Нов газопровод може да нажежи азерско-руското съперничество

Владимир Путин и Илхан Алиев. Снимка: официален сайт

Отношенията между Азербайджан и Русия, вече обтегнати от конфликта в Нагорни Карабах, могат да бъдат положени на допълнителен натиск от пускането по-късно тази година на газопровод. Той ще свие и без това намалените продажби на газ на Москва за Европа и Турция.

Южният газов коридор на стойност 40 милиарда долара ще черпи от азербайджанското гигантско поле „Шах Дениз 2“ в Каспийско море и има подкрепата на Европейската комисия, тъй като се стреми да ограничи зависимостта на Европа от руската енергия.

Той е подкрепян и от Турция, която застана на страната на Баку в най-смъртоносните боеве от 1990 година между Азербайджан и етническите арменски сили в района Нагорни Карабах.

Боевете се разпространиха до азерски градове в близост до Южния газов коридор, но BP в Азербайджан, част от a консорциума от компании, участващи в проекта, заяви, че той върви по план.

„Към момента всички наши бизнес операции в региона продължават както обикновено и плановете ни остават непроменени“, посочи говорителка на BP.

В същото време руските амбиции за разширяване на тръбопроводния капацитет към Европа рискуват да бъдат осуетени от санкциите на САЩ.

Анализатори твърдят, че Москва има добри отношения с Армения и Азербайджан и прагматични отношения с Турция, които са преодолели минали кризи и различни позиции към Сирия.

Конкуренцията в продажбите на газ обаче е особено нежелана, тъй като икономиката на Русия и без това страда заради въздействието на пандемията от Ковид-19 върху търсенето на петрол и газ.

През последната седмица руският президент Владимир Путин многократно разговаря с арменския премиер, но не и с лидерите на Азербайджан или Турция.

Централната банка на Русия обяви, че износът на газ в стойностно изражение е спаднал до 11,44 милиарда долара през първата половина на тази година спрямо 18,65 милиарда долара за същия период на 2019 година.

Монополистът в тръбопроводния износ на газ в страната Газпром планира да достави най-малко 170 милиарда кубични метра газ на Европа тази година, което по-малко в сравнение със 199 милиарда кубични метра през 2019 година.

През първото полугодие експортът на природен газ от Газпром за Европа, включително за Турция, е намалял с 18% до 78,94 милиарда кубични метра. Само за Турция износът е спаднал с над 40% до 4,7 милиарда кубични метра.

Междувременно през последните две години Азербайджан е изпратил близо 7 милиарда кубични метра газ към Турция по изградения тръбопровод ТАНАП, част от Южния газов коридор.

От напълно завършения Южен коридор, който се очаква да влезе в експлоатация в края на тази година, Турция ще получава 6 милиарда кубични метра азерски газ годишно, а 10 милиарда кубични метра са предвидени за Европа.

Дмитрий Маринченко, анализатор от Fitch, коментира, че азерският газ едва ли ще замени всички продажби на Газпром за Европа, но представлява значителна заплаха.

„Все пак, наред с други фактори, най-вече увеличаването на вноса на втечнен природен газ, началото на газови доставки от Азербайджан води до нажежаване на съперничеството“, отбелязва анализаторът.

Газпром не отговори на молбата на Ройтерс за коментар.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.