Кметът инж. Иванов и цензурата преди и след 10 ноември

Кметът инж. Иван Иванов (вдясно) открива къпалня „Мария Луиза“ в парка, юли 1939 г. Днешните демократични общинари с глас,уване в общинския съвет дадоха къпалнята и летния театър на дружество на мафиот номер 1 Георги Илиев, а след убийството му го купи Румен Гайтански- Вълка, който вдигна уставния капитал, вкара други акционери и разбърка дружеството така, че общината остана миноритарен акционер. И къпалнята, и Летния театър от 2005 г. седят затворени, използват ги за склад, частни партита и гаражи.

Имаше един писател Петър Славински. Преди 9 септември е бил секретар на кмета инж. Иван Иванов. Кметът е германофил, завършил в Германия и така да се каже активно подкрепящ силите на Оста „Рим, Берлин и Токио“. А Славински бил комунист. Но кметът го оценил и направил свой секретар. Направил го дори шеф на отдел „Култура” и главен редактор на тежкото списание „Сердика“, издавано по инициатива на кмета. Инж. Иванов си падал и по литература, пишел стихове. След една бомбардировка написал стихотворение и го публикувал в един от големите вестници:

„Нека падат тука бомби,

ще се крием в катакомби,

но ще победим“

…и т. н. в този дух.

Славински някъде по време на войната минал в нелегалност, и дори самият кмет му казал да спасява кожата.

След 9 септември Славински е първият кмет на новата власт, назначен временно (подобно се случи и след 10 ноември – назначени временни кметове). А инж. Иванов бил арестуван. Славински ходил да се застъпва за него в суматохата след 9 септември. Но Народният съд го осъдил като фашист – писал поздравителни писма до Хитлер, кръстил на негово име булевард в София (сега „Евлоги Георгиев“) и др. Така да се каже, кметът бил добре известен с позицията си.

Та Народният съд му дал първоначално доживотен, после намалили. Но още от самото начало кметът инженер минал на специален режим – денем ходи на работа в проектантско бюро, вечер спи в килията. Проектирал язовир Искър. Името му остава като главен инженер на язовира. После го помилвали и си довършил спокойно работата.

В края на соца постъпих като млад журналист на работа в списание София. Дойде 10 ноември 1989 г., дойде свободата и можехме да пишем каквото си искаме. За кмета инж. Иванов и преди това имаше публикации в списанието и тук-там, не беше съвсем „забранен”. Но някак се спестяваха всички подробности…

И един ден в редакцията на сп. „София“, някъде пролетта на 1990 г. дойде Петър Славински, над 80-годишен, и донесе спомени. В тях се разказваше и за кмета фашист как е работил със своя секретар комунист… Абе, спомени, написани от писател, по-скоро разказваше част от историята на София, не своята. Не могъл да ги публикува преди това, не върви по времето на комунизма да се каже всичко.

И ние ги подготвихме за печат, да излизат на части от брой в брой. Да, ама тогава в общината плъзнаха едни политкомисари да декомунизират. При нас се появи един брадат политкомисар (не че и аз не бях брадат, нищо против брадите), не му помня името. Той преглеждаше какво ще пуснем в списанието. И като видя спомените на Славински възкликна с един блясък в очите: „Ааа, това е първият кмет комунист, назначен след 9 септември“. Знаеше, човекът, чел беше. И ни спря спомените на Славински.

Така те не можаха да излязат преди 10 ноември, не можаха и след. Малко след това закриха списанието, а Славински умря. Не знам дали ги е дал някъде другаде. И кой знае къде са. И кого ли вече го интересуват тия неща.

Ей такива чокселямски работи, както казваше Радой Ралин.

БългарияИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.