„Добро пожаловать“ в Сен Мориц

В разгара на зимата луксозните хотели и прескъпите бутици на швейцарския курорт са атакувани традиционно от руските милионери. Маниерите им не винаги са за предпочитане, но пък парите им са. А собствениците на хотели отдавна учат руски език.

Заради руските гости, които не си пестят парите, в Сейнт Мориц учат руски. Посетителите от Москва се славят с не много добри маниери, но надеждите на туризма са в тях. Снимка: смаркет.цх

Добро пожаловать в Сен Мориц! Или на български: „Добре дошли в Сен Мориц!“ От самото начало на зимата тук се виждаше, че сезонът в един от най-скъпите швейцарски курорти ще е добър. През ноември започнаха да се сипят първите дебели снежинки и милостиво запълниха ремонтните безумия в курорта. По пистите вече можеше да се кара (донякъде с помощта на оръдията за сняг), а това беше добра поличба. И когато местните вестници увериха, че международните политически знаменитости вече стягат куфарите, стана ясно, че сезонът най-малкото е спасен. Остана открит само един въпрос, който някои си задаваха изтръпнали, други с надежда, но повечето без да се набиват на очи: ще дойдат ли пак руснаците?

За руснаците в Сен Мориц се разказват много истории. За това, как преди няколко години нахлули в луксозните хотели, облечени в палта от норки, завладели на висок глас най-скъпите ресторанти и изпразнили, размахвайки долари, прекрасните бутици. Единственото изречение, което знаели на английски, било „How much?“ (колко струва), но това бил по-скоро риторичен въпрос. Руснаците купували всичко, стига да е достатъчно скъпо. По принцип това не пречело на никого.

Истории за ужасно младите любовници

Разбира се, колкото по-често се разказват, историите стават все по-интересни: за ужасно млади любовници, накичени с килограми бижута, за гуляи с шампанско до безсъзнание. Опустошени хотелски стаи (така казват камериерките), постоянно крещене по мобилните телефони (казва келнерът), червени ботуши “Прада”, комбинирани със зелени полички “Версаче” (по думите на една продавачка).

Швейцарската жълта преса само може да се радва на тези събития. Това не важи обаче за управата на Сейнт Мориц. Най-старите гости започнаха да бърчат носове. Хотелиерите пък набърчиха чела.

От автогарата до седалището на управата са само няколко крачки. Директорът на курорта Ханспетер Данузер е г-н Сен Мориц от 30 години. На ръкавелите му и на синьото му сако блести усмихнато слънце – емблемата на курорта. Според него проблеми с руснаците няма. “Те се приспособиха много бързо”, казва той и се усмихва. Според статистиката му руснаците съставляват по-малко от 10 процента от гостите на курорта, а през миналата година са били не повече от 4000. През януари тази година, за руската Коледа и Нова година, от Москва на летището в Замедан долитали един след друг частни самолети. Руснаците пристигали на тълпи, но не проявявали маниери на Рамбо. Само веднъж на полицията й се наложило да задържи един пиян руснак.

Входният билет за Сен Мориц е един: парите

“Ако някое място е пропито от глобализацията, това е Сейнт Мориц”, казва Данузер. Първоначално бизнесът тук се развива от англичани. В края на по-миналия век домакини били аристократите. След войната дошли германците и американците. Последвали ги гърците, италианците, шейховете. Накрая турците и индийците. По посетителите в курорта може да се определи в кой край на земята процъфтява икономиката. Защото входното билетче за Сен Мориц е едно: парите. Многото пари. Винаги е било така.

Късно вечерта, когато гостите стоят около отрупаните маси на приглушена светлина, барманът шепти зад излъсканите чаши: “Индийците са по-скоро натежали. Италианците са по-шумни.

Сейнт Мориц е прочут след световния елит с лукса и спокойствието. От идилията се възползват фамилии като Аниели, Гучи, Богнер, както и султанът на Бруней. Снимка: туратлас.ком

А арабите продължават да отказват алкохол. Обаче руснаците! Те винаги искат от най-скъпите марки. В Сейнт Мориц има винарски изби, големи колкото еднофамилни къщи. Гостите от Москва искат „Дом Периньон“ и „Шато Петрус“. И винаги плащат на момента.”
Виа Серлас свършва на малък площад – Schweizerhof (швейцарски двор). Пред хотела, между куфари и кутии, стои изрусена жена в ботуши “Прада”. Пищи в телефона си. Отсреща са прожекторите на външния бар на Café Hauser, където са ложите за Après-Ski.

