Ковид-19: Азия става глобален център на следенето на населението

Лицево разпознаване. Снимка: видеокадър

Азия е станала глобален център за следене на хора и рискува сериозни нарушения на правото на личен живот, когато мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19 станат постоянни в много страни, предупредиха в сряда изследователи.

Индексът за право на личен живот (RPI), публикуван от британската консултантска компания „Вериск мейпълкрофт“ (Verisk Maplecroft), оценява 198 държави по нарушенията на личния живот – операции за масово наблюдение, съхраняване на лични данни, обиски в жилища и други нарушения. Според констатациите Азия е районът под най-голям риск от тези нарушения, като през последните години положението се влошава.

„Азия е регион, който рискува несъзнателно да изпадне в сериозни нарушения на правото на личен живот, що се отнася до използването на данни, придобити при мерките за наблюдение заради COVID-19“, каза София Назалия, анализатор по правата на човека във „Вериск мейпълкрофт“. Азиатските страни като цяло се представят по-зле от държавите в другите региони, каза по телефона за Фондация „Томсън Ройтерс“ базираната в Сингупур авторка на изследването Назалия.

Пандемията позволи на властите от Китай до Русия да засилят наблюдението и да потиснат свободата на словото, казват експерти по цифрови права. Много страни са затегнали граничния контрол и са наложили забрана за пътувания. Някои са засилили наблюдението чрез изкуствен интелект и голямо количество данни, бият тревога правозащитни активисти и експерти по защита на личните данни.

Сред най-слабо оценените азиатски държави в проучването на „Вериск мейпълкрофт“ са Пакистан, Китай, Мианма, Тайланд, Камбоджа, Индия и Филипините. В отговор на здравната криза с COVID-19 Китай предприе най-големите стъпки за проследяване на вируса чрез масово наблюдение, каза Назалия, като се позова на задължителните здравни мобилни приложения, станали постоянни, и на засиленото използване на технологии за лицево разпознаване.

„Какъв е смисълът да правиш постоянни тези приложения, ако няма нужда от това“, каза Назалия. Според нея „това е непропорционален отговор на заплаха, която определено вече не е толкова голяма, колкото е била“. Освен това властите в Китай са използвали за следене в горещи точки на COVID-19 дронове с гласови устройства, които летят над хората и са хокали всеки уличен в нарушение на антивирусния контрол, добави тя. Камбоджанските власти са въвели извънредни правомощия като неограничено наблюдение върху социалните мрежи за борба с „фалшивите новини“, като често мишени са критици на правителството, каза Назалия.

Индия – единствената демократична държава, направила под заплаха от затвор или глоба задължително инсталирането на мобилно приложение за проследяване на COVID-19 – също планира да въведе до 2021 г. национална база данни, което може да накърни правата на личен живот, се казва в доклада. В азиатските страни често няма адекватен контрол върху системите за масово наблюдение или законодателство в защита на личния живот, казват правозащитници.

Въпреки предизвикателствата повече правителства трябва да приемат закони за защита на личните данни и да ги прилагат, каза Назалия и добави, че бизнесът не трябва да пренебрегва въпроса за влошеното състояние на правата на личен живот, защото излага на риск своята репутация и независимост. „Първата стъпка, за да стане това, е натиск от гражданското общество за реална преценка какво трябва да се прави, когато се вглеждаме в технологиите, пробива в данни и личното пространство“, каза тя и добави: „Що се отнася до събирането на лични данни от правителството, трябва да има прозрачност за това как се използват данните, как се съхраняват и кой има достъп до вашите лични данни“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.