Най-страховитите идеи в науката
Учени създават въоръжени роботи, съживяват вируси и търсят хапче против сън. Този път наистина.
Филмите често ни плашат с научни изобретения, които могат да превърнат живота на земята в ад или напълно да разрушат планетата. Смъртоносните вируси, които оживяват, и роботите войници обаче вече не само част от научната фантастика. Те се създават, отглеждат и изследват в лаборатории и университетски центрове. Въпреки че всичко се прави с научна цел и при необходимите мерки за безопасност, много хора се притесняват от последствията, които могат да имат опасните експерименти.
Хапче против сън
71% от американците спят 8 или по-малко часа през седмицата като процентът се увеличава. По-целия свят хората все по-често се лишават от сън, a енергийните напитки и стимулантите стават все по-поплуярни. Според американски учени нов тип психостимуланти могат да направят хората по-бодри, без да им навредят. Миналото лято Отделът за изследователска дейност на Американското министерство на отбраната изпробва медикаментът CX717. Подложилите се на експеримента спят само по 4 часа в продължение на 4 последователни дни. Благодарение на лекарството, те остават бдителни и нащрек през цялото време. Медикаментът “Мodafinil” пък може да държи хората свежи за 48 часа. Наследникът му “Аrmodafinil” има по-дълготраен ефект, но все още чака одобрение от Американската асоциация на лекарствата.
Борбата със сънливостта има потенциала да промени света. Хората ще работят повече и ще спят по-малко. Въпросът е доколко продуктивността и оползотворяването на 24-часовото денонощие ще променят живота към по-добро. За последиците от надделяването над съня все още се знае малко. Сигурно е обаче че никакво хапче не може да замести, реалната почивка, която получаваме чрез съня. Не бива да се пропуска и фактът, че лабораторните плъхове умират след 17 дни на бодърстване. Не се знае колко може да издържи човекът.
Възкръснали вируси
През 1918-1919 година около 50 милиона души умират от т.нар. “испански грип”. Това е най-голямата документирана пандемия в историята на човечеството. За една година вирусът мутира, хората изграждат имунитет и болестта изчезва. През 2005 година обаче в Аляска е намерен труп на човек, починал от болестта през 1918. Екип от американски учени успява да отдели генома на вируса от белодробната тъкан на починалия. Вирусът убиец отново е жив. Той е там някъде, в лабораторен фризер, все толкова смъртоносен, колкото и преди.
Според учените вирусът може да разкрие механизмите на пандемията и да помогне да се изследват други съвмренни зарази, като птичия грип например. Вече се дискутира и създаването на ваксина за предпазване от реанимирания вирус. Възможността той да се изплъзне от лабораториите е обезпокоителна, тъй като никой роден след 1930 г. не е имунизиран срещу щама от 1918 г. Учените обаче твърдят, че небходимите мерки за сигурност за взети и няма причини за притеснение.
Въоръжени роботи
Правителството на Южна Корея и компанията Samsung Techwin наскоро оповестиха дебюта на SGR-A1, въоръжен робот, който самостоятелно проследява врага чрез камери с инфрачервени лъчи. Оператор контролира робота дистанционно и преценява как да действа машината – дали да даде предупредителен сигнал, да използва халосни патрони или да изстреля истински куршум.
Изобретението не е случайно. Южна Корея е с много ниско ниво на раждаемост и има обща граница с една от най-страшните военни диктатури – Северна корея. Правителството влага милиони долари в развитието на роботи-пазачи, които да покрият недостига на хора на границите, бреговете и местата, считани за терористични мишени. Роботът трябва да бъде пуснат в употреба след 2008.
Опасенията са свързани с това, че само с натискане на няколко копчета войниците ще вземат съдбоносни решения, при които всяка грешка може да бъде фатална.
Планетарен слънчев щит
Глобалното затопляне е един от най-наболелите проблеми на планетата, за който непрекъснато се търсят решения. Най-новата идея е да се създаде миниатюрен космически кораб, който да отклонява от Земята 1.8% от слънчевата светлина. Учени от Аризона подготвят прототип на отклоняващия светлината материал. Смята се, че отклоняването на част от слънчевата топлина може да предотврати бедствени суши, наводнения, епидемии и изчезване на видове.
Глобалното затопляне обаче в основата си е свързано с емисиите на въглероден диоксид, а не със самата слънчева енергия. Освен това някои специалисти се опасяват, че системата може да работи известно време и в изведнъж да блокира, а последствията от това да бъдат фатални. “Представете си, че сме удвоили, утроили, учетворили въглеродния диоксид, температурата се е повишила, ние я задържаме, и в един момент корабът изчезва. Искате да видите рязка климатична промяна? Това ще бъде истински шок за системата”, твърди Ричард Али, експерт по промени в климата от Университета Пенсилвания.
Най-враждебният хищник
Учени от Института по цитология и генетика в Новосибирск, Русия селектират и отглеждат сребърни лисици с цел да развият до максимална степен тяхната враждебност. След 36 поколения, около 200-те получени лисици пищят, хапят и нападат, когато човек приближи клетките им.
Експериментът всъщност е необичайно продължение на опитите на покойния генетик Дмитри Беляев, който се опитвал да развие у лисиците максимална податливост на опитомяване. Започвайки през 1959, Беляев отгледал последователни поколения от приятелски настроени лисици, като повторил 12 000-годишният процес на опитомяване в рамките на съвсем кратко време.
През 1970 учените решават да изследват целия спектър на възможни поведения, и така се ражда идеята за селекция на враждебни индивиди. Качеството враждебност е развито в тях до максимална степен, защото отделните особености могат да се изследват най-добре само когато са доведени до екстремност. За щастие лисиците затворени в железни клетки в покрайнините на един от най-отдалечените градове в света. Освен това създателите им твърдят, че дори да успеят да избягат, няма да оцелеят за дълго – по-скоро биха се крили, отколкото да нападат, тъй като имат свръхразвито чувство за самозащита.
(По Popular Science)