Дългогодишните врагове Ливан и Израел започнаха преговори за спорни води

Демонстрация в Ливан. Снимка:топнюз

Ливан и Израел, официално все още във война след десетилетия на конфликт, започнаха днес преговори за решаване на дългогодишния спор за морската си граница, преминаваща през потенциално богати на газ средиземноморски води.

Преговорите с посредничеството на САЩ бяха предшествани от тригодишна интензивна дипломация на Вашингтон и бяха обявени по-малко от месец след като Съединените щати засилиха натиска върху политически съюзници на подкрепяната от Иран ливанска групировка „Хизбула“. Те идват и след като ОАЕ и Бахрейн се съгласиха да установят пълни отношения с Израел, съгласно споразумения с американско посредничество, които прегрупират някои от най-близките съюзници на Вашингтон в Близкия изток срещу Иран.

„Хизбула“, която през 2006 г. имаше петседмичен военен конфликт с Израел, казва, че преговорите не са индикация за мирни преговори с дългогодишния ѝ враг. Израелският министър на енергетиката също заяви, че очакванията от днешната сеща трябва да са реалистични. „Не говорим за преговори за мир и нормализация, а по-скоро за опит за решаване на един технически, икономически спор, който от 10 години бави разработването на природните ресурси в морето“, написа министър Ювал Щайниц в „Туитър“.

Въпреки това американският държавен секретар Майк Помпейо определи решението за започване на преговорите като историческо и каза, че Вашингтон очаква на по-късен етап да се проведат отделни преговори във връзка със споровете за сухоземната граница между двете държави.

Домакин на днешната първа среща бяха мироопазващите сили на ООН в Ливан (ЮНИФИЛ), които наблюдават спорната сухоземна граница след изтеглянето на израелската армия от Южен Ливан през 2000 г., сложило край на 22 години окупация. Източник от ливанските сили за сигурност каза преди това, че преговорите ще се водят чрез посредник. След края на срещата, продължила един час, бе съобщено, че следващият кръг от преговорите ще се състои на 28 октомври.

Ливанската криза

Разногласията за морската граница възпрепятстваха проучванията за петрол и газ край спорната демаркационна линия. Това може да е дребен проблем за Израел, който вече добива газ от огромни морски находища. За Ливан, който все още не е открил залежи в свои води, въпросът обаче е по-належащ.

Ливан отчаяно се нуждае от пари от чуждестранни донори, изправен пред най-тежката икономическа криза от гражданската война през 1975-1990 г., а валутата му се срина. Към финансовия крах се прибавиха още експлозия през август, опустошила част от Бейрут и убила близо 200 души, и пандемията от COVID-19.

Ливанските партии не могат се да съставят ново правителство, което да се заеме с многобройните кризи. Тази седмица някои ливански политици дори спореха по формирането на своя преговорен екип, като канцеларията на премиера се оплака, че президентството не се е консултирало с нея. Политическият съюзник на „Хизбула“, шиитската партия „Амал“, също се оказа под натиск. Миналия месец САЩ наложиха санкции на най-високопоставения помощник на нейния лидер Набих Бери за корупция и финансово подпомагане на „Хизбула“, която те смятат за терористична организация.

За „Хизбула“ и „Амал“ започването на преговори за границата беше „тактическо решение за неутрализиране на напреженията и перспективата за санкции в навечерието на изборите в САЩ“, каза изследователят Мохамад Хаге Али от Карнеги център за Близкия изток. Бери, влиятелен шиитски лидер, който отговоря за въпроса с границата, отрече да е бил притискан за преговори.

През 2018 г. Бейрут даде лиценз на италианската компания „Ени“, френската „Тотал“ и руската „Новатек“ да направят дълго отлаганото проучване за енергоносители край брега в два участъка. Единият от тях, Блок 9, включва води, за които Ливан спори с Израел.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.