Пет причини мирните споразумения на Израел с ОАЕ и Бахрейн да са от голямо значение

Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху. Снимка: от в екрана

Делегации на високо равнище от Израел и Обединените арабски емирства подписват постигнато с посредничеството на САЩ историческо мирно споразумение в Белия дом днес. Бахрейнският външен министър ще присъства на събитието и ще подпише отделно споразумение за нормализиране на отношенията с Израел, което беше обявено от президента Доналд Тръмп миналата седмица. Ето защо тези споразумения са важни.

1. Държавите от Залива виждат възможности за търговия и сътрудничество.

Споразумението е от полза за амбициозните емирства, които се оформиха като военна сила, а и като място за правене на бизнес или прекарване на ваканция.

Изглежда американците са помогнали да се сключи сделката с обещание за усъвършенствано въоръжение, за които ОАЕ досега можеха само да мечтаят. То включва стелт изтребителя Ф-35 и самолета ЕА-18Г „Гроулър“ за електронна война.

ОАЕ са използвали вече добре въоръжените си войски в Либия и Йемен. Техният най-сериозен потенциален враг обаче е Иран, от другата страна на Залива. Израел и САЩ, а също и Бахрейн, споделят подозрителността на ОАЕ към иранците. До 1969 г. Иран твърдеше, че Бахрейн е част от неговата територия. Сунитските управници на Бахрейн освен това гледат на неспокойното си шиитско мнозинство като на потенциална пета колона на Иран.

И двете държави от Залива вече поддържаха връзки с Израел, без много да го крият. Те с нетърпение очакват да търгуват открито – високотехнологичният сектор на Израел е един от най-развитите в света. Когато няма пандемия от Ковид, израелците са запалени туристи, които с удоволствие ще обикалят пустините, плажовете и моловете на Залива. Това отвсякъде си е полезно за бизнеса.

2. Израел намалява регионалната си изолация.

Нормализирането на отношенията си ОАЕ и Бахрейн е истинско постижение за израелците. Премиерът Бенямин Нетаняху е привърженик на стратегията, която за пръв път беше описана през 20-те години на миналия век като „Желязна стена“ между еврейската държава и арабите.

Идеята е, че силата на Израел в крайна сметка ще накара арабите да осъзнаят, че единственият им избор е да признаят съществуването му.

На израелците не им е приятно да са изолирани в Близкия изток. Мирът с Египет и Йордания никога не е бил „топъл“. Те може би са по-обнадеждени за бъдещите отношения със страни от Залива, които се намират далече от Ерусалим и окупираните територии.

Укрепването на съюза срещу Иран е друг голям плюс. Нетаняху гледа на Иран като враг номер едно на Израел и е сравнявал лидерите му с нацистите. След първоначалните си възражения към евентуална оръжейна сделка с ОАЕ той вече мълчи по въпроса.

Нетаняху е и под натиск заради воденото срещу него дело за корупция, което може да го вкара в затвора. Справянето му с пандемията от коронавируса започна добре, а след това сериозно се влоши. Противниците му организират ежеседмични митинги пред резиденцията му в Ерусалим. Какъв по-подходящ момент за една церемония в Белия дом.

3. Доналд Тръмп отчита постижение във външната политика.

Сделката работи на няколко нива за президента на САЩ. Тя дава силен тласък на стратегията му на максимален натиск върху Иран. Тя е и полезно доказателство, особено в изборна година, в подкрепа на хвалбите му, че е най-добрият преговарящ в света.

Всяко негово действие, което е от полза за Израел, по-точно за правителството на Бенямин Нетаняху, се приема радушно от гласоподавателите християнски евангелисти, които са важна част от електората му.

Антииранският съюз „Приятели на Америка“ би трябвало да работи по-гладко, ако арабите от Залива могат открито да показват отношенията си с Израел, вместо да ги крият.

„Сделката на века“, както я кръсти Тръмп, за мир между Израел и палестинците няма шансове за успех. Обаче „Авраамското споразумение“, както е известно споразумението между Израел и ОАЕ, значително променя баланса на силите в Близкия изток и се представя от администрацията на Тръмп като голямо постижение във външната политика.

4. Палестинците се чувстват предадени.

За пореден път палестинците завършват състезанието последни. Те осъдиха Авраамското споразумение като предателство. Новото споразумение нарушава отдавнашния арабски консенсус, че цената на нормалните отношения с Израел е палестинците да получат независимост.

Сега обаче Израел публично установява отношения с арабски държави, а палестинците все така страдат под окупация в Източен Ерусалим и на Западния бряг, както и в ивицата Газа, която на практика е един открит затвор.

Престолонаследникът на Абу Даби принц Мохамед бин Заид ал Нахаян, който де факто е управникът на ОАЕ, казва, че цената на сделката е съгласието на Израел да спре да анексира големи части на Западния бряг.

Но премиерът Бенямин Нетаняху сякаш вече се беше отказал от това намерение, поне временно, поради огромния международен натиск. Емирствата му дадоха изход от тази неудобна политическа задънена улица.

След като и Бахрейн се присъедини към споразумението, палестинците ще се разтревожат още повече. Това никога нямаше да се случи без одобрението на Саудитска Арабия. Саудитците бяха авторите на арабския мирен план, в който се настояваше за палестинска независимост.

Статутът на крал Салман като пазител на двете най-свети за исляма места му дава огромен авторитет. Малко вероятно е той внезапно да признае Израел. Неговият син и наследник, Мохамед бин Салман, може да е по-сговорчив.

5. Иран се сдоби с ново стратегическо главоболие.

Споразумението беше енергично осъдено от иранското държавно ръководство. Това е нещо повече от реторика. Авраамското споразумение постави иранските лидери под допълнително напрежение. Санкциите на президента Тръмп вече причиняват реални икономически проблеми. Сега те си и имат и стратегическо главоболие.

Военновъздушните бази на Израел са далече от Иран. Тези на ОАЕ са на другия бряг на Залива. Това би било от изключително значение, ако отново се заговори за въздушни удари по ядрените обекти на Иран.

Израел, САЩ, Бахрейн и ОАЕ имат редица нови варианти. Иранците виждат как пространството им за маневриране намалява.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.