Луиз Глюк: От анорексията до Нобеловата награда за литература

Луиз Глюк. Илюстрация: сайт на Нобеловия комитет

Американската поетеса Луиз Глюк е носител на Нобелова награда за литература за 2020 г. Решението беше обявено на живо на уебсайта и в Twitter на Нобеловия комитет. Наградата беше присъдена с формулировката „за безпогрешен поетичен глас, способен с проста красота да придаде универсалност на индивидуалното съществуване“.

Луиз Глюк (Louise Glück) е родена през 1943 г. в Ню Йорк, в семейство на унгарски евреи, емигрирали в САЩ. Започва да пише поезия в училищна възраст и докато учи в Колумбийския университет участва в поетичното студио. Първата й стихосбирка „Първороден“ е публикувана през 1968 г., но след това идва период на мълчание, който завършва през 1975 г., когато е публикувана стихосбирката „Къщата край блатата“. В нея, според критиците, Глюк за първи път намира свой собствен поетичен глас.

След това тя публикува повече от десет стихосбирки (последната „Вярна и добродетелна нощ“ – през 2014 г.). Издава и два сборника проза – есета за поезията: Proofs and Theories (1994) и American Originality (2017). Творчеството на Глюк отдавна е предмет на изследване от американските литературоведи. Архивът ѝ, включително чернови и кореспонденция, се съхранява в библиотеката за редки книги и ръкописи „Бейнеке“ на Йейлския университет.

Текстовете на Глюк се характеризират с изповеден тон, теми на стиховете ѝ често са събития от личния ѝ опит. Като дете поетесата страда от тежка форма на анорексия, принудена е да се подложи на продължително лечение при психотерапевт и поради тази причина се отказва да продължи обучението си в университета (така и не получава диплома). Впоследствие травматичният опит и свързаните с него мотиви за смърт, загуба, отхвърляне, неуспешни връзки, опити за изцеление и прераждане се превръщат в постоянна тема на нейното творчество. Стиховете на Глюк се отличават със сдържаност на изразните средства, езикова точност и строгост на тона. Рядко използва рима, залагайки на повторения, анжамбмани и други техники, които поддържат поетичния ритъм.

Досега Глюк е носител на много литературни награди, включително наградата на Американската академия на поетите, наградата „Пулицър“, наградата на сп. „Ню Йоркър“. През 2003-2004 г. е лауреат поет на САЩ, член е на Американската академия за изкуства и литература, през 1999-2005 г. е канцлер на Американската академия на поетите.

Единствените ѝ преводи на български до днес се откриват в септемврийския брой на онлайн списанието „Нова социална поезия“ и са дело на Людмила Калоянова. Ето един от тях:

Щастие

Мъж и жена лежат върху бяло легло.
Утро е. Мисля,
че скоро ще се събудят.
Върху нощното шкафче стои ваза
с лилии; в гърлата им
плува слънчева светлина.
Виждам го как се обръща към нея
сякаш за да изговори името ѝ
но шепнешком, дълбоко в устата ѝ –
Върху перваза на прозореца
пропява птица,
веднъж,
после пак.
И тогава тя трепва; тялото ѝ
се изпълва с дъха му.

Отварям очи; гледаш ме.
Почти над стаята,
слънцето се плъзга.

Погледни лицето си, казваш,
държейки своето близо до мен,
за да го превърнеш в огледало.
Колко си спокойна. И огненото колело
преминава нежно над нас.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.