Десет години на власт. Може ли пандемията да свали Орбан?

Виктор Орбан и Бойко Борисов при оградата на българо-турската граница. Снимка: видео кадър

Унгарската компания за търговия с автомобили „Реалсистема“ (Realszisztema) отлага плановете си за изграждане на сервизен център и склад на стойност 1,7 млн. долара. Компанията за авточасти „Ей Джи Си Глас-Унгария“ (AGC Glass Hungary) също се отказва от амбициите си за разширяване, пред лицето на бъдеще с по-малко работници и спадащи продажби.

Двете компании са част от автоиндиустрия, която доскоро бе двигател на силна унгарска икономика и сектор, с който премиерът Виктор Орбан се гордееше като свидетелство за успешното си лидерство на нацията.

„Реалсистема“ и някои други унгарски компании преживяха първата вълна на пандемията от КОВИД-19 доста добре. Сега обаче те се подготвят за втора вълна, която внася ново усещане за несигурност в бизнес плановете им и чиито икономически последици се очаква да продължат и през 2021 г., че и отвъд.

Влошените перспективи пред Унгария може да се окажат най-голямата заплаха за продължаващото вече десетилетие управление на Орбан, докато той се готви да се яви на парламентарни избори през първата половина 2022 г.

Орбан, чиято декларирана цел е да превърне страната си в „нелиберална демокрация“, си спечели критики в чужбина заради антиимигрантската си реторика и радикални реформи и обвинения в авторитарност от Европейския съюз, които той отхвърля.

Въпреки това Орбан се радва на трайна популярност в страната си, спечелвайки три поредни мандата, с което стана най-дълго управляващият посткомунистически лидер в Унгария, и неведнъж е показвал способността си да изведе десетки хиляди привърженици на улицата. Той обаче винаги е разчитал на икономиката като основен инструмент за печелене на гласове, например чрез силна финансова подкрепа за семействата, и се хвали с ролята си за развитието на индустрии като автомобилната и за израстването на обширна система от доставчици около автомобилните заводи.

„Една от главните причини привържениците на Орбан да подкрепят партията му ФИДЕС е икономическата ѝ легитимност, усещането, че е способна да води компетентна икономическа политика“, казва Андраш Биро-Над, политически анализатор в унгарския мозъчен тръст „Политически решения“ (Policy Solutions, Politikai Elemzo Intezet)..

През последните години премиерът многократно е заявявал, че унгарската автомобилна индустрия е на път да се превърне в регионален хъб. През юни тази година, когато изглеждаше, че страната успешно се е справила с пандемията от КОВИД-19, той дори произнесе хвалебствена реч в автомобилен завод.

„Ние сме в цитаделата на унгарската промишленост. Този завод е гордостта на унгарската индустрия“, каза премиерът и допълни: „Намираме се на важен етап от развитието на националната икономика“.

Въпреки това и този сектор, и цялата икономика изглеждат по-уязвими, без сигурност за бъдещето, потенциално лишавайки премиера от ключово изборно предимство. Миналата година икономиката отбеляза ръст от почти 5 процента на годишна база, а процъфтяващият автомобилен сектор увеличи продукцията си с над 10 процента. Тази година икономиката се сви с 13,6 процента през второто тримесечие – най-големият спад в Централна Европа, и не се очаква да се възстанови преди 2022 или 2023 г. Близо 200 000 души са изгубили работата си. Междувременно продукцията на автомобилния сектор намаля с над 24 процента през първите седем месеца на 2020 г.

Властите предупреждават за втора вълна на инфекции към края на годината и компаниите са разтревожени. „Ей Джи Си Глас“ например очаква оборотът ѝ идната година да бъде с 15 процента под равнищата от 2019 г.

„Размерът на „баницата“ в Европа ще бъде по-малък, а конкуренцията за всяко парче – по-голяма“, казва директорът за човешките ресурси на компанията Михай Гибер и допълва: „Ако половината завод бъде поставен под карантина, няма да можем да задоволим исканията на клиентите“.

