да затвърдят и циментират същия модел и в Русия, защото никой друг не им гарантира властта, с която разполагат днес. Силовите шефове явно системно са подтиквали Путин да подкрепи Лукашенко, тяхната интерпретация на събитията е взела връх, а алтернативните сценарии не са се сторили достатъчно сигурни на руския президент. Бойци от руските силови структури ще се появят в Минск само ако Лукашенко „изгуби контрол“ над ситуацията, но там вече е стоварен журналистически (сиреч интерпретационен) десант от медии, близки до Кремъл.

Западът и най-вече ЕС не призна резултата от изборите в Беларус, там готвят санкции срещу Лукашенко. Подкрепи ли го пряко Москва, тя самата ще рискува да й наложат нови ограничения. Това може да стане проблем за руската икономика, особено с оглед пандемията. Но силовите шефове най-вероятно не виждат тук проблем лично за себе си. Напротив, така виждат те естествената среда, в която съществуват, командвайки всички процеси. Движението към нов конфликт със Запада, поредната смяна на социално-икономическия с външнополитически дневен ред – всичко това легитимира фактическото превръщане на федералния Съвет за сигурност в основната структура, осъществяваща власт в Русия. Това всъщност е ново Политбюро, в което доминират силовите шефове – решенията му определят и вътрешната, и външната политика на Руската федерация, директно влияят върху икономиката, гаранциите за права и свободи, интерпретацията на реалността. Един от най-консервативните сценарии за развитие на политическата система в Русия.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.