Дорина Риди няма време за Après-Ski. Тя е собственичка на магазина на стотина метра по-надолу. Риди върши по-голямата част от работата сама, защото ако наеме продавачка, ще трябва да й намери и жилище. “Не е както по-рано, казва тя. Наемите са все по-високи, а продажбите – все по-лоши. Разбира се, че се надявам, че ще дойдат руснаците. Всеки се надява на тях”, продължава Риди. При нея пазаруват всякакви хора. Идват богати германци и италианци, както и наследствени аристократи. Веднъж дошъл и султанът на Бруней, който поискал да занесат покупките в хеликоптера му. “Но нищо, казва тя, не може да се сравни с гостите от бившия Съветски съюз. Те идват, гледат и пазаруват. На тълпи. Никога не искат намаление. Казват, че руснаците не знаят как да се държат. Обаче всички се радват на парите им.”

Сен Мориц е мястото на добрия стар капитализъм

“Без пари, казва Данузер, не става нищо. Тук горе не всички са равни. Но кога ли пък бизнесът е бил демократичен? Сен Мориц е мястото на добрия стар капитализъм.” Представителите на добрия стар капитализъм се скриха от света отдавна. Но не и в Сейнт Мориц, където идват Бисмарк, Богнер, Бурда, Аниели, Гучи… Далеч от шумотевицата, скрити в хотелите на Суврета, във вилите по тихите улички от другата страна на езерото. Те са членове на частни клубове, където парите не са достатъчни, за да бъдеш приет. В Сен Мориц има една сцена, останалото е зад кулисите. На сцената – в хотелите и на купоните – отдавна властва един господар – парите. И това е факт отпреди да дойдат руснаците.

Дорина Риди затваря магазина си и се отправя към другия, който е в Сен Мориц Бад и е за спортна мода. Там се чувства по-добре. “Кой знае дали ще дойдат толкова много руснаци, казва тя. Чух, че предпочитали Гщаад.”

Доскоро славата на нещо изключително, на място с много слънце и изобщо марката Сен Мориц беше достатъчна. В курорта вече знаят, че руснаците се ориентират по марките. Но московските милионери непрекъснато се оглеждат за нещо ново. В Швейцария, в Австрия, във Франция. Когато миналата година директорката по туризма в Кицбюел спомена израза “руска квота”, веднага трябваше да стане дума и за очакваните загуби. Защото и в други луксозни курорти вече знаят, че никой не харчи толкова много пари, колкото руснаците.

Да научиш руски заради гостите

В Сен Мориц е вече тъмно, а в открития бар на Café Hauser стоят няколко млади португалци и пият топъл пунш. Тъй като е рано за купоните, над една маса са се скупчили няколко напрегнати лица и гледат камара с листове. Те се борят с кирилицата и спрягат глаголи на глас. Наталия Хойер – учителката по руски от Петербург – обяснява: “Днес научихме шест глагола.”

От две години Наталия дава уроци в Сен Мориц и самата тя е изненадана от растящия интерес. Ученичката й Сабрина работи в бижутерски магазин, Ангела е на рецепцията в един хотел, Даниела е на един от лифтовете. Те искат да могат да разговарят с гостите си. “Руснаците са особени”, казва четвъртата ученичка Мариан, а останалите кимат в знак на съгласие. “Но нали си изкарваме хляба благодарение на тях.”

В ресторанта Waldhaus am See вече са готови агнетата на грил. Руснаците обичат агнешко. Клаудио Бернаскони, собственикът на заведението, съвсем скоро пътува до Москва. Много хотелиери от Сен Мориц са ходили там. По рафтовете на местната книжарница е пълно с книги на кирилица. В ски училището на разположение са 16 инструктори, които говорят руски. Не може да се каже, че Сен Мориц е неподготвен за сезона. Малко преди Нова година имаше още едно добре предзнаменование. Няколко души се заклеха, че видели горе на пистите над Корвилия един мъж с къса руса коса, който карал прекрасно ски. Владимир Путин.

Ханспетер Данузер също чул за това, но мисли повече за бъдещето. През следващия сезон вече няма да е директор, защото курортът ще се ръководи от туристическа организация за всички общини в Горна Енгадина. Но Сен Мориц е ангажимент за цял живот. Данузер ще пътува за Китай. Китайците построили St. Moritz City в провинция Шенжен и това може би ще доведе още повече китайци в Алпите.

Барманът казва, че китайците са много любезни. Но все пак предпочита тези, които носят повече пари.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.