Москва предотврати цветна революция в Киргизстан

След бунтовете в Киргизстан. Снимка: етудей

След като получи гаранции за неприкосновеност, президентът на Киргизстан Сооронбай Жеенбеков обеща да подаде оставка до три дни, след като страната влезе в правното поле, и с указ обяви извънредно положение в Бишкек. Има данни, че го охраняват руски силови части. В Бишкек са убедени, че участието на Русия е предотвратило поредна революция и разцепление на Север и Юг. Създаването на техническо правителство, оглавено от Садир Жапаров като премиер, също бе осигурено с посредничеството на Москва. Експрезидентът Алмазбек Атамбаев отново е зад решетките.

Нощта е спокойна в Бишкек, но обществото е разцепено. На извънредно заседание в държавната резиденция „Ала-Арча“ парламентът одобри кандидатурата на Садир Жапаров за министър-председател.

Съставът на кабинета остана почти без промени. Само досегашният вицепремиер Еркин Асрандиев отказа участие в правителството на Жапаров. Парламентът утвърди представена от Жапаров и включваща 10 точки програма за извеждане на страната от кризата. Тя не се различава много от програмата на кабинета Жеенбеков. Неслучайно депутати твърдят, че Жапаров е „протеже на Жеенбеков“.

„Не зная за какво е разговарял с Жапаров президентът, но със сигурност има договорка“, каза пред АКИpress депутатът Дастан Бекешев. По думите му Жапаров неслучайно заявил претенции за премиерския пост, веднага щом бил пуснат от лагера. Южняците го подкрепили на площада в Бишкек. Според Бекешев „някой е предложил тази схема на президента“.

Политическите сили изглежда са се разбрали, спирайки се на Жапаров като компромисен кандидат. Близки до преговорите политици твърдят, че президентът, получил гаранции за неприкосновеност за себе си и своето семейство, е обещал на Жапаров до три дни да излезе в оставка. Юристи обаче изненадващо заявиха, че е нарушена процедурата за гласуване по кандидатурата на Жапаров.

Ръководителката на фонд „Правна клиника „Адилет“ Чолпон Джакупова заяви, че „не е имало сесия на депутати от парламента, а неформална среща на парламентаристи“. За откриване на сесия е нужен кворум от 61 души в заседателната зала, а са присъствали 51 и още 10 – чрез пълномощници, значи назначението на Жапаров за премиер е нелегитимно. Юрист по образование, експремиерът Феликс Кулов предлага министър-председателят да бъде преизбран – поне за да няма процедурни нарушения.

Юристите обаче са смутени най-вече от казуса с оттеглянето на Сооронбай Жеенбеков от президентския пост. Тогава Жапаров ще стане и. д. държавен глава, съответно ще трябва до три месеца да бъдат произведени президентски избори. Но според Кулов това ще е нецелесъобразно поради липса на средства в бюджета и с оглед пандемията.

„Спешно да бъдат свикани всички депутати, да се вземе решение, продължаващо президентския указ за извънредно положение, докато новосъздадено Конституционно съвещание приеме необходимите промени в Конституцията (при извънредно положение избори не се предвиждат), и чак след това да се свикат избори. И веднага щом бъдат насрочени нови избори на президент и Жогорку Кенеш (парламент), Жеенбеков да излезе в оставка. Ако той го направи сега, никой и нищо не би могло да спре предизборната кампания. Всички пак ще кажат, че не бива да се нарушава законът, изборите трябва да се състоят в сроковете, установени от Конституцията. Тогава може смело да наречете този ден начална дата на гражданска война. Затова решението на Жеенбеков да се оттегли идната седмица трябва да се разглежда от политически позиции като държавен саботаж, а от криминално-правни – най-малкото като престъпна небрежност“, написа Кулов във Фейсбук.

Политологът Марс Сариев каза пред „Независимая газета“, че Жапаров е технически премиер и няма право да претендира не само за президентския пост, но дори да се кандидатира за парламента. „Ако успее да върне страната в правното русло, той ще бъде увенчан с лаврите на победител и ще остане в историята на Киргизстан като политик, съумял да не допусне разцепление и гражданска война. Нещо повече, няма да се връща в затвора да доизлежи остатъка от присъдата, а това са още осем години“, посочи Сариев.

Припомняме, че през нощта срещу 6 октомври привърженици на Жапаров настояха да бъде освободен от лагера, където излежаваше 11-годишна присъда за организиране на митинг в Каракол през 2013 г. Сега делото му е върнато за преразглеждане поради разкриване на нови обстоятелства.

Същата нощ излязоха на свобода и други киргизстански политици, включително бившият президент Атамбаев. Но още на 9 октомври мнозина от тях се върнаха зад решетките, обвинени в организиране на безредици в центъра на Бишкек – там избухна сблъсък със стрелба между симпатизанти на Жапаров и на Атамбаев.

Независими наблюдатели наричат събитията борба между кланове. Жапаров е северняк, родом от Исък-Кулска област, компромисна фигура, приета от южните кланове. Сариев допуска кандидатурата на Жапаров да е съгласувана и с Москва. Нещо повече, Русия е допринесла за стабилизиране на ситуацията в страната – спряла е разпадането на държавата.

Конфонтацията би могла да се засили по вектора север-юг, значи биха продължили и сблъсъците между организирани престъпни групировки и народни дружини. Според Сариев кризата е минала своя пик. Армията гарантира реда.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.