Засега партията на Орбан ФИДЕС води в социологическите изследвания и не е ясно колко дълго ще продължи отрицателният ефект върху унгарската икономика от коронавируса, и дали избирателите през 2022 г. ще обвинят него за икономическите последици от пандемия, която се случва веднъж на век, според политическите анализатори. Те са убедени обаче, че твърдата позиция на Орбан за имиграцията, която досега беше важен фактор за изборния му успех, едва ли ще доминира в дневния ред както в миналото.

„Социалните аспекти на справянето с икономическата криза ще станат ключови в предстоящия период, сиреч ако хората започнат да обвиняват правителството за влошаването на финансовото си положение“, каза Биро-Над от „Политически решения“.

Тримесечната спасителна програма на Орбан изтече миналия месец и няма признаци, че правителството ще я възобнови, предвид прогнозния бюджетен дефицит от 7-9 процента от БВП. Централната банка вече е изчерпала повечето си монетарни инструменти.

„Трябва да сме готови, че ново влошаване на перспективата може да стане пословичната „последна сламка, счупила гърба на кабилата“ за много участници в икономиката“, заяви заместник-управителят на банката Барнабаш Вираг на пресконференция миналата седмица.

„Възможно е досега те са се стараели да запазят служителите си, но сега са принудени да правят съкращения,може да са успявали да обслужват заемите си, но сега изпадат в неплатежоспособност или отлагат инвестициите“, поясни той.

Всяка компания, независимо голяма или малкя, се надява, че няма да се окаже един от тези участници.

„Реалсистема“, базирана близо до Будапеща, получи заем от 1 млрд форинта (3,3 млн долара) съгласно „пандемичната“ финансова схема на централната банка на стойност 5 млрд долара, и подобно на много други бизнеси го използва за рефинансиране на по-скъпи заеми. Въпреки това спестеното от лихви беше „изядено“ от данъка върху сектора за продажби на дребно, който беше използван за запълване на дупките в бюджета тази година.

Като тревожен сигнал за бъдещето едва една трета от стойността на заемите, взети от компаниите досега, е използван за инвестиции. „Ако чуждестранният туризъм не се възстанови, ако цели сектори на икономиката превключат на по-ниска скорост и чуждестранните компании не обновяват автомобилния си парк на всеки три години, това може да ни засегне“, смята инвестиционният директор „Реалсистема“ Петер Карай.

След няколко последователни преразгледани прогнози, правителството сега очаква икономиката да се свие с 5-7 процента тази година, най-лошият показател от съкрушителната изборна победа на Орбан през 2010 г насам..

Самият премиер тази седмица призна колко тежка е ситуацията. „Не можем да позволим на коронавируса да съсипе страната отново“, каза той, изключвайки възможността за още една карантина.

Някои икономисти обаче изразяват опасения от пика на пандемията напоследък – със стотици нови заразени, регистрирани дневно, от края на август насам, и с почти удвоен общ брой – над 15 000 души.

„Обезпокоително бързото разпространение на вируса в началото на септември не вещае нищо добро за пълноценното продължаване на възстановяването“, прогнозиратикономисти от „Райфайзен“.

Унгарците са станали по-песимистични относно икономиката през септември, установи проучване на мозъчния тръст GKI Economic Research Co., най-вече заради влошаващите се перспективите за заетост. Това обърна постепенен тренд на подобряване след главоломен срив през април.

„Чак в края на 2022 г. или началото на 2023 г. ще достигнем нивата на БВП отпреди кризата и бавното възстановяване ще произтича предично от трудовия пазар“, каза икономистът Петер Вировац от ING Bank.

„(Ще наблюдаваме) висока или растяща безработица, по-либерален пазар на труда, по-слаб растеж на заплащането на труда, потреблението също ще пострада“, добави той.

„Ей Джи Си Глас“ не планира никакво разширяване в обозримо бъдеще. Въпреки че е наела близо 80 души след отварянето на икономиката, броят на служителите остава под нивата отпреди КОВИД-19.

Михай Гибер се тревожи за наличието на работна ръка с нарастването на броя на инфекциите. „Ако ситуацията в училищата се влоши и се наложи някои родители да останат у дома с децата си, това ще засегне работната сила“, обяснява той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.